Определение № 147 от 21.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр.П., 20.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД –П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20235200500097 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 419 ал.1 във връзка с чл.274 ал.1 т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се разпореждане за допускане на незабавно изпълнение /РНИ/ инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2395 /2022г. по описа на РСП..

В частната си жалба с вх.№23698 от 22.11.2022г. длъжникът по изпълнението М. Х. С., ЕГН-**********, с постоянен адрес в грП., ул.“Г.Б.“ №65 чрез пълномощника си адв. С. М. от АК-Пловдив поддържа, че представените по делото документи и този по чл.417 т.2 от ГПК не установяват ликвидност и изискуемостта на заявените вземания. Твърди жалбоподателят, че представеното по делото извлечение от счетоводните книги на банката не отговаря на изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ, както и поради това, че представените от заявителя договори са недействителни на основание чл.22 от ЗКИ, което е следвало заповедният съд да установи съгласно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК. Цитира се нормата на чл.60 ал.2 от ЗКИ, редакция от 2016г., като се акцентира на изискуемото се съдържанието по закон което следва да има извлечението, а именно в него да са посочени1.Броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2.Общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва и 3.

1

Размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Според жалбоподателя от представеното извлечение от сметки липсва информация за броя на неиздължените вноски и общия размер на просрочената сума /изискването по т.1/. Допълва, че в същото липсва информация за лихвените проценти на възнаградителната и санкциониращата лихва и по отношение на последната въз основа на кои просрочени плащания е изчислена тя и въз основа на какъв лихвен процент. Твърди, че предвид липсата на реквизитите по чл.60 ал.2 от ЗКИ на представеното извлечение, последното не удостоверява ликвидни вземания. Твърди още, че в извлечението са посочени датите и размерите на постъпвалите плащания по кредита, но с тези посочени плащания не е посочено и липсва информация какви задължения и в какъв размер са погасявани, предвид обстоятелството, че се касае за договор за потребителски кредит. Посочва, че съгласно формирана съдебна практика на ВКС счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката-данни за движението по погасяването на главницата, договорните и наказателни лихви /определение №162 от 09.02.2910г. на ВКС по ч.т.д.№66/2010г-, I т.о./. Твърди още, че липсва информация в извлечението относно лихвените проценти по възнаградителната и наказателна лихви и как се начисляват същите, като съществени обстоятелства за установяване ликвидността на тези вземания, доколкото въз основа на тях се формират вземанията за възнаградителна и наказателна лихва и че тези обстоятелства са от съществено значение за установяване ликвидността на вземанията на заявителя по размер. Навежда се извода, че извлечението и другите представени към заявлението документи не индивидуализират по категоричен начин заявените вземания по размер, и че при съвкупната им оценка се откриват противоречия и неясноти относно размерите на вземанията. Като следващ довод за незаконосъобразност на извлечението жалбоподателят изтъква, че представения договор от 26.08.2007г. не отговаря на изискванията на чл.10 от отменения ЗПК /Обн., ДВ, бр.53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр.105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр.110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ , поради което договорът бил недействителен, поради което не следвало да се разпорежда незабавно изпълнение до разрешаване на въпроса със влязло в сила съдебно решение. Цитира се нормата на чл.10 от ЗПК 2 относно изискуемата се по закон задължителна информация която следва да се съдържа в договора за потребителски кредит/ДПК/,свързан с ползването на кредитна карта, а именно 1. Горната граница на кредита, ако такава е договорена или начините на нейното определяне; 2.Условията за ползване и връщане на кредита; 3.Годишен лихвен процент и разходите, ако има такива, приложими към момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни. Според жалбоподателя в представения ДПК липсва посочен ГЛП/годишен лихвен процент/ и разходи, както и условията, при което те могат да бъдат променяни като се твърди, че процесния ДПК не отговаря на императивните изисквания на ЗПК за минимално-необходимото съдържание. Излага се и довод, че съгласно т.14.2 от ОУ/общите условия/, банката е капитализирала просрочените плащания като главница, представляващо неравноправна клауза съгласно решение №66 от29.07.2019г. на ВКС на РБ, ТК, второ отделение, по търговско дело №1504/2018г., според което уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви , върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294 ал.1 от ТЗ. Посочва се, че този анатоцизъм в случая представлява неравноправна клауза на основание чл.143 ал.2 т.19 и т.20 от ЗЗП, които от своя страна се отразява изцяло на размера на заявените вземания от заявителя предвид липсата на информация в извлечението с плащанията какви задължения са погасявани съответно и капитализирани ли са просрочените плащания, които отново да са били олихвявани и плащани от потребителя.

