Определение № 1001 от 18.05.2026, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 289/2026
- Вид
- Определение № 1001
- Подписан
- 18.05.2026
- Състав
- Еленко Еленков
Цитирани разпоредби
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1001
Кърджали, 18.05.2026 г.
Административният съд - Кърджали - V състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ като разгледа докладваното от съдията Еленко Еленков административно дело № 289/2026 г. на Административен съд - Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 3 във вр. с ал. 2 от АПК.
Постъпила е жалба от В. Р. В. от [населено място], подадена чрез адвокат К. Б., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2469641/10.05.2026 година, издадена от Р. М. Ю.- полицай към РУ Асеновград към ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.
С жалбата е направено особено искане от жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, в която връзка са изложени доводи, че наложената принудителна административна мярка ще му причини значителна или труднопоправима вреда. Сочи, че невъзможността за ползване на СУМПС в настоящия момент, за срок от шест месеца до решаването на въпроса за отговорността му, го лишава от възможност да осъществява нормална трудова дейност като управител на дружество.
Всичко това води до значителна и трудно поправима за жалбоподателя вреда и засяга твърде радикално правата му, предвид конкретно изложените по-горе обстоятелства. Счита, че тези последици надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото не могат да бъдат напълно компенсирани при евентуална последваща отмяна на заповедта.
Твърди, че като управител в търговско дружество, организира и контролира дейността на наети работници, извършващи производство на реклами, визитки и други дизайнерски дейности. Работата му е свързана с ежедневно придвижване до различни населени места, срещи с клиенти, вземане на точни размери за изработка на реклама и които да бъдат поставяни върху фасадите на обектите, срещи с доставчици и посещения на държавни и общински институции.
Съдът, след като прецени съдържащите се към жалбата доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2469641/10.05.2026 година, издадена от Р. М. Ю.- полицай към РУ Асеновград към ОДМВР-Пловдив, на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.
Видно от обстоятелствената част на заповедта, мярката е наложена за това, че в [населено място], [улица], управлява товарен автомобил [марка] [модел] с per. номер [рег. номер], чужда собственост, като допуска следното нарушение: Автомобилът не е регистриран по надлежния ред с поставени табели с регистрационни номера на определеното за това място, във връзка с чл. 143. ал. 10 от ЗдВП прекратена регистрация 10.02.2026г. е извършил нарушение на чл. 140, ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН серия GA, № 4904516/10.05.2026 г., за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което депозираното искане за спиране на изпълнението на заповедта е допустимо, като разгледано по същество се явява основателно.
В конкретния случай е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП, която мярка подлежи на предварително изпълнение по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Целта на прилагането на ПАМ на посоченото основание е безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Тази ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение решението е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не единствено да бъдат въведени твърдения в тази връзка.
Искането е обосновано със съображения относно незаконосъобразността на издадената заповед, както и с това, че принудителната административна мярка би довела до невъзможност да управлява МПС, което от своя страна ще затрудни в значителна степен изпълнението на служебните му задължения.
Според съда така изложените доводи аргументират вероятността от причиняване на вреда н жалбоподателя, свързани с невъзможността му да управлява МПС и да изпълнява във връзка с това ежедневните си служебни задължения.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но доколко с него в конкретния случай е постигната тази защита, следва да бъде извършена преценка от съда, съобразно установените по делото факти.
В настоящия случай оспорената ЗППАМ е издадена на 10.05.2026 г. за нарушение, което е установено съставен АУАН [серия], №[номер]/[дата], за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Видно от съдържанието на акта за нарушение, деянието е било извършено на 10.05.2026 г. От представеното по делото удостоверение от Гаранционен фонд е видно, че процесния автомобил е с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ считано от 10.05.2026. С други думи, към 10.05.2026 г., т.е. в деня на издаване на ЗППАМ, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона преустановителна цел.
Горното обосновава извода, че в случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение.
Съдът също така споделя доводите на жалбоподателя, че наложената принудителна административна мярка ще му причини значителна или труднопоправима вреда, тъй като невъзможността за ползване на СУМПС в настоящия момент, за срок от шест месеца до решаването на въпроса за отговорността му, го лишава от възможност да осъществява нормална трудова дейност като управител на дружество. Изложеното дотук обосновава извода, че заявените от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си трудови задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Предвид горното съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта. По този начин спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя, изразявайки се в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие.
В горния смисъл са налице и постановени от ВАС актове: Определение № 2028 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2026 г., VII о.; Определение № 1738 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2026 г., VII о.; Определение № 533 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2025 г., VII о.
По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА допуснатото по закон/чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/ предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2469641/10.05.2026 година, издадена от Р. М. Ю.- полицай към РУ Асеновград към ОДМВР-Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.
Определението може да се обжалва пред ВАС с частна жалба, в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Съдия: