Решение № 347 от 25.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 498/2022
- Вид
- Решение № 347
- Подписан
- 25.10.2024
- В сила
- 04.12.2025
- Състав
- Румяна Бончева Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 347 гр. С.З., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Р. Б. Пенева при участието на секретаря Диана Д. И. като разгледа докладваното от Р. Б. Пенева Търговско дело № 20225500900498 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, както и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
В исковата молба се посочва, че ищците М. П. И. и И. П. Ж. са деца (наследници) на загиналата в резултат на ПТП Д.К. П. на 72 години.
Сочи се, че на 05.07.2022г. около 18.30ч. в гр. К. по бул.***, посока запад се е движил л.а. марка “Рено“ модел „Клио“ с per. № ***, управляван от Г. С.
Х., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал пешеходката Д.К. П.. Вследствие на ПТП са й нанесени тежки телесни увреждания, довели до смъртта на Д.К. П..
Посочва се, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП №971/2022г по описа на РУ - К., пр.пр. № 4019/2022 г. на ОП С.З., което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. с peг. №*** нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Г. С. Х. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Д.К. П..
Посочва се, че за увреждащият лек автомобил л.а. с per. №***, 1 управляван от Г. С. Х., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, полица BG/22/121002261549, издадена от З. ЗК „Л.“ АД със срок на валидност една година, считано от 06.08.2021 г до 05.08.2022г., валидна към датата на настъпване на ПТП 05.07.2022г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Сочи се, че в конкретния случай ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение и са представили всички документи, с които разполагат пред ЗК „Л.“ АД, гр. С., получени от застрахователя на 22.07.2022 г. видно от приложената о.р. По случая е заведена щета № 0000-1000-01-227486/25.07.2022г, по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „Л.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени вреди на Ищците.
В исковата молба се посочва, че в резултат на инцидента Д.К. П. на 72 години е получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта й.
Сочи се, че М. И. и И. Ж. са дъщери на починалата Д.К. П.. Ищците изключително тежко преживяват смъртта на своята майка. Нейната смърт е била съкрушителна за тях. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, винаги са си помагали и подкрепяли. Ищците са израснали с всеотдайните грижи на майка си, с нейното внимание и любов, приемали са я като пример за подражание. Д. е влагала много старание и любов в отглеждането на децата си, осигурявала им е всичко, от което са се нуждаели, не ги е лишавала от нищо, посветила е живота си на тях.
Твърди се, че в резултат на трагичния инцидент, обаче, М. И. и И. Ж. губят моралната и физическата подкрепа на Д., на която винаги са разчитали.
Сега те имат много голяма нужда от нея за съвети и напътствия, както по отношение на своя трудов път, така и в личен план.
2
Сочи се, че загубата на Д. е причинила на ищците огромен психически стрес, неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най - близкия до тях човек е непрежалима.
Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищците. Моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на Д.К. П. ще ги съпътства през остатъка от живота им. Независимо от изМ.лото време болката от загубата не утихва, в резултат на което ищците продължават да страдат и скърбят.
Ищците считат, че причинените им болки, страдания и психически стрес следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат поголямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от ПТП. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Сочи се, че вредите на ищците са в резултат виновното поведение на водача на автомобила Г. С. Х., а за причинените от него вреди отговаря ответника по делото ЗК „Л.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за М. И. и И. Ж. е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени и имуществени вреди. Претендиралата сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед претърпените мъка и страдание от причинената смърт, както и причинените неудобства, болки и страдания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер и да осъди ответника ЗК „Л.“ АД, гр. С. да заплати:
- на М. П. И. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от сумата от 250 000 3 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на нейната майка Д.К. П.;
- на И. П. Ж. - сумата от 26 000 лв., частичен иск от сумата от 250 000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на нейната майка Д.К. П..
Претендират законна лихва върху сумата, считано от 13.07.2022г. датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.
Прави се искане да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвоката на ищците е регистрирана по ЗДДС, като се прави искане съдът да счита настоящата молба за списък на разноски.
В съдебно заседание от 24.09.2024 г. съдът е допуснал увеличение на предявените искове от по 26 000 лв. като частичен иск от по 250 000 лв., на по 170 000 лв., частичен иск от по 250 000 лв. за всяка една от ищците, за причинените им неимуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП от 05.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумите така, както е претендирано с първоначалната искова молба и уточнено от пълномощника на ищците в съдебно заседание, а именно: от 13.07.2022г., евентуално 22.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба ответникът посочва, че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от М. И. и И. Ж. за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП oт 05.07.2022 г., във връзка с което е образувана застрахователна преписка № 0000-1000-01-22-7486 от 25.07.2022г. Посочената застрахователна преписка е била разгледана, като представените при образуване на преписката документи са били недостатъчни за изясняване на обстоятелствата, при които се е осъществил транспортният инцидент и по чия причина е настъпило произшествието, както и механизма на ПТП, във връзка с което застрахователят е уведомил пълномощника на заявителите за необходимостта от представяне на допълнителни документи. Поисканите допълнителни документи не били представени от ищците по настоящото дело, както при 4 доброволната им претенция, така и към сегашния момент в рамките на съдебното производство.
Оспорва изцяло исковите претенции на М. И. и И. Ж. за присъждане на парична сума за репариране на неимуществени вреди в резултат от загуба на близък - родител - по основание и размер за всяка една от тях.
Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило по причина от действията на водача Г. Х. при управлението на лек автомобил „Рено Клио“ с per. №***. В тази връзка, оспорва твърденията за механизма на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Х..
Поддържа, че произшествие от 05.07.2022г. е настъпило в причинна връзка от поведението на пострадалата Д. П. - като е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място и поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.
Сочи се, че самостоятелно, пострадалата П. като пешеходец е нарушила и задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗдвП, съгласно която на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост.
С оглед на горното поддържа, че пострадалата Д. П. като пешеходец е създала предпоставките за настъпване на произшествието и е станала причина за осъществяването му.
Оспорва спрямо ищците да са настъпили такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва претенциите за неимуществени вреди и по размер.
Оспорва размера на предявените по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането искове за неимуществени вреди, като счита същите за изключително завишени, недължими и заявени в противоречие с принципа за 5 справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Поддържа, че исковата сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии, включващи се в понятието „справедливост”, принципно указани от Върховен съд и определени като елементи за обезвреда.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че претендираната от името на ищците парична сума е в изключително завишен размер, поради което не отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
На самостоятелно основание твърди, че исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди е недължима и поради съпричиняване на пострадалата за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Алтернативно освен гореизложеното, а именно, че пострадалата носи вина за настъпване на произшествието, твърди, че същата в значителна степен е допринесла за настъпване на произшествието. Следствие субективните си действия е създала предпоставки за настъпване на ПТП.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените от М. И. и И. Ж. искове като неоснователни и недоказани.
Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищците на направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено.