Решение № 2912 от 27.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2912 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря М.на Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330116205 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. А. М. срещу М. Н. М., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, номер на двигател: *****, цвят – сив металик, гориво – дизел, дата на първа регистрация – 26.02.2004 г., въз основа на трансформация чрез влагане на лични средства от ищеца при неговото закупуване.

В исковата молба се твърди, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 26.05.2023 г. решение, постановено по гр. д. № 3961/2022 г., по описа на Районен съд – Пловдив. Ищецът поддържа, че на 04.10.2021 г. – по време на действието на брака между страните, е закупил лек автомобил марка „***“, рег. № ***, номер на рама *****, за сумата от 2400 лева. Твърди се, че посоченият лек автомобил е закупен с лични средства на ищеца, дарени от майка му чрез договор за дарение от дата 03.10.2021 г. за сумата от 2500 лева. Изтъква се, че средствата, с които е закупен автомобилът са лични за ищеца, тъй като са дарени лично на него и в периода на фактическа раздяла 1 на страните. Посочва се, че през 2004 г. Х. М., съпругата му и двете им деца, заминали за К., където се установили, но отношенията между съпрузите се влошили. Предвид това през 2009 г. настъпила окончателната раздяла между тях, като никой от съпрузите не е правил опити да заживеят заедно. На 01.10.2021 г. ищецът се завърнал в Р.Б., а съпругата с двете им деца останали да живеят в К., където пребивавали и до датата на подаване на исковата молба. Поддържа се, закупуването на процесното МПС е извършено по време на фактическата раздяла между страните с лични за ищеца средства, поради което същият счита, че вещта се явява негова лична собственост. Предвид изложеното, моли се да бъде уважена предявената претенция, като се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е индивидуален собственик на горепосочения лек автомобил.

Постъпил е писмен отговор от ответника М. Н. М., чрез назначения особен представител адв. Г. А., с който оспорва предявения иск. Изтъква, че правото на собственост върху процесния автомобил е придобито с декларация за продажба – договор, сключен на 04.10.2021 г., което е станало по време на брака на страните. Предвид това счита, че ищецът следва да обори презумпцията за съвместен принос при придобиването на вещта. Намира, че основният спорен въпрос във връзка с предявената претенция е дали намерението за дарение на майката на ищеца е с цел закупуване на процесния автомобил. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен Договор за дарение, сключен на 03.10.2021 г. между Х.М. М., като дарител, и ищеца Х. А. М., в качеството на надарен, по силата на който безвъзмездно и веднага е отстъпена парична сума в размер на 2500 лева за закупуване на лек автомобил.

От приложена Декларация за продажба на лек автомобил от 04.10.2021 г., преведена от италиански език, се установява, че на посочената дата лицето П.Д. е продало на ищеца Х. М. лек автомобил „*** ***“, с рег. № ***, с номер на рама: *****, на цена от 1200 евро.

Видно от Свидетелство за регистрация Част I, лек автомобил марка 2

„***“, модел „***“, номер на двигател: *****, цвят – сив металик, гориво – дизел, дата на първа регистрация – 26.02.2004 г., е регистриран на територията на Р.Б., при което е получил регистрационен № ***.

Представен е препис от Решение № 266/20.01.2023 г., постановено по гр. д. № 3961/2022 г. по описа на РС – Пловдив, с което е прекратен сключеният между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство. Решението е влязло в законна сила на 26.05.2023 г.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на Х.М. М. – майка на ищеца Х. М..

Свидетелката споделя пред съда, че през 2009 г. е настъпила фактическа раздяла между страните по делото, които по това време пребивавали в К..

Разказва, че през 2021 г. ищецът се върнал в България и на 03.10.2021 г. си закупил лек автомобил „***“. Според показанията на свидетелката М., тя предоставила на ищеца сумата в размер на 2500 лева за закупуване на автомобила. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, доколкото са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за установяване на пълна трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака на вещни права е предпоставена от доказването на две обстоятелства: притежаването на лични средства от позоваващия се на трансформация съпруг и влагането на тези лични средства в придобиване по време на брака на имущество. За да се докаже пълна трансформация е необходимо да се установи еквивалентност между придобивната цена и вложените средства с извънбрачен произход.

От наличната по делото доказателствена съвкупност се установява по несъмнен начин, че страните по делото са имали сключен граждански брак, прекратен с развод въз основа на съдебно решение, влязло в сила на 26.05.2023 г. Безспорно се доказва и обстоятелството, че по време на брака, а именно на 04.10.2021 г. е придобита собствеността върху процесното превозно средство. Що се отнася до произхода на средствата за закупуване на лекия автомобил, от събраните по делото доказателства се изясни, че са 3 предоставени като дарение на ищеца от страна на неговата майка. В тази насока са както представеният по делото Договор за дарение от 03.10.2021 г., така и показанията на свидетелката Х. М.. Сумата, получена от ищеца по дарение, съвпада с цената, на която е закупен процесния лек автомобил. Въз основа на изложеното може да се направи категоричен извод, че продажната цена е платена със средствата, получени въз основа на сключения договор за дарение, надарен по който е само единият съпруг. Съобразно трайната съдебна практика, ако договорът за дарение е сключен с единия съпруг и неговите родители, т.е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респективно само той е изразил воля да приеме дарението, следва да се приеме, че подаденото се придобива само от съпруга, който е страна по договора за дарение, а не и другия съпруг /в този смисъл Решение № 84 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 4903/2015 г. на ВКС, Решение № 222 от 24.06.2011 г. по гр. д. № 982/2010 г. на ВКС, Решение № 81 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 172/2010 г. на ВКС, Решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на ВКС и други/.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 23, ал. 1 СК, поради което предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Доколкото нито в исковата молба, нито в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото, страната е направила искане за присъждане на сторените по делото разноски, то такива не следва да се присъждат в полза на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Х. А. М., ЕГН:

**********, и М. Н. М., ЕГН: **********, че на основание чл. 23, ал. 1 СК придобитият по време на брака между страните лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, номер на двигател: *****, цвят – сив металик, гориво – дизел, дата на първа регистрация – 26.02.2004 г., е лична собственост 4 на ищеца въз основа на пълна трансформация чрез влагане на лични средства при неговото закупуване.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/_____

5