Решение № 363 от 20.03.2023, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………..2023 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав, в публично заседание проведено на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА при участието на секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм.д.

№ 2725 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, все предвид следното:

Производството е по реда на чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във вр. с чл. 145 – чл. 178 от АПК.

Образувано е по жалба на ОУ „*******”, представлявано от директора С. В., чрез адв. Н., против Решение №507/02.11.2022 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №229, по описа на КЗД за 2021 г., с което е установено, че при осъществяване на своята дейност ОУ „*******” е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обекта, извършвайки по този начин дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство. На ОУ „*******” е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. и е предписано на директора на училището в тримесечен срок да предприеме действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до ОУ „*******”.

В жалбата се твърди, че така оспореното решение е незаконосъобразно, постановено е при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, липсват мотиви, както и че същото противоречи на закона. Излага съображения, че административният орган не е конституирал служебно заинтересованите страни, съответно не ги е уведомил по реда на чл. 26 от АПК, с което е нарушен чл. 35 от АПК. Оспорва твърдението на административния орган, че със самото образуване на преписката пред Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ вече е доказана презумпцията на неравно третиране, което не намира основание в чл. 9 от ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 9 от закона изисква страната, която твърди, че е жертва на дискриминация или че е налице дискриминация, да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация. В този смисъл, образуването на преписката пред КЗД не е сам по себе си доказателствен факт за „prima vacie” дискриминация, още по-малко достатъчен такъв.

Излага съображения, че КЗД не доказва факти, от които да се направи извод, че определен субект е жертва на дискриминация, поради което не може да се приеме, че ответникът има задължението да установи, че не е допуснато неравенство в третирането. След като производството пред КЗД е образувано по инициатива на органа, то следва в искането си до ответната страна по чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр да посочи конкретни факти, свързани с минималните стандарти на достъпност, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Уточнено е, че в доклада на КЗД липсва обсъждане има ли техническа възможност за поставяне на рампа, подемна платформа или асансьор, предвид изискванията на чл. 14 от Наредба №4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания/отм./, съответно ако липсва такава техническа възможност, то осигурена ли е съгласно чл. 57, ал. 3 от Закон за хората с увреждания/ЗХУ/ достъпност чрез прилагане на технически, организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия. Посочва, че липсват данни за нарушаване от страна на ОУ „*******” на равното третиране, недостъпността на архитектурната среда в училището за учащо се в него дете с увреждания не се потвърждава от доказателствата по преписката. Излага съображения, че сградата, в която се помещава ОУ „*******” е общинска собственост. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 280, вр. чл. 283, ал. 1, т.

12 от Закон за предучилищното и училищното образование, излага съображения, че директорът на ОУ „*******” не носи отговорност за липсата на архитектурен достъп за хора с увреждания до тази сграда и не може да му бъде вменено описаното дискриминационно нарушение. Твърди, че компетентен да извърши строителство, ремонт и преустройство за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания, съответно финансирането на тези дейности е носителят на правото на собственост. В случая директорът на училището няма такова качество, поради което не е адресат на визираното задължение. Моли да се отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът

Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Депозирани са писмени бележки, в които за установената дискриминация от страна на ОУ „*******”, ответника се е позовал на чл. 53, ал. 1 и ал. 2, т.

2 от ЗХУ. В потвърждение на доводите си е цитирал т. 2 от ДР на Наредба №4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания/отм./, според която „достъпна среда” е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Пояснено е, че е идентична дефиницията на понятието и в т. 2 от ДР на действащата Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Твърди, че на основание посочените разпоредби и Закон за хората с увреждания /ЗХУ/ е следвало в обекта да бъде осигурена достъпна среда. Излага съображения, че констатациите на административния орган се потвърждават със съставения Констативен протокол от проверката, според който сградата на ОУ „*******” не разполага с тоалетна за хора с увреждания и не е достъпна за хора с увреждания. Решението е издадено от компетентен орган, при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила, събрани са относимите към спора доказателства. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Община

Варна, чрез процесуален представител, счита решението за постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че административният орган не е съобразил доказателствата от които се установява отстраняването на първоначалното нарушение. Сочи, че не е изяснено колко време би било необходимо, за да бъде осигурен достъп до процесния обект за хора с увреждания, в съответствие с нормативните изисквания, както и дали е възможно.

Твърди, че тежестта на доказване е била насочена единствено и само към ответниците, както и че не е посочено какви съоръжения на сградата, за преодоляване на различни височини липсват, за да бъде отстранено нарушението в цялост. Изложени са доводи, че административният орган не е съобразил, че при изпълнение на задължението за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда следва да бъдат спазени условията и редът по ЗУТ. Сочи, че неправилно комисията е приела наличието на нарушение, без да изследва технически, архитектурно, конструктивно дали е възможно да бъде изграден достъп, съобразен с нормативните характеристики на сградата, която е построена през 1927 г.

