Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 13.08.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 326/2025
Вид
Решение № 182
Подписан
13.08.2025
В сила
13.08.2025
Състав
Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов, Пламен Калинов Кучев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Враца, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т.

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело № 20251400500326 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 5199/14.07.2025 г., подадена от В. Л. С., ЕГН ********** - длъжник по изп.д. № 2016***0400750 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № *** от регистъра на КЧСИРБ с район на действие ОС-Враца, чрез адв. Н. О. - САК, против отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в постановление № 1810/07.07.2025г.

Жалбоподателят твърди, че от образуването на изпълнителното дело през 2016г. е изтекъл многократно по-дълъг срок от установения в ГПК срок от 2 години, през който нито от предходния кредитор, нито от новия кредитор са извършвани валидни изпълнителни действия спрямо имуществото на наследодателя му, които да доведат до събиране на парични суми за удовлетворяване на взискателя. Поддържа, че молбата на новия кредитор от 23.05.2025 г. за конституирането му като взискател и неговото конституиране като длъжник по изпълнителното дело, не представляват изпълнителни действия, които да прекъсват теченето на срока за перемиране, нито на срока на погасителната давност. Изтъква, че ако е изтекъл срока за перемиране конституирането на новия кредитор по изпълнителното дело като нов взискател не заличава последиците от изтичането на 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Посочва, че ЧСИ е следвало служебно да перемира 1 делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато изтече срок от над 2 год. без извършване на изпълнителни действия. Вместо това ЧСИ е постановил постановление за отказ да прекрати изпълнителното дело от 07.07.2025г., в мотивите на което не е посочил нито едно конкретно изпълнително действие в срока за перемиране, което изпълнително действие да е от категорията на тези, които прекъсват този срок. Моли съда да отмени обжалваното постановление, като констатира настъпилото перемиране на изп. д. № 2016***0400750 по описа на ЧСИ И. М. Ц. рег. № ***, район на действие ОС Враца, след 2016г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В законоустановения срок взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Т., е подал писмени възражения, в които оспорва подадената жалба като неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че в хода на изпълнителното производство са изискани и предприети множество изпълнителни действия, че не е налице период по-дълъг от две години или равен на две години, в рамките на който да не са изискани и предприети изпълнителни действия, поради което не са налице основания за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че дори и да има настъпила порано перемпция, постъпването на последваща молба с посочен изпълнителен способ не дава основание за прекратяване на производството, тъй като същото се възобновява. Моли съда да отхвърли, като неоснователна, необоснована и недоказана подадената жалба против действията на ЧСИ И. Ц. и да му присъди юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв., както и възнаграждение от 80.00 лв. на основание чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ. В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в негова тежест, прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатените от жалбоподателя възнаграждения за адвокати са прекомерни съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, и моли същите да бъдат намалени.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви по обжалвания отказ да прекрати принудителното изпълнение, в които описва в хронологична последователност извършените по делото действия, изразява становище за правилност и законосъобразност на действията си и за неоснователност на жалбата, като предлага на съда да я остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От приложеното копие на изпълнително дело № 750/2016г. по описа на 2

ЧСИ И. М. Ц. рег. № ***, район на действие ОС Враца се установява, че по молба вх. № 4234/08.08.2016 г., депозирана от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 18.03.2013 г. от Районен съд - Мездра на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 136 от 2013 г. на Районен съд - Мездра, по което длъжникът Л.

И. С., ЕГН ********** от с. ***, е осъден да заплати на взискателя парично задължение, на 08.08.2016г. е образувано изпълнителното дело № 2016***0400750. С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме необходимите изпълнителни действия срещу длъжника за принудително изпълнение на задълженията му и е възложил на частния съдебен изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ за определяне на способа за принудително изпълнение /стр. 1/.

Извършени са справки в НБД Население, НАП за трудови договори и декларирано движимо и недвижимо имущество и в АВ за вписвания по партидата на длъжника.

