Решение № 98 от 25.05.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

В името на народа гр.

Кърджали, 25.05.2021 г.

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 66/ 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.46, ал.1 от

Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на Б.Г. ( G. B.) – гражданин на ***, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 292з-312/ 15.02.2021 г., издадена от директор на ОДМВР – Кърджали.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на материалноправни разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че административният орган не е събрал и анализирал всички относими доказателства, като по този начин не е дал обоснована правна оценка на релевантните факти. Вместо това поставил изискване за представяне на невъзможни доказателства като квалифицирал създадената от него невъзможност като незаинтересованост от страна на жалбоподателя. Този довод е обоснован с твърдението, че със специална декларация и документи издадени от болнични заведения в *** административния орган бил уведомен относно причините, които не са позволили на Б. Г. да посети Република България за периода 27.05.2019 г. до 10.11.2020 г. Твърди се, че административният орган формално обсъдил някои предпоставки по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като пренебрегнал тежкото заболяване на бащата на жалбоподателя и игнорирал комплексните затруднения, създадени от пандемията СOVID-19. Искането е да се отмени оспорения административен акт, като се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който в писмено становище излага съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, идентични с посочените в жалбата.

Ответникът – Директор на ОДМВР – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки на пълномощник са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената ЗНПАМ № 292з-312/ 15.02.2021 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, на основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, е отнето правото на постоянно пребиваване в Република България на Б.Г. – гражданин на ***, роден на *** г. в ***, ЛНЧ **********, ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Република България чужденец на основание чл.25, ал.1, т.4 от ЗЧРБ. На основание чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ е определен 15-дневен срок за напускане на страната. В заповедта е посочено, че в група „Миграция“ е постъпило заявление, рег. № 2219/ 11.11.2020 г. за издаване на български личен документ от Б. Г.. При извършената, във връзка с чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, справка в АИС „ Граничен контрол“ се установило, че Б. Г. не е пребивавал на територията на държавите-членки на ЕС за период по-голям от 12 последователни месеца. Б.Г. е отсъствал от Република България за времето от 27.05.2019 г. до 10.11.2020 г. Прието е, че това представлява основание за отнемане правото на постоянно пребиваване на основание чл.40, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ.

В ЗНПАМ е посочено, че Б. Г. е представил декларация, че не е пребивавал на територията на Република България за периода от 27.05.2019 г. до 10.11.2020 г., тъй като е трябвало да се грижи за баща си.

Представил е, преведени и легализирани, три документа, свързани със заболяването на баща му и смъртен акт. Посочените документи са обсъдени от административния орган, който е уведомил Б. Г., със съобщение УРИ:292000-934/ 19.01.2021 г., че следва да представи доказателства, обосноваващи отсъствието му, за целия период от 27.05.2019 г.-10.11.2021 г. В обжалваната заповед за налагане на ПАМ е записано, че такива доказателства не са били представени.

В обстоятелствената част на ЗНПАМ е отразено, че Б. Г. е със статут на постоянно пребиваващ в Р България чужденец от 20.05.2013 г., като от 01.01.2015 г. до момента е пребивавал в Р България 28 дни. Направен е извод, че той не се е установил в Р България, а посещава страната веднъж годишно за по няколко дни.

В оспорената заповед се съдържа констатация, че от извършена проверка в информационните фондове на МВР е установено, че спрямо Б.Г. няма производство по ЗУБ. Направен е извод, че жалбоподателят живее извън Република България. Семейството му също не живее в страната. Изводът е, че наложената ПАМ няма да ограничи правото на личен и семеен живот или пряко да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход.

В Предложение, УРИ 292р-3330/ 15.02.2021 г. на началник група „Миграция“ в ОДМВР – Кърджали, утвърдено от директора на ОДМВР – Кърджали на 15.02.2021 г., се съдържат същите констатации като тези в обжалваната ЗНПАМ.

От интервю, УРИ: 292р-24743/ 12.11.2020 г. се установява, че при провеждането му, на въпрос № 3., За периода: 27.05.2019 г. до 10.11.2020 г., пребивавал ли сте на територията на друга държава-членка на ЕС?, Б.Г. е отговорил – „Не, не съм“.

В съдебно заседание на 26.04.2021 г. от пълномощника на жалбоподателя бяха представени преведени на български от *** език документи от ***, както и такива от Министерство на вътрешните работи на *** за забрана спрямо гражданите на определени градове, сред тях и ***, да напускат територията им.

