Определение № 10309 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10309 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110149697 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Производството е постъпило по правилата на местната подсъдност от Районен съд – Кърджали.

Образувано е по предявен иск от К. А. Т. срещу „Мост Финанс Мениджмънт“ АД.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.04.2026г. от 11:30 часа, за когато да се призова т страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че на 07.12.2022г. сключил с „Ф* Б*“ ЕООД договор за кредит №*** при размер на предоставената главница – 1 000 лева. Ищецът посочва, че задължително условие за сключването на договора за кредит било сключването на договор за предоставяне на гаранция с „М* Банк“, свързано с кредитодателя, срещу дължимо възнаграждение от кредитополучателя. Уговореното възнаграждение за гаранта в действителност съставлявало разход по кредита, водело до оскъпяване на кредита и следвало да бъде включено при формиране на размера на приложимия ГПР. Невключването му в приложимия ГПР представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което водело до недействителност на сключения договор за кредит. По силата на сключен договор за цесия ответното дружество придобило вземанията на първоначалния кредитодател срещу ищеца, за което последният бил уведомен. С полученото уведомление ответникът отправил претенция към ищеца за 1 заплащане на сумата от 669,60 лева. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи ищецът моли да бъде установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 342,36 евро /равностойност на 669,60 лева/, представляваща дължими суми по договор за кредит №*** сключен с „Ф* Б*“ ЕООД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва факта, че между ищеца и „Ф* Б*“ ЕООД е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за кредит 17.12.2022г. при посочени в отговора условия, както и че въз основа на сключен договор за цесия от 01.04.2025г. е придобил процесното вземане срещу ищеца. Оспорва като неоснователния доводите на ищеца за допуснати нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, както и наличието на договорни клаузи в съдържанието на договора, които заобикалят закона или накърняват добрите нрави. Сочи, че уговореният размер на ГПР съответствал на законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК. При сключване на договора ищецът разполагал с право на избор за вида обезпечение, както и поръчителя, който да обезпечи изпълнението на поетите задължения към „Ф* Б*“ ЕООД, поради което сключването на процесния договор за гаранция с „М* Банк“ не съставлявало задължително условие за сключването на договора за кредит. Договорът за гаранция представлявал отделно и самостоятелно правоотношение, сключено с дружество, различно от кредитодателя, а уговореното възнаграждение не съставлявало разход по кредита, т. к. касаело предоставянето на допълнителна услуга. Ответникът посочва, че общият размер на задълженията по кредита възлиза на сумата от 304,91 евро, включваща главница, договорна лихва и законна лихва, изчислена от датата на извършване на цесията. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира за сторените съдебни разноски в настоящото производство.

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становищата на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между К. А. Т. и „Ф* Б*“ АД по силата на сключен договор за кредит №*** от 17.12.2022г., по който е предоставена в заем парична сум от 1 000 лева, усвоена от ищеца - кредитополучател.

2. Сключването на договор за цесия от 01.04.2025г. между „Ф* Б*“ АД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, по силата на който ответното дружество придобило вземанията срещу ищеца по процесния договор за кредит, за което длъжникът бил надлежно уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК

Ищецът носи доказателствена тежест да установи правния си интерес от предявяване на иска, а именно че ответното дружество претендира заплащането на дължими суми по договор за кредит №*** от 17.12.2022г. извън чистата стойност на остатъчната главница по договора.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за кредит №*** от 17.12.2022г. между ищеца и „Ф* Б*“ АД, обезпечен със сключен договор за гаранция с „М* Банк“, съдържанието на договорите и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за начина на формиране на процесната сума от 342,36 евро, в частност, че в процесната сума се включват дължими суми по кредита извън остатъчната неплатена главница по договора за кредит.

УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал 2 ГПК, че не сочи доказателства за съдържанието на процесните договор за кредит и договор за гаранция, чиято действителност подлежи на изследване в настоящото производство.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна 2 проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3