До длъжника е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 3219/12.08.2016 г., в което е насрочено принудително изпълнение за 09.09.2016г. чрез опис на движими вещи. Видно от върнатия екземпляр от съобщението с оформена разписка, същото е лично връчено на длъжника Л. С. на 23.08.2016 г., чрез кмета на населеното място /стр. 15/.

Със запорно съобщение изх. № 5113/12.07.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД /стр. 37/, за което същият е надлежно уведомен със съобщение изх. № 5114/12.07.2017г.

По повод на постъпила молба вх. № 18502/20.11.2018 г., на основание чл. 429 и сл. ГПК, с Постановление № 710/21.11.2018 г., като взискател по делото е конституиран „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК ***, въз основа на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 14.09.2018 г. В депозираната молба новоконституираният взискател е направил искане за насрочване на принудително изпълнение чрез опис на движими вещи /стр. 43/.

От взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирана молба вх. № 33052/23.12.2019 г. за извършване на справка в НАП, като при наличие на сключен трудов договор е поискано да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да се насрочи принудително изпълнение чрез опис на движими вещи /стр. 65/.

Със запорно съобщение изх. № 1423/15.01.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Битекс Енерджи“ ЕООД, 3 гр.Мездра. За наложеният запор със съобщение № 1422/15.01.2020г. е уведомен и длъжника Л. С..

От взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирана молба вх. № 28940/27.08.2021 г., с която е поискал извършване на справка в БНБ, като при наличие на разкрити банкови сметки на името на длъжника да се наложат запори, а в случай, че не бъдат наложени запори, да се насрочи принудително изпълнение чрез опис на движими вещи /стр. 85/.

Със запорно съобщение изх. № 32555/14.09.2021 г. е наложен запор върху новооткрита банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД. За наложения запор до длъжника Л. С. е изпратено съобщение № 32556/14.09.2021г.

От взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирана молба вх. № 22403/08.06.2023 г. за извършване на справка в БНБ, като при наличие на разкрити банкови сметки на името на длъжника да се наложат запори, а в случай, че не бъдат наложени запори, да се насрочи принудително изпълнение чрез опис на движими вещи /стр. 97/.

До длъжника Л. С. е изпратена призовка за принудително изпълнение с изх. № 25709/07.08.2023 г. Видно от отбелязването от 08.08.2023г. върху върнатия пощенски плик, същият е починал.

От взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирана молба вх. № 32154/23.05.2025 г. за изискване на удостоверение и конституиране на наследниците на длъжника, както и за насрочване на принудително изпълнение чрез опис на движими вещи на наследниците. Въз основа на молбата и изисканото удостоверение за наследници изх. № 42/16.06.2025 г., издадено от Кметство ***, на основание чл. 429 и сл. от ГПК, с Постановление № 1663/23.06.2025 г., на мястото на починалия длъжник Л.

И. С. с ЕГН **********, като страна по изпълнителното дело са конституирани наследниците му И. Л. С. с ЕГН **********, С. Л. С. с ЕГН **********, В. Л. С. с ЕГН ********** и Е. Л. С. с ЕГН **********, съобразно наследствените им дялове.

С покани за доброволно изпълнение от 23.06.2025 г., ведно с приложени преписи от подлежащия на принудително изпълнение акт и Постановлението за конституиране на наследници, на основание чл. 51 от Закона за наследството, наследниците са призовани към наследяване в шестседмичен 4 срок.

С молба вх. № 40569/02.07.2025 г. конституираният наследник В. Л. С., чрез адв. Н. О. - САК, е поискал прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като повече от 2 години не са извършвани изпълнителни действия, довели до събиране на вземането. По молбата е депозирано становище вх. № 41276/04.07.2025 г. от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с искане изпълнителното дело да не бъде прекратявано, с оглед извършените валидни изпълнителни действия прекъсващи перемпционния срок.

С Постановление № 1810/07.07.2025 г. частният съдебен изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното дело, поради липса на основание или изрично съгласие на взискателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.

1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК, а именно постановление, с което съдебния изпълнител е отказал прекратяване на принудителното изпълнение.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Тази норма предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен 5 изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право.

Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.