Определение № 199 от 11.04.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 129/2022
- Вид
- Определение № 199
- Подписан
- 11.04.2022
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Маринела Ганчева Дончева, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 199 гр. Варна, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500129 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по частна жалба, подадена от В. Н. Н. против определение № 828/28.02.2022 г. по гр.д.№3111/22 г. на ВОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от В. Н. Н. молба по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15лв. по частна жалба вх.№ 3759/15.02.2022г. против Определение № 424/01.02.2022 г. по гр.д. № 3111/22 г. на ВОС. Оплакванията са за неправилност, с молба за отмяна.
След като прецени доказателствата по делото, Варненският апелативен съд приема следното:
Производството по гр.д.№ 3111/22 г. на ВОС, е образувано по подадена от В. Н. Н. искова молба за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60000 лева срещу четири вещи лица, депозирали заключение по нахд.№ 2537/2019 г. на ВРС, 6 с-в. С исковата молба ищецът е поискал да бъде освободен от заплащането на такси и разноски в производството по чл.83, ал.2 от ГПК, като е представил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 30.12.2021 , разпореждане от НОИ за определяне на размера на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, справка от НАП, удостоверение от ЦКБ.
Производството е било оставено двукратно без движение от ВОС за отстраняване нередовности на исковата молба и с определение № 424/01.02.2022 г. е прекратено поради неизпълнение на указанията, без произнасяне по искането по чл.83, ал.2 от ГПК.
Против определение № 424/01.02.2022 г. е подадена частна жалба вх.№ 3759/15.02.2022г., в която е отправил искане да бъде освободен от заплащането на дължимата по частната жалба държавна такса. С обжалваната част от определение № 828/28.02.2022г., молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15лв. е оставена без уважение.
Видно е от приложената декларация за материално и гражданско 1 състояние от 30.12.2021 г., че В.Н. не притежава недвижими имоти и МПС.
Семейството му се състои от един член и получава месечен доход в размер от 326, 39лв., представляващ инвалидна пенсия. Не получава трудови възнаграждения, доходи от свободни професии, от наеми и хонорари. Към декларацията е представено разпореждане от 14.07.2021г. на НОИ, ТП-Варна за осъвременяване, считано от 01.07.2021г., размера на получаваната от В.Н. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на сумата от 326, 39 лв. Представена е справка от ТД на НАП за актуално състояние на трудови договори на В.Н., съгласно която последният сключен от него трудов договор е прекратен на 19.08.2013 г.Представено е и копие от регистрационна карта на В.Н. в Бюрото по труда, гр.Варна, съгласно която същият е регистриран в БТ, вкл. към 15.12.2021 г.
Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието материално положение не позволява поемането на разходите за съдебното производство.Материалното положение на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и здравословно състояние, възраст.След установяване на материалното положение същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в развитието му такси и разноски. Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата по чл.83, ал.2 от ГПК.
При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на страната, съпоставено от една страна с дължимата държавна такса в размер на 15лв. и от друга с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът приема, че не са налице предвидените в същата предпоставки за освобождаването на жалбоподателя от заплащането й.
Държавната такса е в размер на 15лв., страната получава доход в размер на 326,39лв., към който не е посочена изплащаната към пенсиите и понастоящем т.нар. „добавка за ковид“. Служебно известно е на съда /от в.ч.гр.д.№121/22 г. на ВАпС./, че по искова молба, подадена от В.Н. на 06.01.2022 г. е образувано гр.д.№29/22 г. на ВОС, с предявен от В.Н. против Красимира Михалева Димитрова иск по чл.31, ал.2 от ЗС за осъждането й да му заплати сумата в размер на 40000лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е лишен вследствие използването от ответницата на собствена на В.Н., придобита по наследяване от неговата майка А.Стоева, ½ ид.ч. от недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор ***, построена в ПИ с идентификатор ***, находящ в с.Кичево, общ.
Аксаково, както и 90 кв.м. от дворното място. Следователно, по твърдения на В.Н. в посоченото производство същият притежава недвижим имот, за разлика от декларираното в приложената декларация.
Държавната такса в размер на 15лв. не съставлява изключителна тежест, 2 вкл. и при така получавания доход, предвид което и съдът приема, че искането за освобождаване от заплащане на държавна такса в посочения размер е неоснователно. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 828/28.02.2022 г. по гр.д.№3111/22 г. на ВОС, в частта му, с която е оставена без уважение подадената от В. Н. Н. молба по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15лв. по частна жалба вх.№ 3759/15.02.2022г. против Определение № 424/01.02.2022 г. по гр.д. № 3111/22 г. на ВОС.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3