Определение № 1150 от 19.11.2025, Районен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1150 гр. Разград, 19.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101815 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 130 от ГПК.

Депозирана е искова молба от П. М. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 127а от СК против М. К. Д., с който се иска съдът да разреши издаване на паспорт на малолетното дете Л. П..

В исковата си молба ищецът изнася данни, че с ответницата са бивши съпрузи, като с влязло в сила решение на съда в Брюге, Кралство **********бракът им бил прекратен по взаимно съгласие и било утвърдено постигнатото споразумение, с което упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Л. П., родено на ********* г., били предоставени на майката М. Д..

Сочи, че всички въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето, включително и неуредените със съдебното решение, били решавани по взаимно съгласие. Към момента детето не притежавало международен паспорт и по тази причина не можело да пътува в чужбина. По необясними за ищеца причини майката отказвала да даде съгласие и да окаже необходимото съдействие за издаване на паспорт на детето. Ищецът твърди, че работи в Кралство **********където се установил в продължение на доста година.

Връзката между него като баща и детето била във възможно най-благоприятен вариант, тъй като никога не била прекъсвана, осъществявала се постоянно.

Счита, че едно от ценните неща за възпитанието и развитието на децата е да имат възможност да посещават различни страни с техните различни културни, исторически и природни забележителности. С отказа на майката да окаже съдействие за издаване на паспорт на детето, тя го лишавала от тези възможности.

Моли съда да постанови решение, с което да разреши издаване на международен паспорт на малолетното дете Л. П. само със съгласието на неговия баща П. М. П. и без съгласието на майката М. К. Д., като съдебното решение представлява нейното заместващо съгласие. Моли с решението да се постанови предварителното му изпълнение.

С разпореждане от 03.11.2025 г. съдът е указал на ищеца да посочи обичайното местопребиваване на детето Л. П. с ЕГН ********** към момента 1 на сезирането на съда и да представи доказателства в случай, че същото е на територията на Република България. Дадените указания са мотивирани с приложимостта на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца. В дадения срок указанията не са изпълнени, вместо това е посочено, че предметът на настоящия спор не е включен в обхвата на Регламента.

Съдът, след като се запозна с изнесените в исковата молба данни, както и представените с нея доказателства, констатира, че към момента на сезирането му, детето Л. П. има обичайно местопребиваване в Кралство Белгия. На това основание съдът намира, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск по чл. 127а от СК, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В случая детето на страните трайно пребивава в друга държава – Кралство **********което налага извод, че обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на съда на 31.10.2025 г., е на територията на Кралство Белгия. Предвид това, за определяне компетентността на съдилищата за разглеждане и решаване на спора относно пътуването на детето и снабдяване с необходимите за това лични документи, приложение следва да намери Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., считано от 01.08.2022 г. Съгласно чл. 7, пар. 1 от Регламента, съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда. Настоящият спор касае въпроси, свързани с пътуването на дете и снабдяване с необходимите лични документи, които се обхващат от понятието родителска отговорност по смисъла на чл. 2, пар. 7 от Регламента, а видно от изложеното в исковата молба детето живее в Кралство **********където е обичайното му местопребиваване.

Следва да се посочи, че практиката на Съда на ЕС е последователна при тълкуване на понятието „обичайно местопребиваване“, като място, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. В този смисъл, детето има обичайно местопребиваване в Кралство Белгия и именно съдът в тази държава-членка би бил компетентен, съобразно правилата на чл.

7 от Регламента да се произнесе по въпросите свързани с родителската отговорност, ако не са налице основанията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента, а такива не се установяват по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 1111/2019 на Съвета от 25.06.2019 г., когато съд на държава членка е сезиран по дело, по което не е компетентен по същество, съгласно настоящия регламент и по което, съгласно настоящия регламент, компетентен по същество е съд на друга държава членка, той обявява служебно, че не е компетентен.

След като обичайното местопребиваване на детето Л. П. е на 2 територията на страна-членка, различна от Република България към датата на депозиране на исковата молба и след като не са налице предпоставки за прилагане на чл. 8-10 от Регламента, съдът намира, че следва служебно да прогласи на основание чл. 18 от същия, че на основание чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 1111/2019 не разполага с компетентност да разгледа така предявения иск по чл. 127а, ал. 2 от СК, като същата принадлежи на друга държава-членка, където трайно е установено и живее детето, а именно Кралство Белгия.