Съгласно отговор, изх. № 62689540-492-41999/

10.11.2020 г. на заместник-валия на ***, поради епидемията Коронавирус, засягаща целия свят, граничните контролно-пропускателни пунктове с България са били затворени и излизания от и в страната с Циркулярна нота 555 от 18.03.2020 г. на Главна дирекция Областни администрации на Министерство на вътрешните работи, като отново с Циркулярна нота 9288 от 11.06.2020 г. на Главна дирекция Областни администрации на Министерство на вътрешните работи, *** и чуждестранни граждани било разрешено да влизат и излизат от и в страната, с изключение на ГКПП ***.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед за налагане на ПАМ –

„Отнемане правото на пребиваване на чужденец”, е издадена от компетентен административен орган съгласно чл.44, ал.1 от ЗЧРБ – директор на областна дирекция на МВР – Кърджали. Спазено е изискването в чл.59, ал.2 от АПК за мотивираност на акта, доколкото са посочени фактически основания за постановяването му.

Оспорената заповед на директора на ОДМВР –

Кърджали е в съответствие и с материалния закон.

Съгласно посоченото правно основание за издаване на обжалвания административен акт – чл.40, ал.1, т.6 (изм. - ДВ, бр.

36 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г., бр. 16 от 2013 г., бр. 97 от 2017 г., доп., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от ЗЧРБ, Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато: се установи, че чужденецът, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, е отсъствал от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на обявено извънредно положение или на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16; за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;

В настоящия случай, като се съобрази последното изречение на разпоредбата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, въведено с измененията на закона в ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., от изследвания период: 27.05.2019 г. – 10.11.2020 г. следва да се изключи времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., обявено за извънредно положение с Решение, от 13.03.2020 г., на НС на Р България.

Предвид представените писмени доказателства – отговор, изх. № 62689540-492-41999/ 10.11.2020 г. на заместник-валия ***, периодът от 18.03.2020 г. до 11.06.2020 г. също не следва да се взема предвид при преценка наличието на предпоставките в чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Настоящият състав на съда приема, че посоченият период не следва да се включва в проверявания от административния орган, тъй като въведените, поради пандемията СOVID-19, ограничения за граждани *** да напускат територията на това населено място представляват „извънредно обстоятелство“ по смисъла на § 1, т.7 от ДРЗЧРБ. Независимо, че то не е предвидено в разпоредбата на чл.40, ал.1, т-6 от ЗЧРБ, както е например в нормата на чл.14, ал.5, т.1 от ЗЧРБ (издаване на виза за краткосрочно пребиваване), наличието на такава забрана за напускане територията на населеното място трябва да се съобрази, защото е настъпило не по волята на жалбоподателя, като той не е могъл да го предвиди или предотврати.

При така изложените съображения, АС –

Кърджали приема, че за посочения в оспорената заповед период: 27.05.2019 г. – 10.11.2020 г., като се приспадне времето от 18.03.2020г-11.06.2020 г., в което влиза и обявеното извънредно положение в Р България, жалбоподателят е отсъствал от територията на Р България 1 година 5 месеца и 14 дни.

В жалбата се съдържа твърдение, че Б. Г. не е пребивавал в Р България поради необходимостта да полага грижи за своя баща за времето от 27.05.2019 г. до 10.11.2020 г. В потвърждение на това твърдение, в административното производство са представени писмени доказателства. Относно този довод следва да се посочи, че от приети заверени копия на документи, издадени от болнични заведения *** се установява, че бащата на Б. Г. е бил хоспитализиран на 20.05.2020 г., съответно – на 16.06.2020 г. Следователно, твърденията в жалбата, направени и в административното производство, не са доказани, поради което претендираният период правилно не е бил взет предвид от административния орган. На следващо място, не би могло да се приеме, че твърдяното обстоятелство представлява извънредно такова по смисъла на §1, т.7 от ДРЗЧРБ. Това е така, защото става ясно, че жалбоподателят има братя и сестри, съпруга, които биха могли да полагат грижи за неговия баща.

Поради изложените съображения АС – Кърджали приема, че административният орган е доказал основанието за издаване на оспорената заповед, а именно, че са налице предпоставките по чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ.

От това следва, че оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК, в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. То следва да се определи в размер на 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС –

Кърджали

Р Е Ш И:

Отхвърля жалбата на Б.Г. ( G. B.) – гражданин на *** срещу Заповед № 292з-312/ 15.02.2021 г., издадена от директор на ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка „ Отнемане правото на пребиваване на чужденец в Република България“.

Осъжда Б.Г. ( G. B.) – гражданин на ***, роден на *** г. в ***, ЛНЧ **********, ЕГН **********, да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: