Решение № 42 от 04.10.2018, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42 04. 10. 2018г. град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд на 04. 09. 2018г., в публичното съдебно заседание в следния състав :

Съдия : Методи Величков

Секретар : Eмилия Павлова, като разгледа докладваното от съдия

Методи Величков търговско дело № 85 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 вр. с чл. 409 от КЗ.

По съображения изложени в исковата молба, ищцата Я.М.Е., моли да бъде осъден ответникът „БУЛ ИНС“ АД да й заплати сумата 70 000лв. по сключен договор за „Гражданска отговорност“ с полица № ***, като обезщетение за претърпени от нея вреди от ПТП на 28. 03.

2016г. в гр. Перник, с лек автомобил „БМВ 520“, с рег. № ***, собственост на М.Й.Л., с ЕГН **********,***, управляван от същия, от която :

-Сума в размер

1607,70лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /медицински разходи за лечение и възстановяване/ и

-Сума в размер на

68 392,30лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28. 03. 2016г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Ответникът

ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София е депозирал писмен отговор. С него оспорва иска по основание и по размер. Няма развити доводи защо го оспорва по основание, а има развити доводи, с които го оспорва по размер. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като :

-Пешеходката е пресичала пътя на място, където не е имало пешеходна пътека и

-Предприела е пресичане, в момент, в който не е имала възможност да завърши пресичането, преди да бъде достигната от автомобила и

-Можела е да избегне удара, ако се беше съобразила с посоката и скоростта на движение на лекия автомобил, но не е направила нищо, за да запази здравето си, като избегне сблъсъка.

Третото лице – помагач на ответното застрахователно дружество – М.Й.Л., чрез адвокат С.Д., оспорва по размер иска за неимуществените вреди. Моли да се приеме виновно поведение у пострадалата, като причина за настъпване на деликта, вследствие което да бъде намалено обезщетението за неимуществените вреди, с процент справедливо съответстващ на степента на виновните непредпазливи действия на пострадалата, допринесли за този резултат.

Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното :

Съдът намира, че исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна, имаща правен интерес. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска - Я.М.Е. е предявила писмена застрахователна претенция по смисъла на чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 380 ТЗ да й бъде изплатено обезщетение за увреждането от застрахователя и е изтекъл тримесечен срок за доброволно плащане, в който такова не е извършено, а само е предложена сумата 5000лв. за обезщетение. Не са налице данни за отрицателни процесуални предпоставки. Касае е се за спор, между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен съд и същият се явява родово и местно компетентен да го разгледа. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С присъда № 905, постановена в с.з. на 21. 12. 2016г. по НОХ дело № 01464 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд, влязла в законна сила на 06. 01. 2017г., подсъдимият М.Й.Л., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 28. 03. 2016, в гр.

Перник, на път II – 63 /срещу Централна ремонтна база/, при управление на МПС лек автомобил „БМВ 520“, с рег. № ***, собственост на същия, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.2 от ЗДвП – водачите са на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението/, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Я.М.Е., с ЕГН **********, изразяваща се в травма на лява колянна става, довела до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около седем – осем месеца и травма на тазовия пръстен, довела до трайно затруднение на движението на двата долни крайника за период от време по – голям от един месец, след което избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.

343, ал.3, пр.3, б. „а“, пр.2, вр. с ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.3, б. „а“, пр.2, вр. с ал.1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК, е осъден на наказание 12 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Видно от приложената справка от базата данни за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „БУЛ ИНС“ АД, за лек автомобил с ДКН ***, е била налице задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП - 28. 03. 2016г., сключена със застрахователна полица № ***, действаща за периода от 26. 02. 2016г. до 25. 02. 1017г.

Видно от заключението на комплексната автотехническа и съдебно

– медицинска експертиза на вещите лица инж. В.Н.В. и д-р М.П.М., както и от устните им обяснения, дадени в съдебно заседание: След удара Я.Е. е била транспортирана в СПО на МБАЛ – Перник, където й е оказана спешна помощ, след което е откарана в УМБАЛСМ – Пирогов. Там е престояла за периода 01,24ч. на 29.

03. 2016г. до 13. 04. 2016г., когато е изписана. При постъпването са били установени: счупване на таза – счупване на сакрум (кръстната кост в областта на дясна сакроилиачна става) и на двете рамена на ос пубис (срамната кост в дясно) и на горното рамо на същата кост в ляво; на лява подбедрица в горна трета – фрактури на големия пищял (тибия) вътреставна, областта на т. нар. „еминенция, където се залавя предна кръстна връзка и фрактура на малкия пищял (фибула) т.нар. глава, където се залавя сухожилието на м. бицепс феморис. Счупванията са били с лека дислокация на фрагментите.

Установена е и контузия в областта на дясна страна на челото и около орбитата с разкъсно – контузна рана и дължина около 8-9 см. На 31. 03. 2016г. е била оперирана кръстната кост, като е била извършена кръвна репозиция и фиксация с 2 бр. канюлинарни винтове. На 06. 04. 2016г. е била извършена операция на фрактурата на подбедрицата – фиксация с 1бр. спонгиозен канюлиран винт за фрактурата на еминенцията и с 1бр. такъв винт за фрактурата на главата на фибулата.

Постоперативно е носила имобилизираща ортеза на ляв долен крайник за 60 дни. Продължила е лечението в амбулаторни условия.

