Решение № 1207 от 02.07.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………./……………2018 година, гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни 2018 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА при участието на секретаря Елка Иванова разгледа докладваното от съдия Татяна Макариева въззивно гражданско дело № 1154 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното

Производството е по реда на член 307, алинея 3 от ГПК във връзка с член 258 - член

273 от ГПК.

Производството е образувано след отмяна на Определение № 1876/29.03.2015 г. на ВОС, с което производството по делото е прекратено и Определение № 2455/08.07.2015 г., постановени по в.гр.д. № 1551/2015 г., като делото е върнато за продължаване на процесуалните действия по същото.

Производството е образувано по жалба на „ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс Г, представлявано от Б.

Д. П., П.С.С., Я. М. Д. и Г. К.срещу Решение № 68/06.01.2015 год., постановено по гр.д. № 9936/2014 год. по описа на ВРС, с което е осъдено „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик”, Варна Тауърс Г № 258, да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Георги Живков № 22 сумата от 1881.61 лв, представляваща платена без основание от С. А. М.сума по корекция на сметка за електроенергия за периода 13.11.2011 г. до 10.05.2012 г. за обект на потребление, находящ се в с.

Снежина, община Провадия, с аб. № ********** и кл. № **********, за която сума е издадено дебитно известие № **********/14.05.2012 г., вземането по което е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 09.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и е осъдено ответното дружество да заплати на „КНМ Груп” сумата 535.27 лв., представляващи разноски в производството пред ВРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Въззивникът счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради неправилна и непълна преценка на събраните по делото доказателства, подробно изложени във въззивната жалба, както и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение, не претендира разноски. Излагат се съображения поддържани пред ВКС, че депозираната от управителя на „КНМ ГРУП“ ЕООД , по дело молба за отказ от иска следва да бъде зачетена,т.к. заличаването на вписани обстоятелства в ТР няма обратно действие по отношение на трети добросъвестни лица, каквото е дружеството въззивник, поради което настоящото производство да бъде прекратено.

Прави възражение за недължимост на претендираните от въззваемия разноски пред ВКС , доколкото представляваното от него дружество не е дало повод за завеждане на делото.Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия, доколкото същото е било представлявано от юрисконсулт и хонорара следва да е съобразен със Закона за правната помощ и измененията на ГПК в тази насока.Представя писмени бележки.

Въззиваемата страна, „КНМ ГРУП” ЕООД, редовно уведомена, е депозирала отговор по подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че разпоредбата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ е неравноправна по своя характер, доколкото по същество е въведена обективна отговорност за абоната. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Настоящият състав на

Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

При новото разглеждане на делото въззивникът е направил възражение по допустимостта на производството, като е изложил, че с молба от 19.05.2015 г. ищецът е направил отказ от иска, което изявление е неоттегляемо и десезира съда по правния спор.

Няма спор между страните, че на посочената дата е постъпила молба от „КНМ груп“ ООД, представлявана от управителя К. Д., в която молба е направено изрично изявление за отказ от иска на основание член 233 от ГПК.

Възраженията на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради редовен отказ от иска , с която съда е десезиран от спора са неоснователни.

С влязло в сила решение № 764 от 25.10.2016 г., постановено по т.д.№ 762 по описа за 2015 г. на Окръжен съд – Варна е прието за установено по иска на

П.Н.К. с правно основание член 29, алинея 1, предложение трето от ЗТР срещу „КНМ груп” ЕООД, представлявано от К. Д., че вписаните обстоятелства в търговски регистър със заявление 020150511170328, вписано под № 20150515113446 на АВп, по партидата на „КНМ груп” ЕООД относно увеличаване капитала на дружеството, приемане като нов съдружник на К. Д.; приемане на нов дружествен договор; вписване на К. Д. като управител и заличаване на П.Н.К. като управител, въз основа на протокол от общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 г., са несъществуващи.

С оглед на така изложеното отказът от иска се явява направен от лице, което не е разполагало с представителна власт по отношение на дружеството съобразно разпоредбата на член 30, алинея 1 от ГПК във връзка с член 141, алинея 2 от Търговския закон. Както бе посочено, настоящото производство се развива след Решение № 87/17.05.2018г. по т.д.№ 228/2018г. по описа на ВКС, 1 т.о. , с което на основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, е отменено влязло в сила определение № 1876 от 29.05.2015г. по в.гр.дело № 1551/2015г. по описа на ВОС,като съгласно разпоредбата на чл.294 ал.1 от ГПК,указанията дадени в същото са задължителни за настоящия съдебен състав.В мотивите на решението е посочено,че спрямо висящото производство по гр.дело № 1551/2015г. по описа на ВОС/ в което е депозирана и молбата за отказ/,въззиваемият „ КНМ Груп“ ЕООД не е бил надлежно представляван и депозираната от К. Д. на

