Решение № 3777 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3777 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330109182 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Елан ЛТД 2“ ЕООД, ЕИК 201923195 против К. Д. К., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1, вр. с чл. 232, ал.2, пр.1, вр. с чл. 236, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 01.06.2022 г. бил сключен договор за наем на недвижим имот – тристаен апартамент, състоящ се от две спални, дневна-трапезария-кухня, баня и санитарен възел, два балкона, с адрес: ............., както и паркомясто № ...., за срок от 1 година, срещу месечна наемна цена от 440 лева с ДДС, платима до 10 число на месеца, за който се дължи, по посочена в чл. 5 банкова сметка. Ответницата заплащала дължимия месечен наем по банков път, за което били издавани фактури, като срокът на договора бил продължен мълчаливо от страните. Поради преустановяване на плащанията от м. май 2023 г., управителят на дружеството се свързала с ответницата за дължимия наем в размер общо на 3960 лева за периода от м. май 2023 г. до м. януари 2024 г. вкл., като предоставила срок за плащане до края на м. януари 2024 г., след който договорът следвало да се счита за развален. Ответницата напуснала имота в началото на м. февруари 2024 г., без да го предаде, като не погасила и задължението си.

За сумата била издадена заповед по чл. 410 ГПК № 2460/15.03.2024 г. по ч.гр.д.

1

№ 3946/2024 г. на ПРС, II бр.с., срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, поради което се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за установяване дължимостта на сумата, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 01.03.2024 г. до окончателното погасяване.

Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор, с който оспорва иска.

Твърди, че към момента на сключване на договора едноличен собственик и у на дружеството бил И О. В., с когото постигнали съгласие наемът да бъде превеждан по посочена от него банкова сметка. След изтичане на срока продължила да ползва апартамента, както и да заплаща наем по посочената сметка. Впоследствие разбрала от О. И. В. – б.на у, че последният е починал, както и, че наемните вноски следва да се превеждат по негова банкова сметка. Твърди, че е изпълнявала точно и съобразно уговореното задължението си за погасяване на търсения по делото наем по вноски, но в полза на лицето О. И. В.. Не претендира разноски.

Предвид редовността и основателността на искането, с Определение № 5842/06.05.2025 г., на страната на ответника К. К., като трето лице – помагач е конституиран О. И. В., ЕГН **********.

В срок е постъпил отговор, с който оспорва твърденията на ответницата, че е получавал суми от нея с основание плащане на наемни вноски по договор за процесния имот. Отделно, счита, че управителят на ищеца – Д И., не е процесуално легитимирана да предявява настоящия иск, т.к. не била едноличен собственик и управител на дружеството, док. представеното с ОИМ завещание било нищожно.

Моли за отхвърляне на обратния иск на ответницата против него, какъвто по делото не е предявен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение, срещу която в срок е постъпило възражение за недължимост, а искът, по който е образуван наст. процес, е предявен в месечния такъв по чл. 415 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

За основателност на иска, ищецът следва да докаже пълно и главно – наличието на валидно наемно правоотношение с ответника, с твърдения предмет и сочените в исковата молба параметри, съобразно сключения договор от 01.06.2022 г., вкл. след 2 изтичане на първоначално уговорения срок; факта на предаване на имота за ползване, както и реалното му ползване от ответника за исковия период; постигнато съгласие за дължима наемна цена в сочения размер; наличието на уговорка последната да бъде изплащана по конкретно посочена в договора банкова сметка, т.е. да докаже по основание и размер претенцията си за процесния период.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, като установи и положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, както и да докаже твърденията и възраженията си в отговора, в т.ч., че е изпълнявала задължението си за плащане на наемните вноски по банкова сметка, посочена от предишния управител, която е била различна от посочената в договора, респ. такава уговорка с предишния управител задължението да бъде погасявано по различна банкова сметка от посочената в договора, както и, че е платила наемните вноски за процесния период на третото лице – помагач, предвид постигната допълнителна уговорка в тази насока с това лице, имащо надлежно учредено право да договаря от името на наемодателя и да получава суми в негова полза за погасяване именно на процесните вземания.

Третото лице – помагач – следва да докаже своите твърдения и възражения.

