Определение № 2113 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2113 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501813 по описа за 2025 година Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на "Профи Кредит България" ЕООД ,ЕИК 175074752,със седалище и адрес гр.С., чрез пълномощника по делото юрисконсулт И.Т. , против разпореждане №15067/23.05.2025г. постановено по ч.гр.д.№9357/2025г. по описа на РС-Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д. П. К. , ЕГН **********, досежно претендираните със заявлението вземания съответно за главница в размер от 352,16 лева; за договорна / възнаградителна / лихва в размер на 43,18 лв. за период от 15.10.2024 г. до 15.03.2025г. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението за процесните вземания. Претендират се разноски.

Съдът установи следното: Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи Кредит България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. П. К. , ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 40025024837/ 16.04.2024 г.

За да откаже издаване на заповед за изпълнен ие за вземанията- предмет на частната жалба, първоинстанционният съд с е е приел, че договорът съдържа неравноправни клаузи, на които се основават претендираните вземания, или е налице обоснована вероятност за това, което съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е основание за отхвърляне на заявлението. Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

1

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, поради което и при произнасяне на заявлението съдът следвало да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му императивните разпоредби на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от представения по делото договор за потребителски кредит със същия кредиторът предоставя на кредитополучателя заем в размер на 600 лв. за срок от 11 месеца, при годишен лихвен процент-40,90%, ГПР-47,97%; възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“-270 лв., възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“- 330 лв., обща сума за плащане – 1324,74 лв.

С договора кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение за допълнителни услуги услуга „Фаст“ и „Флекси“ /приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падеж/, което се начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. По делото се установява от съдържанието на договора, а и по това няма спор , че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10- годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други 2 видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая уговореното в договора възнаграждение за пакет допълнителни услуги не е било включено в ГПР по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. При това положение е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като послабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е да не се допусне той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора. Предвид горното посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата недействителност. В този смисъл е налице и формирана съдебна практика- Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В процесния случай чистата стойност на кредита е 600 лв., като в заявлението е посочено, че кредитополучателят е направил 5 погасителни вноски и е изпаднал в забава. Или съобразно погасителния план, платена е сумата от 602.15 лв., следователно платена е сума надхвърляща чистата стойност на кредита.

При това положение следва да се приеме, че длъжникът не дължи на кредитора заплащане на главница надхвърляща чистата стойност на кредита, договорна и мораторна лихви, поради което заявлението, с което такива се претендират, следва да се отхвърли.

Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. На разположение на заявителя остава възможността да предяви 3 иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №15067/23.05.2025г. постановено по ч.гр.д.№9357/2025г. по описа на РС-Пловдив, ХХ гр.с., в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. П. К. , ЕГН **********, досежно претендираните със заявлението вземания съответно за главница в размер от 352,16 лева; за договорна / възнаградителна / лихва в размер на 43,18 лв. за период от 15.10.2024 г. до 15.03.2025г. по договор за потребителски кредит № 40025024837/ 16.04.2024 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4