Определение № 4439 от 02.10.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 941/2025
- Вид
- Определение № 4439
- Подписан
- 02.10.2025
- В сила
- 02.10.2025
- Състав
- Жива Декова, Александър Цонев, Филип Владимиров
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл.111 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4439 гр. София, 02.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Жива Декова
Членове:
Александър Цонев
Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20258002100941 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния представител инспектор А. В., срещу решение № 179/15.11.2024 г. по в. гр. д. № 350/2024 г. на Варненския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 260004/29.02.2024 г. по гр. д. № 1927/2017 г. на Варненския окръжен съд са отхвърлени предявените от Комисията искове за отнемане в полза на държавата на следното имущество: от П. А. А. - 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 06.03.1997 г., рама №..., двигател № ..., 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг.
[рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 19.07.2002 г., рама № ..., двигател № ..., както и сумата в общ размер 463 885 лв., иззета с протокол за претърсване и изземване от 15.10.2012 г. по ДП № 251/2013 г. по описа на ОСлО при ОП - Варна, пр.пр. №1635/2012 г. по описа на ВОП; от С. Г. Д. - 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг. [рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 06.03.1997 г., рама №..., двигател № ..., 1/2 ид.ч. от лек автомобил, марка "Фолксваген", модел "Пасат", peг.
[рег.номер на МПС] , дата на първа регистрация 19.07.2002 г., рама № ..., двигател № ....
За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу П. А. А. и С. Г. Д. искове с правно основание чл. 153 ЗОНПИ /ред., ДВ, бр. 84/2023 г./ за отнемане на незаконно придобито имущество и суми, подробно посочени и индивидуализирани в исковата молба на обща стойност 500 212 лв. Съдът е констатирал, че в подаденото въз основа на решение № 359/31.08.2017 г. на КОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура Варна за 1 внесен обвинителен акт по ДП № 251/2013 г. по описа на ОслО при ВОП, пр. пр.
№1635/2012 г. ВОП срещу П. А. А. /и трети за настоящото дело лица/ за извършени престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗОНПИ, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето, с проверяван период 25.09.2005 г. до 25.09.2015 г.
В този период П. А. А. е бил в брак със С. Г. Д. към началото му и до 17.04.2014 г., когато бракът им е прекратен чрез развод с влязло в сила на посочената дата съдебно решение, поради което ответницата Д. участвала в анализа с имуществото, придобито от нея до датата на прекратяване на брачната им връзка.
Съдът не е включил в стойността на имуществото сумата от 463 885 лв. Отбелязал е, че с протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161, ал. 2 НПК по незабавно производство №24/2012 г. по описа на ТЗ "БОП"-Варна са иззети от л.а. "Фолксваген Пасат", рег. [рег.номер на МПС] , паркиран пред ресторант "Старо село", [населено място], в който са се намирали П. А. А. и К. В. Ж., описаните в протокола вещи, а именно: черно-златисти торби, в които се намират найлонови пликове с пачки пари, портфейл, различни документи, вкл. банкови такива, фактури, бележки, тефтери, мобилни телефони, класьори и др., иззет е и автомобилът. С четири протокола за оглед на веществени доказателства от 05.02.2014 г. по ДП №251/2013г. по описа на ОслО при ВОП са преброени и описани иззетите от автомобила банкноти на обща стойност 463 885 лв., както и описани останалите намерени в автомобила вещи. От изслушаните пред първоинстанционния съд СГЕ, неоспорени от страните, въззивният съд е приел за установено, че текстът в графата "обяснения на лицата за намерените и иззети предмети, книжа и др.", а именно, че "намереното и иззетото е мое" не е изписан от ответника П. А., но положеният до този текст подпис е негов, както и, че не може да се отговори категорично кое е първично положено - ръкописният текст или подписът. Изложени са съображения, че установеното обстоятелство, че текстът "намереното и иззетото е мое" не е изписан от ответника /и без специални знания може с голяма вероятност да се заключи, че почеркът, с който е изписан този текст, е като този, с който е изписан целият протокол/ не може да доведе до еднозначен извод, че ответникът не е направил подобно изявление, което да е възпроизведено от изписалия протокола, а ответникът да е удостоверил изявлението си с подписа си. Въззивният съд е намерил соченото обстоятелство за ирелевантно, тъй като ответникът не е оспорвал, а напротив е твърдял, вкл. и в наказателното производство, че този автомобил е бил управляван и ползван от него към 15.10.2012 г., независимо, че е придобил собственост върху автомобила чрез покупко-продажба през 2013 г. Предвид изложеното и на основание чл. 147 ЗОНПИ въззивният съд е приел, че следва да се презюмира /оборимо/, че намерените в ползваното от него превозно средство движими вещи са негови.