Позовава се на чл. 57, ал. 2 от ЗХУ, според която за съществуващи сгради, при които не могат да се спазят изискванията, достъпността се осигурява чрез прилагане на различни мерки, сред които и организационни такива, като в случая са ангажирани доказателства в тази насока. Моли да се отмени решението и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия състав приема следното от фактическа и правна страна.

Във връзка с решение на КЗД от 10.11.2017 г. и 5.03.2021 г. за провеждане на кампания „Достъпна България“ и заповеди от 20.03.2018 г. и 8.03.2021, служители на КЗД са посетили обект ОУ „********“, при което са констатирали, че училището е общинско. Достъпът до сградата се осъществява през вход, който е със стъпала /за което е изготвена снимка № 1/. Сградата е на четири етажа, достъпа до етажите се осъществява със стълби и парапет. Не разполага с тоалетна за хора с увреждания. Установено е, че в училищния двор е разположен физкултурен салон, като отделна сграда, там е изградена рампа за хора с увреждания, а на първия етаж в сградата на физкултурния салон има изградена тоалетна за хора с увреждания /снимка № 3/.

Административното производство е образувано с разпореждане № 736/30.06.2021 г. на Председателя на КЗД /л. 8 от адм. преписка/, издадено въз основа на решение, взето с протокол от 07.06.2021 г. на КЗД, по доклад с вх. № 12-11-1975 от 04.06.2021 г. /л. 1 от адм. преписка/, изготвен от доц. д-р А.Д. – председател на КЗД, в рамките на кампания "Достъпна България" относно изградена и недостъпна архитектурна среда на обект: Основно училище „*******“, гр. Варна, находящ се на адрес: гр. ****, ул. „*****“ № **. В доклада се сочи, че в констативен протокол за извършена проверка в рамките на кампания "Достъпна България" вх. № 12-11-1873 от 09.04.2021 г. /л. 2-4 от адм. преписка/ се съдържат данни за осъществено нарушение по смисъла на чл.5 предл. последно от ЗЗДискр. по признак "увреждане". В констативния протокол е отразено, че в хода на извършена проверка на състоянието на архитектурната достъпност на обект: сграда ОУ „*******“, гр. *****, ул. „*****“ № **, е установено, че сградата не разполага с тоалетна за хора с увреждания. Протоколът е подписан от директора на училището и от регионалния представител на КЗД, извършил проверката.

С

Разпореждане №736/30.06.2021 г. на Председателя на КЗД /л. 8 от адм. преписка/ е образувана преписка № 229 по описа на КЗД за 2021 г., разпределена за разглеждане на AD HOC заседателен състав, който е определил председател на състава и докладчик по преписката. С разпореждане № 1114/13.09.2021 г. /л. 11 от адм. преписка/ е определен служител на КЗД, който да извършва необходимите действия, свързани с проучването по преписката. Основно училище „*******“, гр. Варна и Община Варна са уведомени за образуваното административно производство /л. 12 и л. 14 от адм. преписка/, като им е предоставена възможност за изразяване на становище по изложеното в доклада и да представят доказателства.

От ОУ „*******“, гр. Варна е депозирано становище вх. № 19-00-293 от 18.10.2021 г. /л. 16-17 от адм. преписка/, в което се сочи, че училището е общинско с делегиран бюджет.

Сградата, в която се помещава училището е построена през 1927 г., достроена през 1972 г. Посочено е, че имотът е собственост на Община Варна и е предоставен за безвъзмездно ползване на училището за определен срок. Всички основни ремонти, преустройства и трайни подобрения в имота се извършват само след предварително писмено съгласие от страна на Община Варна. Изложено е, че експлоатацията на имота подлежи на контрол от Община Варна, като през учебната 2021 г. – 2022 г. в училището се обучават 805 ученика от първи до седми клас и подготвителна група. Персоналът на училището се състои от 75 служители. На разположение на учениците и персонала на училището са 7 санитарни помещения с по три клетки, като предвид възрастта на сградата, когато са изграждани не са били предвидени тоалетни за хора с увреждания. Пояснено е, че в училището не се обучава нито един ученик, който да се нуждае от използване на рампа. В случай, че е налице фрактура на долен крайник на ученик, целият клас се премества в стая, находяща се на първия етаж на сградата, до възстановяване на ученика.

Посочено е, че след извършената проверка на 15.03.2021 г. в рамките на кампания „Достъпна България“ са били предприети действия за осигуряване на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания – изготвено е становище относно възможностите за изграждане на достъпна архитектурна среда, съгласно изискванията на Наредба №4/01.07.2009 г./отм./. Изложено е, че предстои изготвяне на инвестиционен проект с обхват съгласно Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, изготвяне на количествено-стойностна сметка и реализиране на проекта. Изразено е становище, че не е налице неблагоприятно третиране чрез изградена и поддържана недостъпна архитектурна среда.