За пълнота следва да се посочи, че не са налице и предпоставките на чл.

127а, ал. 2 от СК, доколкото ищецът, въпреки дадените му указания да представи доказателства за обичайното местопребиваване на детето в Република България, т. е. да установи настоящия му адрес, по делото не е представено доказателство в този смисъл, а искът следва да се предяви по настоящия адрес на детето.

Ето защо, съдът констатира недопустимост на предявения иск, поради което и на основание чл. 130 от ГПК, производството по делото следва да се прекрати.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1815/2025 г. по описа на Районен съд Разград, поради липса на международна компетентност на Районен съд Разград по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 от ГПК, предявен от П. М. П. с ЕГН ********** против М. К. Д..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Разград в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1150 гр. Разград, 19.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20253330101815 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 130 от ГПК.

Депозирана е искова молба от П. М. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 127а от СК против М. К. Д., с който се иска съдът да разреши издаване на паспорт на малолетното дете Л. П..

В исковата си молба ищецът изнася данни, че с ответницата са бивши съпрузи, като с влязло в сила решение на съда в Брюге, Кралство **********бракът им бил прекратен по взаимно съгласие и било утвърдено постигнатото споразумение, с което упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Л. П., родено на ********* г., били предоставени на майката М. Д..

Сочи, че всички въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето, включително и неуредените със съдебното решение, били решавани по взаимно съгласие. Към момента детето не притежавало международен паспорт и по тази причина не можело да пътува в чужбина. По необясними за ищеца причини майката отказвала да даде съгласие и да окаже необходимото съдействие за издаване на паспорт на детето. Ищецът твърди, че работи в Кралство **********където се установил в продължение на доста година.

Връзката между него като баща и детето била във възможно най-благоприятен вариант, тъй като никога не била прекъсвана, осъществявала се постоянно.

Счита, че едно от ценните неща за възпитанието и развитието на децата е да имат възможност да посещават различни страни с техните различни културни, исторически и природни забележителности. С отказа на майката да окаже съдействие за издаване на паспорт на детето, тя го лишавала от тези възможности.

Моли съда да постанови решение, с което да разреши издаване на международен паспорт на малолетното дете Л. П. само със съгласието на неговия баща П. М. П. и без съгласието на майката М. К. Д., като съдебното решение представлява нейното заместващо съгласие. Моли с решението да се постанови предварителното му изпълнение.

С разпореждане от 03.11.2025 г. съдът е указал на ищеца да посочи обичайното местопребиваване на детето Л. П. с ЕГН ********** към момента 1 на сезирането на съда и да представи доказателства в случай, че същото е на територията на Република България. Дадените указания са мотивирани с приложимостта на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца. В дадения срок указанията не са изпълнени, вместо това е посочено, че предметът на настоящия спор не е включен в обхвата на Регламента.

Съдът, след като се запозна с изнесените в исковата молба данни, както и представените с нея доказателства, констатира, че към момента на сезирането му, детето Л. П. има обичайно местопребиваване в Кралство Белгия. На това основание съдът намира, че не е компетентен да се произнесе по предявения иск по чл. 127а от СК, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В случая детето на страните трайно пребивава в друга държава – Кралство **********което налага извод, че обичайното местопребиваване на детето към датата на сезиране на съда на 31.10.2025 г., е на територията на Кралство Белгия. Предвид това, за определяне компетентността на съдилищата за разглеждане и решаване на спора относно пътуването на детето и снабдяване с необходимите за това лични документи, приложение следва да намери Регламент (ЕС) № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, с който се отменя Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., считано от 01.08.2022 г. Съгласно чл. 7, пар. 1 от Регламента, съдилищата на държава членка са компетентни по въпроси, свързани с родителската отговорност за дете, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка към момента на сезирането на съда. Настоящият спор касае въпроси, свързани с пътуването на дете и снабдяване с необходимите лични документи, които се обхващат от понятието родителска отговорност по смисъла на чл. 2, пар. 7 от Регламента, а видно от изложеното в исковата молба детето живее в Кралство **********където е обичайното му местопребиваване.