Определение № 749 от 08.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. Благоевград, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Г. М. Симеонова като разгледа докладваното от Г. М. Симеонова Въззивно частно наказателно дело № 20251200601301 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано e по частен протест на прокурор при РП- Благоевград, ТП Р. срещу протоколно определение № 1418/2025 г. постановено в проведеното на 16.10.2025 г. разпоредително заседание по НОХД № 443/2025 г. по описа на РС- Р., с което съдът е прекратил съдебното производство по НОХД 443/2025 г. на РС- Р. и е върнал делото н а РП- Благоевград ТО Р. за отстраняване на допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правата на подсъдимата.

В частния протест се релевират доводи за неправилност на атакуваното определение. В тази връзка се твърди, че в обвинителния акт не е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената му част и неговия диспозитив, като ясно са посочени нарушените от подсъдимата правила на ЗДвП, а именно чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП. Подчертава се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, е описано конкретно съдържанието на заключението по назначената и изготвена автотехническа експертиза, от което се изхожда за наличие на нарушения на посочените норми на ЗДвП. Според заключението на вещото лице, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, водачът на лекия автомобил не е имал ограничение на видимостта при извършване на маневрата - завой на ляво, т.е. е имал възможност за визуално възприятие на пешеходката. Пътно-транспортното произшествие е реализирано поради несвоевременно реагиране от страна на водача на лекия автомобил, който не е спрял и не е пропуснал пресичащата пътното платно пешеходка - това представлява описание на извършеното нарушение по смисъла на чл.

5, ал. 2, т. 1 ЗДвП. В обстоятелствената част на обвинителния акт бил описан и другият извод на вещото лице, а именно - че ако водачът на автомобила е бил забелязал навлязлата на уличното платно пешеходка и е задействал спирачната уредба, въпреки че не е имал възможност да спре, е имал възможност да намали скоростта, при което пешеходката е можела да премине пред автомобила и конфликтна точка е нямало да има - това представлява описание на извършеното нарушение по смисъла на чл. 20, ал.

2, изр. 1 ЗДвП.

1

Предвид горното се поддържа, че в обстоятелствената част на обвинителния акт ясно и недвусмислено е описана както непредпазливостта на подсъдимата по отношение на уязвим участник в движението, какъвто е пешеходеца (чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП), така и несъобразяването на скоростта на движение с характера и интензивността на движението, респ. наличието на бездействие по отношение на намаляване на скоростта и спиране пред появилото се предвидимо препятствие пешеходец (чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП).

Липсата на посочването на конкретна скорост на движение и скорост, при която не би настъпило пътно-транспортното произшествие, не следвало да се приема като съществено процесуално нарушение, довело до невъзможност подсъдимата да разбере в какво точно е обвинена, тъй като обективният факт, че при своевременна реакция и намаляване на скоростта, е нямало да настъпи пътно-транспортно произшествие, е посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Акцентира се, че нарушените норми на ЗДвП, като обективен признак на извършеното престъпление присъстват и в двете части на обвинителния акт и по никакъв начин не затрудняват подсъдимата да разбере в извършването на какво престъпление е обвинена.

Позовава се на ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г. като сочи че непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт, които не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на РС – Р. за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпилия от повереника на частния обвинител, наименуван отговор на протеста се съдържат доводи, че обвинителният съдържа фактите обуславящи съставомерността на престъплението по чл.343, ал.3, пр.5, б. „а“ във вр. чл.342, ал.1 пр.3 НК, вр. чл.5, ал.2, т.1 еи чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП и се прави искане за уважаване на депозирания частен протест.

Окръжен съд- Благоевград, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, намира следното:

Частният протест е процесуално допустим, доколкото е подаден в установения с чл. 342, ал.1 НПК срок и е от активно легитимирано лице.

Разгледан по същество, въззивната инстанция намира частния протест за неоснователен по следните съображения:

Производството пред РС - Р. е образувано по внесен от РП- Р. обвинителен акт срещу Г. Т. Д. за извършено престъпление по чл.343, ал. 3, пр. 5, б. А, пр. 2, вр. с чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП Разглеждайки въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1-8 НПК, РС - Р. с определение е констатирал, че при изготвяне и внасяне на Обвинителния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на подсъдимото лице. Изложил е мотиви, че в обстоятелствената част на ОА липсват факти за нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, което нарушение според прокурора е в пряка причинноследствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Посочено е, че в обстоятелствената част на ОА е изписан дословно пълния текст на разпоредбата от закона, без да е посочено с кое точно обстоятелство, не е съобразена скоростта на движение, избрана от подсъдимата, като единствено факта на настъпване на ПТП не 2 може да доведе до извод, че причината за него е несъобразена скорост. Приел е, че във всички случаи скоростта на движение следва да се установи и да се съпостави с тази, при която не би възникнало ПТП, като в обстоятелствената част на обвинителния акт отсъстват и двете величини.

Констатирал е, че липсват конкретни факти и обстоятелства относно вмененото нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, които да индивидуализират действията и бездействията на подсъдимата Д., като не е посочена скоростта на движение, за да може да се преценява дали е била съобразена или не с изискуемите от закона предпоставки.