Въззивният съд е посочил, че при депозиране на декларацията си пред комисията, на 29.06.2017 г., ответникът е депозирал и обясненията си по повод така намерите парични средства, а именно, че на 15.10.2012 г., докато управлявал л.а. "Фолксваген Пасат", рег.
[рег.номер на МПС] , му се обадил К. Ж. и го попитал има ли възможност да го вземе и 2 откара до ресторант "Старо село", [населено място], като му казал, че се намира в района на пазар "Ч.". Ответникът минал от там и го взел, К. носил със себе си с торби, закарал го до ресторанта и там в момента, когато паркирал автомобила, ги задържали полицейски служители. Направили претърсване и изземване и иззели негови вещи - чантичка, часовници, ключове, плик с документи, портфейл, книжка, лични парични средства в общ размер от 1 210 лв., част от които в чантичката му, част в пепелника на колата и част от джоба му, яке, карти за бензиностанция и др. Когато служителите отворили торбите на К., видели, че в тях има пачки с банкноти. Полицейският служител попитал ответника вещите, намерени в автомобила, негови ли са, той отговорил, че са негови, а когато попитали К. от къде има парите, той казал, че не знае от къде са. Бил му предоставен изготвения протокол за претърсване и изземване и той го подписал.
С протоколно определение от 12.12.2017 г. производството по НОХД №1163/2016 г. по описа на ВОС, образуваното по внесен /за втори път, по първия внесен обвинителен акт производството е било прекратено и върнато на ВОП/ обвинителен акт против лицата К. В.
Ж., П. А. А., К. К. Ж., В. Т. С. и Е. Е. А. за извършени престъпления по чл.255, ал.3, вр. чл.255, ал.1, т.2 и т.7, вр. чл.20, ал.2 НК и чл.253, ал.5, вр. ал.4, вр. ал.2, вр. чл.253, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, е прекратено и върнато на ВОП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, вкл., че липсва пълно и ясно описание на фактите във всяко от престъпленията, липсва описание на фактите и обстоятелствата, които имат отношение към всеки конкретен подсъдим, неговото участие във всяко от деянията, за които е повдигнато обвинение и др.
След връщане на делото на ВОП с постановление от 26.03.2018г. е прекратено частично производството по ДП №251/2013г. за посочените в постановленията обвинения против лицата К. В. Ж., П. А. А., К. К. Ж., В. Т. С. и Е. Е. А., вкл. по всички обвинения против П. А.
А.. Като в мотивната част е посочено, че на 15.10.2012 г. са били иззети от лек автомобил, управляван от П. А., и друг лек автомобил, управляван от Д. Д., общо 609 645 лв., както и фирмени и счетоводни документи на различни търговски дружества. Анализът на доказателства показал, че липсват такива за задружно умишлено участие в извършване на данъчни престъпления на К. Ж., К. Ж. и П. А., а за П. А. липсвали каквито и да било доказателства за причастност в престъпната дейност.
