Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3718 от 02.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 950/2025
Вид
Решение № 3718
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, Йоана Красимирова Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 342 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 3718 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100500950 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 вр. чл. 415 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 срещу Решение № 8072 от 01.05.2024 г., постановено по гр. д. № 6957/2023 г., 88. с-в при СРС, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от „Йеттел Бълграия“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.

„Младост 4“, Бизнеспарк София, сграда 6 срещу Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес в гр.

София, ж.к. **** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 342 ТЗ за признаване на установено в отношенията между страните, че Н. Н. А. дължи на „Йеттел Бълграия“ ЕАД сумата от 24.12 лв., представляваща лизингови вноски за периода от 01.07.2020 г. до 04.06.2021 г. по Договор за лизинг на базови аксесоари № 621807443 от 04.07.2019 г.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваната част и претенцията да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна Н. А., чрез адв. Г., взема становище за нейната неоснователност. Сочи, че по делото са останали недоказани както основанието, така и размера на предявения иск.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба от Н. А., чрез адв. Г., срещу Определение №35251/02.09.24г. в частта му, с която СРС е приел, че ответницата следва да отговаря за разноските, сторени от заявителя в производството по чгд №37614/22г, по описа на СРС, 88 с-в. Счита, че не е дала повод за подаденото заявление в неоспорената част, предвид което не следва да отговаря за разноските, като приложение следва да намери разпоредбата на чл.414а, ал.3 от ГПК. Сочи, че след като й е била връчена заповедта за 1 изпълнение, е заплатила вземанията по същата, които не оспорва, поради което разноските за издаването й следва да останат в тежест на заявителя. Моли определението да бъде отменено в обжалваната част, като искането на заявителя за присъждане на разноски бъде оставено без уважение.

В срока за това, ищецът е подал писмен отговор на частната жалба, с който оспорва същата. Сочи, че част от вземанията по заповедта за изпълнение са действително платени от ответницата, но едва след издаването на заповедта, а не на падежа, поради което тя е дала повод за образуване на заповедното производство и следва да носи отговорността за сторените от заявителя разноски.

Съдът намира следното:

Въззивната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В сезиралата съда въззивна жалба ищецът „Йеттел България“ ЕАД не излага никакви конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт. Простото сочене на основания за неправилност на един съдебен акт не са доводи по смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи въззивния съд да извърши проверка правилността на обжалвания съдебен акт. В този смисъл е и константната съдебна практика, застъпена в решение № 255/11.07.2011г. по гр.д. 587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 702/05.01.2011г. по гр.д. № 1036/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 458/29.06.2010г. по гр.д. 1526/2009г. на ВКС, решение 272/05.07.2011г. по гр.д. 1047/2010г. на ВКС, решение № 255/11.07.2011г. по гр.д. 587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV г.о. на ВКС, решение № 66/08.08.2022г. по гр.д. № 1435/2021г., III г.о. на ВКС, решение № 17/14.09.2022г. по гр.д.

1926/2021г., IV г.о. на ВКС, решение № 77/21.06.2022г. по гр.д. 159/2022г., I г.о. на ВКС, решение № 24/20.02.2014г. по гр.д. 5245/2013г., II г.о. на ВКС, съгласно която при ограниченото въззивно обжалване в съответствие с чл.269, изр.2 ГПК изтъкнатите във въззивната жалба и отговора оплаквания от страните предопределят правомощията на въззивния съд да се произнесе по същество на материалния спор и правилността на решението, без да ги надхвърля.

Две са правомощията на въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба. Първото от тях е служебно да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, дори неговото нарушаване да не е изтъкнато като основание за обжалване. Тоест въззивният съд е длъжен да извърши, и без да е сезиран с конкретен довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор – ТР 1/2013г. на ОСТГК на ВКС. Такива императивни материалноправни норми в случая не са налице. В жалбата липсват конкретни оплаквания за неправилност на решението, затова въззивният съд не може да извършва служебна проверка по същата.