Направен е извод, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено на процесуалните правил, поради което е прекратил съдебното производство по НОХД № 443/2025 г., водено срещу Г. Т. Д. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 5, б. А, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, вр. с чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и делото е върнато на РП- Благоевград, ТО-Р. за отстраняване на посоченото процесуално нарушение.

Съставът на ОС- Благоевград споделя изложените от РС- Р. мотиви, като счита, че не са налице основания за отмяна на постановеното определение.

Съгласно ТР № 2/02 г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че то да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на обвиняемия в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и на осъществяване правото на защита.

Изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия фактически твърдения следва да бъдат формулирани по начин, че да осигурят едно ясно обвинение на подсъдимата, като съдържа всички съставомерни признаци на престъплението и да е налице съответствие между фактическите твърдения и правната квалификация на деянието, като не създава съмнение за датата, времето на извършване на престъплението, обстоятелствата за релевантни към съставомерните признаци.

Основна гаранция на правото на защита е предявяване на ясно обвинение, което да позволи на подсъдимата за какво престъпление е предадена на съд и да организира съответно на обвинението си защита.

При обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3 НК следва освен за всички съставомерни признаци от състава на престъплението, в Обвинителния акт да са изложени фактически твърдения и за нарушената разпоредба на ЗДвП, която прокурорът счита, че е в причинна връзка с произшествието и неговите последици.

По отношение на посочената за нарушена от подсъдимата разпоредба на чл.20, ал.2 ЗДвП както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив е посочено единствено, че на 15.08.2024 г., около 09.40ч., в гр. Р., общ. Р., в района на кръстовището образувано от ул. „ Я.С.“ и ул. „И.М.“, като правоспособен водач на моторно превозно средство, при управление на лек автомобил марка и модел „ Ф.Г.“, с per. № *, при извършване на маневра- завой на ляво от ул. „ И.М.“ към ул. „ Я.С.“, в посока центъра на гр. Р., е нарушила правилата за движение, установени в Закон за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, според който „Водачите на пътни превозни средства са длъжни, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия , с релефа на местността, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие“, като, при предприемане на маневра- ляв завой, не е пропуснала 3 пресичащата пътното платно на ул. „ Я.С.“, от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходка- Е. Г. К., от гр. Р., в резултат на което е допуснала пътно транспортно произшествие, като с предна лява част на автомобила е ударила К., която при удара паднала на асфалта на лявата си страна, при което по непредпазливост и е причинила средна телесна повреда.

В случая обаче не са изложени каквито и да било фактически твърдения какви са конкретните действия на подсъдимата, с които тя е нарушила чл.20, ал.2 ЗДвП, като по този начин е лишена от възможността да се брани по повдигнатото й обвинение, тъй като не са й предявени всички факти от обвинението, доколкото липсват твърдения, че не съобразила скоростта си на движение с конкретните условия на пътната обстановка.

Не стават ясно и каква е точната несъобразената скорост, с която подсъдимата е управлявал автомобила и с кои точно елементи на пътната обстановка, определящи избора на съобразената скорост на движението не се е съобразила подсъдимата при избора на скоростта си на движение, като е известно, че с чл.20, ал.2 ЗДвП са посочени примерно и неизчерпателно елементите на пътната обстановка, които има значение за избирането на съобразената скорост на движение. Дори и да не е описано при каква скорост не би настъпило ПТП, е необходимо да е посочено установената по делото скорост на движение на управлявания от подсъдимата автомобил, която се твърди, че е несъобразена такава.

Обвинението е единство от факти и право, като при повдигнато обвинение за престъпление по чл. 343 НК, изискването за посочване на обстоятелствата, предпоставящи наличието на всеки един елемент от състава на престъплението касае и фактическите обстоятелства, обосноваващи нарушението на конкретните правила за движение по пътищата. Следователно в обстоятелствената част на обвинителния акт е необходимо да са описани фактическите обстоятелства по извършване на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 НК, което както беше посочено не е сторено в настоящия случай.

За прецизност на изложението следва да се посочи, че с отразяването в обстоятелствената част на обвинителния акт преразказ на заключението на назначената САТЕ, което е част от доказателствената съвкупност по делото, не може да бъде приравнено на излагане на фактически твърдения за елементи от състава на престъплението при тяхната липса в обстоятелствената част на ОА и неговия диспозитив.

Същевременно пресъздаденото заключение на САТЕ „Вещото лице установило, че водачът на лекия автомобил не е имал ограничение на видимостта при извършване на маневрата- завой на ляво, т.е. имал е възможност за визуално възприятие на пешеходката. Пътното транспортно произшествие е реализирано поради несвоевременно реагиране, от страна на водача на лекия автомобил, който не е спрял и не е пропуснал пресичащата, пътното платно, пешеходка. Вещото лице е посочило, че ако водачът на автомобила бил забелязал навлязлата на уличното платно пешеходка и задействал спирачната уредба, въпреки че не е имал възможност да спре, но е имал възможност да намали скоростта, при което пешеходката е можела да премине пред автомобила и конфликтна точка нямало да има.“ също не удовлетворява изискването за ясно посочване с кои точно особености на пътната обстановка подсъдимата не е съобразила избраната от нея скорост на движение, както и каква е била избраната от нея скорост на движение.