Решение № 78 от 20.04.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Габрово, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора Т. Л. П. като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20264200500075 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение рег. № 473 от 23.12.2025 г. по гр.д. № 2588/2025 г. по описа на Габровски районен съд е отхвърлил предявения иск от К. Г. Т., ЕГН **********, от гр. Елена, ул. *** № ** против Районен съд – Елена, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд - Свищов за заплащане солидарно на сумата от 24 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 42/2025 г. по описа на Районен съд – Елена в разумен срок, като неоснователен.

В законния срок решението е обжалвано от К. Г. Т.. Жалбоподателят намира решението за невалидно, недопустимо и неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и до неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.

Писмен отговор от ответника по жалбата е постъпил в срок от Окръжен съд – Велико Търново.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от 1 посоченото в жалбата.

Първата инстанция е постановила валидно решение, което е допустимо.

Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства /пред първата инстанция/ и след като обсъди възраженията, както и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционния съд е предявена искова молба от К. Т. против Районен съд – Елена, Окръжен съд – Велико Търново и Районен съд - Свищов с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за сумата 24 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на гр.д. № 42/2025 г. по описа на РС -Елена в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Районен съд – Елена, районен съд – Свищов и окръжен съд Велико Търново.

От приложените по делото гр.д № 42/2025 г. по описа на Районен съд - Елена, се установява, че на 23.01.2025 г. е подадена искова молба от К. Г. Т. против Апелативен съд – Велико Търново, което е образувано на същата дата. Цената на иска е 4000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица от нарушаване на общностното право на ЕС с постановявания краен съдебен акто по същество, като последна инстанция в исковото производство по в.гр.д. № 444/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 09.10.2024 г. до окончателното им изплащане.

Образувано е гр.д. № 42/2025 г. по описа на Районен съд – Елена. Съдията докладчик по делото се е отвел на 29.01.2025 г. Определен е нов докладчик, който също се е отвел с определение от 03.02.2025 г. и делото е прекратено и изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд.

С определение рег. № 219 от 10.02.2025 г. постановено по гр.д. № 104/2025 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, делото е изпратено да бъде разгледано от Районен съд – Свищов.

Пред Районен съд – Свищов е образувано гр.д. № 107/2025 г. и с разпореждане рег. № 226 от 17.02.2025 г. е оставена исковата молба без движение, като са дадени подробни указания. Указани се последиците при неизпълнение. С разпореждане рег. № 352 от 06.03.2025 г. исковата молба е върната и производството по делото е прекратено, поради неотсраняване на констатираните нередовности. Няма данни разпореждането да е обжалвано, поради което същото е влязло в сила на 18.03.2025 г. Производството по гр.д. № 42/2025 г. по описа на Районен съд – Елена и продължило като гр.д. № 107/2025 г. по описа на Районен съд – Свищов е продължило около месец и половина.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Решението е постановено от надлежен състав съгласно чл. 20, пр. първо от ГПК, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. То е напълно ясно и разбираемо, като изложените от съдебния състав мотиви са подробни и изчерпателни, поради което постановеният съдебен акт е валиден. Решението е допустимо и правилно.

Предявеният иск е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенният съд. По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, която е – чрез свои действия или бездействия ответникът да е причинил забавяне при разглеждане на образуваното пред него производство. Делото е образувано пред Районен съд – Елена на 23.01.2025 г. и е 2 приключило с на 03.02.2025 г., като е изпратено за произнасяне по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК на Великотърновски окръжен съд – 10 дена. Пред ОС- Велико Търново делото е образувано на 06.02.2025 г. и приключило на 10.02.2025 г. – 4 дена. Пред Районен съд – Свищов делото е образувано на 14.02.2025 г. и приключило на 06.03.2025 г., като в този период е включен срока за изправяне на нередовностите по исковата молба на К. Г. Т..

Производството по подадената искова молба на К. Г. Т. срещу Апелативен съд – Велико Търново се е провело в законоустановения срок. С оглед на това не е налице забава в действията на ответните съдилища при разглеждане на делото пред тях.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение поради наличие на основанията по чл. 22 от ГПК за отвод на съдията, който го е постановил. Жалбоподателят-ищец не твърди да са налице някое от основанията по чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК, нито да съществуват конкретни обстоятелства, които пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав /чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК/. Обстоятелството, че ищецът е предявил множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Окръжен съд Габрово, включително и против РС -Дряново, не представлява основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд.

При тези правни изводи въззивният съд приема, че не са налице действия или бездействия при разглеждане на гр.д № 42/2025 г. по описа на РС - Елена, продължило като гр.д. № 107/2025 г. на Районен съд- Свищов, които да са нарушили правото на ищеца за разглеждането и решаването му в разумен срок, поради което предявеният от него иск по чл.

2б от ЗОДОВ е неоснователен само на това основание и обсъждането на втората и третата предпоставка от фактическия състав, настъпването на вреди и причинна връзка между деянието и вредите, не е необходимо.

С оглед на всичко изложено, предявеният иск правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Разноски не са претендирани от ответника Районен съд – Елена и Районен съд – Свищов, които са представлявани в настоящото производство от своите административни ръководители. Разноски са претендирани от Окръжен съд – Велико Търново, като процесуално им представителство по делото е осъществено от лице- служител с юридическо образование /съдебен помощник/ и заявената претенция за възнаграждение следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния за съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 от ЗПрП /чл.10 ал.3 ЗОДОВ/. Независимо, че ответника се защитава по дело с материален интерес над 10 000 лева, в случая 24 000,00 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, без да се увеличава съобразно правилото на алинея втора от цитираната разпоредба, предвид конкретната правна и фактическа сложност на делото. С оглед конкретно положените процесуални усилия и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ във вр. чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва заплати на Окръжен съд -Велико Търново 80,00 евро възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 473 от 23.12.2025 г., постановено по гр.д. № 2588/2025 г. по описа на Районен съд -Габрово.

3

ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес в гр. Елена, ул. *** № *** да заплати на Окръжен съд - Велико Търново разноски по делото в размер на 80,00 евро /осемдесет евро/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4