Второто изключение от забраната за извършване на служебна проверка е свързано със задължението на съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, вкл. и за интересите на потребители при неравноправни договорни клаузи, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК – което задължение принципно съществува в конкретния случай, доколкото спорът се явява потребителски, но е неотносимо, т.к. въззивната жалба е подадена не от потребителя, а от насрещната страна, и срещу решението в частта му, с която предявения срещу потребителя иск е отхвърлен. Така очертания предмет на въззивното производство не налага 2 проверка от въззивния съд дали правата и интересите на потребителя не са засегнати от приложението на неравноправни договорни клаузи, на чиято нищожност потребителят е пропуснал да се позове във въззивната жалба, тъй като решението в обжалваната част е в негова полза и последният не го е обжалвал.

Мотивиран от горното, съдът намира, че е обвързан от фактическите констатации на районния съд, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за лизинг на базови аксесоари, сключен между „Теленор България“ ЕАД и Н. Н. А. в качеството й на лизингополучател с предмет – пакет от базови аксесоари на обща цена 48, 27 лв. с ДДС. Посочено е, че договорът се сключва за срок от 23 месеца от датата на подписването му. Договорът съдържа погасителен план. Предвидено е, че в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми.

Съгласно изложеното в исковата молба и уточненията й, подробно описаните в същата договори за мобилни услуги между страните били прекратени поради неизпълнение от страна на потребителя, поради което били начислени и претендираните неустойки.

Всички договори за лизинг били сключени по повод договорите за мобилни услуги, поради което и на осн. чл. 12, ал. 2 от ОУ, тези договори ставали предсрочно изискуеми. Поради това във фактура № 7307742156/01.08.2020 г. били начислени останалите дължими лизингови вноски по всеки един от сключените лизингови договори.

СРС е изложил подробни мотиви относно липсата на доказателства по делото за наличие на основание за прекратяването или развалянето на договорите за мобилни услуги и този по допълнителното споразумение. Ето защо, липсва основание да се приеме, че за ищеца е възникнало и правото да обяви за предсрочно изискуеми вноските по договора за лизинг на базови аксесоари, който извод не противоречи на императивна правна норма, нито накърнява интереса на страната – потребител. Ето защо, искът е неоснователен и решението на СРС следва да бъде потвърдено.

По частната жалба:

С обжалваното определение районният съд е допълнил постановеното решение по делото в частта за разноските, като е осъдил Н. Н. А., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата от 159 лв., представляваща съдебни разноски в заповедното производство, с оглед доброволно изплатената сума.

Установява се от приложеното заповедно производство, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжницата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което е заявила, че оспорва единствено дължимостта на вземанията за сумите 120,48 лв., 64,46 лв. и 24,12 лв. Посочила е и е представила доказателства, че е заплатила сумата от 311, 78 лв. Не е проведено производство по реда на чл. 414а ГПК.

Не е спорно между страните, че сумата от 311,78 лв. е заплатена след получаването на заповедта за изпълнение.

С оглед процесуална икономия предвид обстоятелството, че не е се е развило производство по чл. 414а ГПК и доколкото исковият съд разполага с правомощието да се произнесе по разноските в заповедното производство, СРС е приел, че следва да присъди съответния размер от разноските за заповедното производство в полза на заявителя – молител, пропорционално със заплатената част от вземанията.

Сумата от 311.78 лв., представлява лизингови вноски за периода 01.07.2020 г. 05.06.2021 г. по Договор за лизинг от 04.07.2019г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy А70 128GB Dual Black, т.е. дължи се на договорно основание във връзка със съществувало облигационно отношение между страните и въз основа на което длъжникът ползва лизингова вещ, по приложен към договора погасителен 3 план. Ето защо и СРС основателно е приел, че няма как да бъде възприета тезата на длъжницата, която се поддържа и в депозираната частна жалба, че същата не е знаела за дължимостта на посочените суми. С неплащането на посочените лизингови вноски на падежа, длъжницата е дала повод за образуване на делото, поради което и дължи на заявителя сторените от него разноски във връзка с производството, съразмерно с платената част от задълженията. Определението е правилно, а подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото същата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които следва да се присъдят в размер на сумата от 204,52 евро.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8072 от 01.05.2024 г., постановено по гр. д. № 6957/2023 г., 88. с-в при СРС, в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Н. Н. А., чрез адв. Г., срещу Определение №35251/02.09.24г., с което е допълнено Решение № 8072 от 01.05.2024 г., постановено по гр. д. № 6957/2023 г., 88. с-в при СРС, в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Йеттел Бълграия“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнеспарк София, сграда 6 да заплати на Н. Н. А., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. **** сумата от 204,52 евро – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4