В къщи основно е лежала на легло до есента. Първите два месеца след произшествието тя е имала нужда от помощ при обслужване в битово – хигиенно отношение. Страняла е от свои близки и приятели и не е искала да я виждат в това положение. Не е искала и детето й, което е било на ** години, да я вижда в това положение, нито пък е можела да полага грижи за него. След като е започнала да се движи, се е страхувала да пресече път, дори и на светофар. Срамува се от белезите, които са й останали от раните и от това как изглежда с тях. След започването да ходи на работа, не може да работи на смени, поради определената й нетрудоспособност от 52%, което влияе на заплащането й. Като цяло вече не е същия човек, който е била преди. Тези обстоятелства се установяват от свидетелските показания на М.П. и П.П..

Видно от заключението на комплексната автотехническа и съдебно – медицинска експертиза на вещите лица инж. В.Н.В. и д-р М.П.М., както и от устните им обяснения, дадени в съдебно заседание :

Първите пет месеца Е. е ходила с патерици. За периода от 31. 05. 2016г. до 07. 06. 2016г. е била в Профилакториум за рехабилитация и физиопроцедури, като при постъпването е имала обем на движенията 15-25градуса. Там е провела процедури по лфк. За периода от 10. 06. 2016г. до 24.

06. 2016г. Е. повторно е провела на същото място процедури по лфк, само че амбулаторно. Лечебният процес е продължил до 26. 04. 2017г. за общо 394 дни. С ЕР на ТЕЛК № *** й е определена 52% трайно намалена трудоспособност за срок една година до 01. 04. 2018г. Противопоказанията за условия на труд са -„системно динамично и статично натоварване на долен крайник, продължително ходене, работа на височина, вдигане и преместване на тежки предмети“. С ЕР на ТЕЛК № *** на Е. отново й е призната 52% трайно намалена трудоспособност за срок от три години.

В момента на настъпване на травмите, както и в първите 7-10 дни е изпитала много силни болки и страдания. След оперативните интервенции постепенно с времето тези болки са намалели. След това по време на лечебния процес е изпитвала по – слаби болки и страдания. През целия период от 394 дни Е. е изпитвала затруднение при придвижването. Сега походката е самостоятелна, без помощни средства и с леко накуцване с левия долен крайник. Има пунктиформени белези в дясната част на таза отзад от операцията на сакрума и белези в областта на ляво коляно и белег на челото, започващ над дясната вежда и продължаващ нагоре и към средата на окосмената част на главата с дължина 8-9см. Тези белези няма да се премахнат от само себе си. Счупванията са зарастнали. Остеосинтезните винтове не са отстранени и те би следвало да се отстранят само ако се появят болки и отоци на тези места. В областта на дясно бедро има подкожно и подфациално оформено образуване с мекоеластична коесистенция – най – вероятно от нерезорбирал се хематом.

Налице е видимо изтъняване /хипотрофия/ на бедрената мускулатура на ляв долен крайник с около 3 см. спрямо десния крак. Налице е лека халтавост при изследване на външната странична връзка на лява колянна става, дължаща се на счупванията и причиняваща ограничения в крайната фаза на свиване на коляното. Състоянието на Е. би се подобрило при системно провеждане на лфк и балнеопроцедури.

Видно от приложените към исковата молба осем броя фактури, ищцата е направила разходи за лечението и възстановяването си в общ размер на 1 607,70лв. В устните си пояснения вещото лице д-р М. е заявило, че всичките тези фактури имат отношение с получените увреждания на Е. са във връзка с нейното лечение.

От правна страна.

Влязлата в сила присъда № 905, постановена в с.з. на 21. 12. 2016г. по НОХ дело № 01464 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, е задължителна за настоящия съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.с. по делото е установено, че уврежданията на ищцата са й причинени виновно /по непредпазливост/ на 28. 03. 2016г. около 22,00ч., при пресичането на улица в гр. Перник, срещу Централна ремонтна база, от водача на лек автомобил „БМВ 520“, с рег. № ***, М.Й.Л.. Установено е, че за този лек автомобил е била налице задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП - 28. 03. 2016г., сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, застрахователното дружество дължи на увредената Я.М.Е. обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.

По отношение на имуществените вреди. Искът е доказан до пълния му претендиран размер от 1 607,70лв., която сума застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата.

По отношение на неимуществените вреди. Изхождайки от разпоредбата на чл. 52 ЗЗ, от тези на раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от възрастта на пострадалата – в активна трудоспособна възраст на ***, към датата на инцидента, от характера на уврежданията – общо пет фрактури /две на таза и три на левия крак в областта на коляното и под него/, от проведеното лечение, в това число и две операции - на левия крак и на таза, от претърпените болки и страдания по време на причиняване на уврежданията, по време на лечението и по време на последващата рехабилитация, от претърпените неудобства от битов характер през времето, когато е била с ортеза и на легло, от продължителността на лечението 394 дни, през което време е изпитвала затруднения с придвижването си, от обстоятелството, че й е призната на два пъти временна трайна неработоспособност 52% - за една година и след това за три години, от неблагоприятната промяна в живота на ищцата, от обстоятелството, че се касае за жена, на която са останали белези за цял живот – два точковидни от операцията на таза, два от операцията на левия крак и един на челото с дължина 8-9см., от състоянието на пострадалата към момента – лека накуцваща походка с левия крак, по – тънък ляв крак, халтавост на външната странична връзка на лява колянна става, причиняваща ограничения в крайната фаза на свиване на коляното, от размера на минималната работна заплата към датата на увреждането – 420лв. и от размера на минималната работна заплата към настоящия момент - 510лв., Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от 60 000лв. би обезщетила справедливо Я.Е. за претърпените от нея неимуществени вреди.