19.05.2015г. молба за отказ от иска, не материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение за него. В мотивите си съставът на ВКС , е изложил че дали съдът е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейният процесуален представител е без значение,т.е. по делото липсва валидно процесуално действие по чл.233 от ГПК, а именно отказ от иска. Добросъвестността на ответното дружество „Енерго Про Продажби“ АД, относно вписването на Диденко като представляващ ищеца е ирелевантна към настоящия спор, доколкото, процесуалното правоотношение между ищецът и съда има публично правен характер и по тази причина разпоредбата на чл.141 ал.6 от ТЗ, която е предназначена на уреди правоотношения от търговско правен характер е неприложима към него.

Наведеният довод, че вписаното несъществуващо обстоятелство е имало и има действие по отношение на третите добросъвестни лица, каквото се явява и ответното дружество, от вписването до заличаването му, е неоснователен. Уредбата в член 141, алинея 6 от ТЗ относно действието на вписването на управител в търговския регистър за трети добросъвестни лица е неприложима, тъй като същата се прилага в материалноправните отношения – предмет на регулиране в ТЗ – и има за цел гарантиране сигурността на търговския оборот, но е неотносима към липсата на надлежно представителство при извършване на процесуални действия пред съд, което правоотношение има публичноправен характер. С оглед влязлото в сила решение по иска с правно основание член 29 от ЗТР Диденко не е разполагала с надлежна представителна власт и направеното от нея волеизявление за отказ от иска не е могло да обвърже с правни последици дружеството-молител. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 103 от 15.05.2018 г., постановено по т.д.№ 146 по описа за 2018 г. на второ ТО; решение № 46 от 21.05.2018 г., постановено по т.д.№ 222 по описа за 2018 г. на второ търговско отделение; решение № 100 от 01.06.2018 г., постановено по т.д.№ 349 по описа за 2018 г. на второ търговско отделение.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Между страните не се спори, че цедентът

Сергей М. е потребител на ел. енергия в обект на потребление, находящ се в с. Снежина, община Провадия, с аб. № ********** и кл. № **********, а ответникът доставчик на ел.енергия. Следователно страните са обвързани в отношенията си от ОУ на ДПЕЕ.

Няма спор, че ответното дружество е получило сумата от 1881,61лв., заплатена му от абоната по дебитно известие № **********/14.05.2012г.

По делото е приет и споразумителен протокол № ДР 10223/11.06.2012г., сключен между Е.ОН България ЕАД и Сергей М., по силата на които са били разсрочени задълженията на абоната натрупани в периода м.11.2011г. до м.05.2012г.

От констативен протокол № 0043558/10.05.2012г. е видно, че на посочената дата е била извършена техническа проверка на електромера монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта ползван от цедента. Проверката е установила нарушение изразяващо се в неправомерно прикачен проводник на рекордоманните отклонения преди мерене. Това е наложило възстановяване правилната схема на свързване. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката, двама свидетели и абоната М..

От справка за корекция № 23447/11.05.2012г. е видно, че процесната сума е начислена като корекция по чл. 38, ал. 3, т. 3 ОУ. Като основание за извършването й е посочен изготвеният констативен протокол. Въз основа на така извършената корекция по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел.енергия за периода 13.11.2011г.- 10.05.2012г., общо за 180 дни и е издадено дебитно известие № **********/14.05.2012г. за сумата от 1881,61лв.

От заключението на в.л. инж. Кирил Малеев по изслушана СТЕ, се установи, че СТИ е от одобрен тип, преминал метрологична проверка.

Процесното СТИ може да отчете количеството ел. енергия, начислено за доплащане по корекцията. Съгласно констатациите в констативния протокол, установено е било неправомерно директно присъединяване към електроразпределителната мрежа, при което консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не бива отчитана и измервана. Изчисленията по използвания корекционен механизъм вещото лице е определило като математически верни.

Приет по делото е договор за прехвърляне на вземане от 09.06.2014г., по силата на който С. А. М., чрез пълномощника си адв. Красимир Тодоров, прехвърля на цесионера „КНМ Груп” ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про – Продажби” АД за сумата от 1881,61лв, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия за периода 13.11.2011г.- 10.05.2012г. за обект с аб. № ********** и кл. № **********, за която сума е издадено дебитно известие № **********/14.05.2012г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за цена от 1781,61лв.

Прието е и уведомление от цедента М., чрез адв. Красимир Тодоров до „Енерго про Продажби” АД, с което последният бива уведомен за така извършената цесия.