Цитира се клауза от ДПК в чл.3 от договора за кредитна карта за автоматично подновяване на договора, които също според жалбоподателя представлявало неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП той като тази разпоредба за автоматично продължаване на срока на договора без регламентирането на никакво друго условие за настъпването на това обстоятелство/точно изпълнение на задълженията, изрично искане, одобрение или друго/, е неравноправна защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, съгласно чл.143 от ЗЗП/редакция към момента на възникване на правоотношението/.Твърди се, че посочената клауза предвижда 3 прекратяване на договора само с изявление извършено дълъг период от време преди фактическото изтичане на срока и не позволяващо на длъжника да прецени икономическите условия от своето поведение. Както и че така уговорена, клаузата позволява безконтролно продължаване на правоотношението във времето и превръщане на договора в безсрочен и освобождава кредитора от задължение си да следи за изпълнението, като позволява безконтролно във времето натрупване и начисляване на вземания в полза на банката. Конкретизира, че при кредит от 5000лв-задължения за лихви, неустойки и други и че подобна уговорка е в противоречие с императива на чл.430 ал.1 от ТЗ, а именно банката да отпусне на заемателя парична сума при уговорени условия и срок. Счита, че неравноправността на клаузата за автоматично подновяване на договора за кредит има отношение и относно погасителната давност, започнала да тече в случая от датата на прекратяване на договора-1г. от подписването на анекса от 2007г. или 2008г. и е изтекла през 2013г.Твърди, че в хипотеза за приемане на начало на погасителната давност, съгласно датата на последното усвояване-19.07.2015г. или от 19.07.2016г., то към датата на подаване на заявлението, погасителната давност е отново изтекла-19.07.2021г. Счита, че погасителната давност в настоящия процес не може да се обсъжда, но че предвид предвиденото автоматично подновяване на договора се цели отнемане на правната възможност на потребителя да се позове на изтекла погасителна давност, което също представлявало неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП. Счита, че заявлението по чл.417 от ГПК и допуснатото незабавно изпълнение изцяло се основава на неравноправни клаузи. По въпроса за удостоверяването на изискуемото вземане, жалбоподателят поддържа на първо място, че не е обявена предсрочната изискуемост, а за изтекъл срок на ДКК на 19.07.2016г.; че поканата връчена от ЧСИ е на адрес грП., ул.“Г.Б.“ №65 чрез залепване на уведомление по чл.47 от ГПК като се поддържа, че извършеното по този начин връчване страда от пороци водещи до неговата ненадлежност и липса на обявена предсрочна изискуемост. В таз връзка се сочи, че разписката за връчване е оформена на друго лице на адресата на същия адрес, което е можело да приеме поканата/майката на лицето/, но че няма удостоверяване от връчителя, че изявление на третото лице /майката/ че отказва да приеме поканата; че не е осъществено връчване на поканата по местоработата на адресата“ Б.М.“ ЕООД , въпреки разпореждане за такова връчване, че 4 способът за връчване по чл.47 от ГПК е извънреден способ и че същият се използва при изчерпване на всички останали способи да връчване, като посочва ,че в случая поканата е следвало да се връчи чрез майката на адресата, като лице от домашните или чрез работодател, което не е сторено.

Коментира се и нарушена процедура по броя и дните на посещенията /включително и в неработен ден/ по чл.47 ал.1 от ГПК, каквото посещение не било удостоверено от длъжностното лице връчител. Моли да се отмени РНИ и да се обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира присъждане на разноски за производство.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна-заявителя в заповедното производство „Първа Инвестиционна банка“ АД, с вх.№2252 от 30.01.2023г. в който жалбата се оспорва като неоснователна и моли да не се уважава. Поддържа, че информацията за неиздължени вноски може да се представи в едно извлечение когато дългът произтича от договор за кредит с погасителен план, в който план са описани всички вноски, които кредитополучателят следва да погаси, като при ДКК няма погасителен план, поради незнание дали ползвателят на кредитната карта ще тегли пари, кога и колко. По общия размер на просрочената сума се поддържа, че в извлечението ясно и точно са посочени просрочените суми по главница, договорна лихва и наказателна лихва, както и законната лиха и е посочен общия размер на задължението от 40749.81в.лв, като банката е претендирала част от задължението в размер на 8423.14лв. По възражението за липса на информация в извлечението за лихвените проценти на възнаградителната и санкционната лиха се поддържа, че няма изискване тези проценти да се сочат в извлечението съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ. И че в същата разпоредба няма изискване да се сочат в извлечението от счетоводните книги с извършените плащания от кредитополучателя както е погасено-главница, лихви и такси. По възражението на приложимостта на чл.19 от отменения ЗПК относно посочването на Годишния лихвен процент и разходите, се поддръжа, че в т.7 от ДКК са описани годишните лихвени проценти, които се прилага към договора за кредит, като при безналични плащания на ПОС терминала лихвения процент е 16 %, а при всички останали транзакции лихвения процент е 18 %. По въпроса за разходите по ДКК се цитира т.10 от договора, според който съгласно Тарифата на таксите и комисионните на банката /неразделна част от ДКК/ при декларация на 5 потребителя, че се е запознал и я е приел-т.11 от ДКК. По въпроса за капитализирането от банката на просрочените плащания като главница, се цитират т.14.2 от ОУ към ДКК ,където е предвидено, че банката може да капитализира начислените лихви при спазване на условията на Наредба №9 на БНБ от 2003г. за което ползвателят на кредитната карта е дал изрично съгласие. Като следващ аргумент в тази насока се изтъква, че няма данни банката да е извършила такова капитализиране на лихва както и как жалбоподателят е решил, че банката го е направила. По въпроса за автоматичното подновяване на договора за кредитна карта /ДКК/ за ползване на кредитната карта се поддържа, че съгласно клаузата на т.3 от ДКК и т.36.1 от ОУ, длъжникът като не желае на ползва кредитната карта може с писмено уведомление до банката да прекрати договора поради което не е налице недобросъвестност или наличие на друго нарушение на закона, когато по своя воля длъжникът продължава да ползва КК или ако не желае да ползва да прекрати ДКК. По въпроса за невръчване на поканата до длъжника чрез работодателя му като се сочи, че същата е връчена на длъжника на дата 15.01.2021г. чрез работодателя му дружеството „Б.М.“ ЕООД, като служител на работодателя С.Д.С. е изписала длъжността си и се е подписала със задължение да предаде поканата на М. С.; че майката на адресата на поканата няма как да бъде задължена да я получи и че уведомяването е извършено редовно по реда на чл.47 от ГПК. Моли да се остави без уважение жалбата на длъжника М. Х. С.. Претендира разноски за юрисконсулт в размер на 100лв.

Разпечатката съдържа 14 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b60af28-f2d4-4d3e-bee8-19d14e227044