Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 103 от 31.05.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно търговско дело 99/2023
Вид
Определение № 103
Подписан
31.05.2023
В сила
16.01.2024
Състав
Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Десислава Динкова Щерева

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.75, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Бургас, 30.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно частно търговско дело № 20232001000099 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Търговско дело № 20222100900428/2022 г. на Окръжен съд – Бургас е образувано по исковете на С. С. В., ЕГН **********, със съдебен адрес с.

К., община Н., ул. „Ж. в.“ №12 против „Т. б. Д“ АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. Т.“ №8 и „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление КК „С. б.“, хотелски комплекс „З.“, бл. А, ет. партер, офис №1, за приемане за установено, че вторият ответник няма спрямо ищцата вземания, прехвърлени му от първия ответник с договор за цесия от 30.08.2022 г. в общ размер на 2014379,31 лева (главници, лихви и разноски), произтичащи от сключени между „Т. б. Д“ АД и „С. В. П. и.“ ЕООД договори за кредит от 04.04.2008г. и 11.11.2010г., изменени с последващи анекси.

Ищцата не е оспорила качеството си на длъжник спрямо първия ответник, който провеждал принудително изпълнение спрямо нея по изп. дело №1388/2016 г на ЧСИ рег. № 805, с район на действие ОС – Бургас. Възразила е обаче по валидността на договора за цесия, сключен между двамата ответници, по плащането на цената по него, което представлявало условие за транслативния му ефект, както и по редовното й уведомяване за цесията.

С Определение № 76 от 24.01.2023 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 130 от ГПК, като е приел, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес.

Ищцата атакува определението с подадена в срок частна жалба, в която е изложила доводи за неговата незаконосъобразност. Те се свеждат до 1 следното:

В исковата молба били изложени твърдения, че е налице нормативна забрана за оспорената цесия.

Управител и едноличен собственик на капитала на дружеството – цесионер „И.” ЕООД бил адвокат, който не можел да придобие вземанията на банката - цедент. Всъщност имало персонална симулация на страната на цесионера, прикриваща трето лице - нотариус, който, въпреки забраната да развива търговска дейност, платил цената по договора. Той имал за крайна цел до придобие по непрозрачен начин имотите на главния длъжник „С.В. П. и.” ООД – в несъстоятелност.

Освен това цесията не била съобщена по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Ищцата имала интерес да установи кому дължи, за да не плати зле по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.

Бургаският апелативен съд намира жалбата за неоснователна.

Ищцата С. В. не оспорва вземанията на „Т. б. Д“ АД по договори за кредит от 04.04.2008г. и 11.11.2010г., по които длъжник е „С. В. П. и.“ ЕООД.

Тя е ипотекирала свои имоти в обезпечение на задълженията на дружеството.

То е обявено в несъстоятелност по д.н. № 330/2014 г. на ОС – Бургас. Банката е започнала индивидуално принудително изпълнение спрямо ищцата по изпълнително дело № 1388/2016 г на ЧСИ рег. № 805, но в хода му е прехвърлила вземанията си на „И.“ ЕООД с процесния договор за цесия.

Ищцата няма интерес да оспорва цесията, за която е уведомена чрез съдебния изпълнител. В рамките на изпълнителния процес тя няма как да плати зле (по арг. от чл.75, ал. 2 от ЗЗД). Тя не е легитимирана да се намесва във вътрешните отношения между стария и новия взискател, тъй като те не влияят върху предоставените й от ГПК способи за защита срещу незаконно принудително изпълнение.

Изложеното определение. обосновава потвърждаването на обжалваното

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 76 от 24.01.2023 г. по търговско дело № 20222100900428/2022 г. на Окръжен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцата.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3