Въззивният съд е посочил, че след частичното прекратяване на досъдебното производство е бил внесен нов обвинителен акт вече само против лицата К. Ж. и К. Ж., както и против лицето Т. А.. Против К. Ж. обвинението е било и за това, че в периода 10.10.2012 г. 15.10.2012 г. придобил, получил и държал имуществосумата от 600 995 лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление по чл. 255 НК, конкретно на 15.10.2012 г. сумата от 276 780 лв., изтеглена в брой от Б. И. П. от сметка на "ЗП Диян Недев" ООД, сумата от 184 070 лв., изтеглена в брой от Б. И. П. от сметка на "Агро Ериданс" ЕООД, както и други суми, а против К. Ж. и за това, че на 15.10.2012 г. придобил, получил и държал имущество - сумата от 39 450 лв., за което знаел, че е придобито чрез престъпление по чл. 255 НК, вкл. и сумата от 34 800 лв., изтеглена в брой от С. К. от сметка на ЗП "Трендафилов" ЕООД.
Въззивният съд е съобразил, че с присъда № 260008/13.10.2021 г., постановена по НОХД №972/2018 г. по описа на ВОС, влязла в сила на 29.04.2022 г., горепосочените лица са били 3 изцяло оправдани по повдигнатите им обвинения. Също така е изложил, че в мотивите към присъдата е било прието, че еднолични собственици на капитала, съответно на ЗП "Диян Недев" ООД /първоначално ЕООД/ и на ЗП "Трендафилов" ЕООД са безработни лица, страдащи от психични заболявания, поставени под ограничено запрещение, единият и зависим от наркотици, а на "Агро Ериданс" ЕООД лице, мияч в автомивка, които дружества реално не са осъществявали каквато и да било търговска дейност, но тези лица, срещу давани им дребни суми, са подписвали всички предоставени им документи от името на дружествата, вкл. пълномощни /така и други лица, свидетели по делото, били упълномощавани, а те предавали изтеглени суми на неустановени по делото свидетели/, и с които документи чрез фиктивни доставки неправомерно е било упражнявано право на данъчен кредит по ЗДДС. Не е установено обаче безспорно конкретното участие на подсъдимите в така извършваните данъчни престъпления, поради което и същите са оправдани.
Съдът е посочил още, че по делото са представени извлечения от банкови сметки, съответно на ЗП "Трендафилов" ЕООД, "ЗП Диян Недев" ЕООД и "Агро Ериданс" ЕООД, от които се установява изтеглянето чрез пълномощници /С. Р. К. и Б. И. П./ на 15.10.2012 г., съответно сума от 34 800 лв., сума от 276 780 лв. и сума от 184 070 лв., които суми на предходни дати са били нареждани от други банкови сметки на тези дружества или други дружества /с операции, описани в мотивите към присъдата/ с посочено основание "плащане по фактури".
За изтеглени на 15.10.2012 г. суми /впоследствие иззети на 15.10.2012 г. при претърсването на ползвания от него лек автомобил/ в настоящото производство ответникът е твърдял, че ги е приел от изтеглилите сумите пълномощници на дружествата, за да ги внесе в касите на тези дружества, за което били съставени квитанции към ПКО, като същевременно в обясненията си пред комисията от 2017 г. е твърдял, че К. Ж. е влязъл в автомобила, носещ торби, в които при обиска били намерени описаните впоследствие парични средства. Съдът е посочил, че независимо от различните поддържани защитни тези, същественото е, че сумите са изтеглени от банкови сметки на трети лица и не са собственост на ответника, за когото и е прието от ВОП, че няма доказателства за участие в престъпната дейност, чрез която са генерирани тези средства. За тези парични суми, за които дори да не е бил установен законен източник при придобиването, е прието, че те безспорно не са собственост на ответника, поради което съдът е счел, че е опровергана презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ.
В допълнение съдът е изложил, че обстоятелството, че в настоящото производство трети лица не са предявявали претенции върху иззетите парични суми по реда на чл. 155 ЗОНПИ не може да доведе до обратния извод. Тези суми от своя страна са претендирани от трети лица след приключване на наказателното производство, по което те се съхраняват като веществени доказателства, по реда на чл.111 НПК.