Определение № 51 от 08.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 22/2024
- Вид
- Определение № 51
- Подписан
- 08.03.2024
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47, ал. 2 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 235 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51 гр. Велико Търново, 07.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000022 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 407 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Юроспийд” ООД – с. Петърч, общ. Костинброд, чрез пълномощника адв. Дж. Ц., против Определение № 293/20.11.2023 г. на Русенски окръжен съд по ч. т. д. № 198/2023 г., с което е оставена без уважение молбата му за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение от 16.11.2022 г., постановено по арб. дело № 311/2020 г. по описа на Арбитражен съд към Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация“. Счита разпореждането за неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС. С решението на Арбитражния съд ответникът Н. М. К. е осъден да заплати на жалбоподателя сумата 2 440 лв. неустойка по неизпълнен Договор за обучение от 03.12.2019 г., съдържащ арбитражна клауза, ведно със съответната законна лихва. Независимо, че договорът за обучение е уреден в чл. 235 от КТ, към него се прилагат не правилата на трудовото право, а тези на облигационното право. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да уважи молбата за издаване на изпълнителен лист. Направено е искане за присъждане на разноски.
Великотърновски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Производството пред РОС е образувано по молба на „Юроспийд” ООД за издаване на изпълнителен лист въз основа на Решение от 16.11.2022 г. на Арбитражен съд към Сдружение „Правна помощ и медиация“ по арб. дело № 311/2020 г. за дължима 1 от ответника Н. М. К. сума в размер на 2 440 лв., представляващи договорена неустойка по чл. 8 във вр. с чл. 5 от Договор от 03.12.2019 г. за повишаване на квалификацията, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 780 лв. разноски.
Към молбата е приложено Решение от 16.11.2022 г. на Арбитражен съд към Сдружение „Правна помощ и медиация“ по арб. дело № 311/2020 г., удостоверение изх. № 73/15.09.2023 г. на Арбитражен съд към Сдружение „Правна помощ и медиация“ и съобщения за връчване на решението, заедно с известия за доставяне.
С обжалваното определение Русенският окръжен съд отхвърлил молбата на „Юроспийд” ООД за издаване на изпълнителен лист.
Частната жалба против определението е подадена в срок, допустима е за разглеждане и е основателна по съществото си:
За да остави без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист, първоинстанционният съд е приел, че решението на арбитражния съд е нищожно на осн. чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, тъй като е постановено по спор, който не подлежи на разглеждане от арбитраж – спор за дължима неустойка заради нарушение на ответника „да работи ефективно при работодателя 18 месеца“, което нарушение е свързано пряко с трудовите права и задължения на ответника, независимо че е поето преди сключване на трудовия договор. Позовал се на чл. 19, ал. 1 от ГПК и оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист.
Въззивният съд не споделя тези съображения и намира за основателна подадената молба по чл. 405, ал. 1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист на осн. чл.
404, т. 1 от ГПК въз основа на представеното арбитражно решение.
Видно от решението, за да уважи предявения пред него иск по чл. 92 от ЗЗД, Арбитражният съд е приел, че ответникът Н. М. К. е сключил с ищеца „Юроспийд” ООД (работодател-превозвач) и „Юродрайв“ ООД (обучител) договор от 03.12.2019 г., по силата на който е следвало да бъде обучен за сметка на работодателя за овладяване и изпълнение на професията „международен шофьор“. От своя страна ответникът се е задължил след приключване на първата фаза на обучението и придобиване на съответните удостоверения, в срок от 1 ден да сключи трудов договор с „Юроспийд” ООД и да работи при него в продължение на 18 месеца. При неизпълнение на тези задължения от страна на обучавания е предвидена неустойка. Установено по делото е било, че на 24.02.2020 г. Н. М. К. сключил трудов договор с работодателя, който обаче бил прекратен по молба на ответника на 01.09.2020 г.
Въз основа на горното съдът приема, че спорът, който Арбитражният съд към Сдружение „Правна помощ и медиация“ е разрешил с Решение от 16.11.2022 г. по арб. дело № 311/2020 г., не попада в обхвата на неарбитруемите спорове по чл. 19, ал. 1 от ГПК (спор с предмет права по трудово правоотношение). Предявеният иск е с правно 2 основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение по договор, който има характеристиките на договор по чл. 235 от КТ за квалификация с лице, което не работи. Съгласно трайната съдебна практика (Определение № 507/30.10.2018 по гр. д. № 3324/2018 г. IV г. о. на ВКС, Решение № 227/19.4.2011 г. по гр. д. № 1861/2010 г. на IV г. о. на ВКС), независимо че е регламентиран в КТ, договорът за квалификация с лице, което не работи, няма характер на трудов договор, защото с него не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя с насрещно задължение на работодателя да заплаща възнаграждение. С оглед на това, спрямо този договор са приложими общите правила на ЗЗД, съответно – договорът може да съдържа клауза, че спорът по изпълнението му може да бъде решен от арбитражен съд и постановеното от този съд решение не е нищожно съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗМТА.
Въззивната инстанция не споделя приетото от първостепенния съд, а именно – че претендираната неустойка е свързана с трудовите права и задължения на ответника, с правото му да напусне работа и да прекрати трудовото правоотношение.
Действително, видно от мотивите на съдебното решение, след приключване на обучението по договора ответникът е постъпил на работа при ищеца в уговорения срок, но трудовият договор е бил прекратен по негова молба преди изтичане на 18 месеца, така както е поето задължението по договора за квалификация. Претендираната в арбитражното производство неустойка е уговорена в договора за квалификация и е санкция за неизпълнение на поетото от обучаващия се задължение да работи при работодателя в продължение на 18 месеца. Предвид това, присъдената с арбитражното решение неустойка не е във връзка с трудовия договор, сключен между страните и прекратен преди изтичане на 18 месечния срок, а с договора по чл. 235 от КТ за квалификация с лице, което не работи.
С оглед на горните мотиви, молбата за издаване на изпълнителен лист се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това, на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК да бъде разпоредено издаване на изпълнителен лист въз основа на Решение от 16.11.2022 г. на Арбитражен съд към Сдружение „Правна помощ и медиация“ по арб. дело № 311/2020 г.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователно. Изпълнителният лист следва да съответства дословно на изпълнителния титул и не може да съдържа друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава. Разноските за издаване на изпълнителен лист са част от разноските по изпълнението по см. на чл. 79, ал. 1 от ГПК, защото изпълнителният лист поставя началото на принудителното изпълнение. С оглед на това, те следва да бъдат събрани в изпълнителното производство, заедно със сумите по изпълнителния лист. В този 3 смисъл Определение № 617/16.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6154/2013 г., I г. о., ГК.
Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, Великотърновският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 293/20.11.2023 г. на Русенски окръжен съд по ч. т. д. № 198/2023 г. по описа на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде изпълнителен лист в полза на „Юроспийд” ООД въз основа на Решение от 16.11.2022 г. на Арбитражен съд към Сдружение „Правна помощ и медиация“ по арб. дело № 311/2020 г. за дължимата от Н. М. К. сума в размер на 2 440 лв. неустойка по Договор от 03.12.2019 г. за повишаване на квалификацията, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 780 лв. разноски.
Изпълнителният лист да се издаде след представяне на документ за внесена по см. на ВТАС ДТ в размер на 5 лв.
Определението подлежи на обжалване от длъжника в двуседмичен срок от връчване на покана за доброволно изпълнение пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4