Определение № 6068 от 11.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6068 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110152270 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Б. К., ЕГН **********, с която срещу "Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т.

10, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 889882/11.10.2022 г., а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че договорът е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, евентуално, че отделни клаузи от договора са нищожни, вкл. и като неравноправни.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който в заем са е била предоставена сумата 950 лева, която следвало да върне на три месечни вноски всяка в размер на 436,93 лева. Поддържа да е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена дължимостта на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума на ден.

Развива подробни съображения, че така установената с договора от страна на кредитора неустойка всъщност представлява скрито възнаграждение за него и е следвало да се включи при изчисление и посочване на ГПР в договора. Освен това потребителят бил поставен в положение на невъзможност да прецени икономическите последици от сключването на договора и на колко точно възлиза задължението му.

Отделно излага съображения за противоречие на договора с добрите нрави с оглед високия размер на договорната лихва. В условията на евентуалност твърди да са нищожни отделни клаузи от договора за кредит – чл. 17, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от договора, които противоречали на добрите нрави и били неравноправни, какъвто характер имала и клаузата на чл. 8 от договора, предвиждаща възможност за едностранно увеличаване на размера на договорната лихва, приложима към кредитното правоотношение. Твърди да са нищожни и клаузите на чл. 10, чл. 11 и чл.

28 от договора. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковите молби позиция, са заявени искания съдът да уважи предявеният главен или евентуални искове, както и да присъди в полза на ищеца разноските за производството.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването 1 на иска, тъй като договорът за кредит бил предсрочно погасен. Излага съображения, че е налице злоупотреба с право, на която моли съда да противодейства. Не отрича сключването на договор между страните с параметри, описани в исковата молба.

Отрича при сключването му и чрез съдържанието да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори определени клаузи от договора да са нищожни, то това не влече нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя.

Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно каква сума дължи по всеки договор.

Освен това последният е имал възможност да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Развива подробни съображения относно действителността на договора и отделни клаузи от него. Излага гледната си точка за добросъвестността в гражданските отношения, като подчертава, че между страните са били сключени 15 договора за кредити, въз основа на което следвало да се приеме, че ищецът познава кредитния продукт на ответника, като от поведението му и трайните им отношения ставало ясно, че ищецът изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечения по кредитите, а целял да се обогати неоснователно за сметка на дружеството, като впоследствие води дела като процесното. Излага подробни съображения относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР.

Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. Не оспорва документите, представени с исковата молба, като от своя страна представя следните документи: приложими към договора ОУ, СЕФ, справка за плащанията по договора.

Съдът не споделя доводите на ответника, че не е налице правен интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит.

Доколкото ищецът има качеството на страна по оспореното договорно правоотношение, то и за него е налице правен интерес да иска от съда да внесе яснота по спорния въпрос, като съображенията на ответника, изложени в противната насока, не могат да бъдат споделени.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, а в условията на евентуалност поради противоречие с добрите нрави, че оспорените клаузи са нищожни на заявените основание, включително и като неравноправни.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, вкл. че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Безспорни между страните са фактите на предоставяне на заемната сума на потребителя, съдържанието на договора, че при посочване на ГПР в договора не е взета предвид неустойката за неосигуряване на обезпечение.

Следва да се приемат представените от страните с исковата молба и с отговора документи като доказателства по делото.

Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателствени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните с исковата молба и отговора документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2026 г. от 10:30 ч., за когато да се призоват страните, както следва: ищецът чрез адв. Г. на електронния адрес, посочен в исковата молба, ответникът – чрез адв. М. на съдебния адрес.

УКАЗВА на ответника, че съдът ще предостави електронен достъп до делото на пълномощника след изпълнение на задължението на страната да посочи електронен адрес за връчване на книжа и да заяви съгласие за получаването им по електронен път (чл. 50, ал. 5 ГПК, вр. чл. 50а ЗАдв.).

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчат преписи от отговора и приложенията по ел. път.

УКАЗВА на адв. Г. да потвърди получаването на книжата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3