При така разпределената док. тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

На основание чл.153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на 01.06.2022 г. е сключен твърденият договор за наем между ищеца и ответника, като ползването от страна на ответника на имота е продължило и след изтичане на уговорения срок, със знанието и без противопоставяне от страна на ищеца, в т.ч. за процесния период – до края на м. януари 2024 г. /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 1342/30.01.2026 г. – л.133-135/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази представените писмени доказателства.

Спорен е въпросът единствено относно плащанията на процесните задължения, като всички твърдения и възражения на ответника в отговора са неоснователни.

Въпреки изричните указания до страната в доклада по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, същата не ангажира доказателства за това - след изтичане срока на договора, а и преди това, да е изпълнявала задължението си за плащане на наемните вноски по банкова сметка, посочена от предишния управител на наемодателя, която да е била различна от посочената в договора, респ. такава уговорка с предишния управител задължението да бъде погасявано по различна банкова сметка от посочената в договора; да е извършвала плащания в полза на третото лице – помагач именно за погасяване на задължението си за плащане на наемни вноски по процесния договор за наем, в т.ч.

3 същите да са били за погасяване на наемните вноски за процесния период, както и за наличието на допълнителна уговорка с това лице в тази насока – че задължението следва да бъде изпълнявано по негова банкова сметка; както и, че това лице е било с надлежно учредено право да договаря от името на наемодателя и да получава суми в негова полза за погасяване именно на процесните вземания.

Поради изложеното и съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът приема недоказаното за нестанало.

За пълнота може да се добави, че не се установява по никакъв начин – с надлежен представител на наемодателя, респ. и със самото трето лице – помагач, да е имало уговорки, изменящи тези в сключения договор, вкл. - за плащане на наем по сметка на последния, така щото да освободи ответника от задълженията за погасяването му по процесното правоотношение. Представените към ОИМ документи не установяват и твърденията за такова погасяване, т.к. не е ясно на кои дати са правени преводите, за които са налице скрийншотове, в които няма и посочени основания, а в платежните нареждания – е описано „наем Намик Хондзо“, което не е ясно по какъв начин има връзка с процесния договор за наем. Отделен е въпросът, че сумите по преводите се различават от уговорената наемна цена, като следва да се отбележи и, че след смъртта на първоначалния у. на ищцовото дружество – И-В. /на 06.07.2022 г. – УН л.18/, ответницата е продължила да плаща наема си още 9 месеца именно по посочената в договора банкова сметка /както се установява от ССЕ, чието заключение се кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвено/, при което твърденията и възраженията в ОИМ за уговорки с помагача след смъртта на с. му в различен смисъл, са и фактически необосновани и недоказани, противоречащи на събраните по делото доказателства. За какво, кога и на какво основание са били плащани сумите, според представените документи, от страна на ответника, са въпроси, които не подлежат на допълнително изследване, освен изложеното, т.к. не са годни да го освободят от отговорност по предявения иск и да отрекат съществуващите му задължения към ищеца, а защо са извършени, дали подлежат на връщане или не от помагача, са теми извън настоящото производство, т.к. по делото не е предявен обратен иск /както изрично е посочено в доклада; относно несвоевременната молба на ответника, е налице произнасяне с пр. опр. от осз от 03.04.2026 г./.

С оглед горното, съдът приема, че при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът доказва пълно и главно всички елементи на ФС на исковата претенция – налице е било валидно наемно правоотношение, превърнато в безсрочно, по което ответникът, въпреки ползване на имота за исковия период, не е платил дължимите според договора наемни вноски, поради което искът е установен по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица. Възраженията в ОИМ са напълно недоказани, поради което, макар изразяващи съответна защитна позиция, не 4 могат да бъдат споделени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък и док. за сторени такива от: 40,49 евро; 130 евро – деп. ССЕ; 255,64 евро – платено адв. възн., съгл. ДПЗС.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 40,49 евро – ДТ и 255,64 евро – адв. възн., съгл. ДПЗС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Д. К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Елан ЛТД 2“ ЕООД, ЕИК 201923195, следните суми:

2024,72 евро /с равностойност 3960 лева/ - главница, представляваща сбор от неплатени месечни наемни вноски по договор за наем на недвижим имот от 01.06.2022 г. за периода от м. май 2023 г. до м. януари 2024 г. вкл., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 01.03.2024 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 2460/15.03.2024 г. по ч.гр.д. № 3946/2024 г. на ПРС, II бр.с.

ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ........., да плати на „Елан ЛТД 2“ ЕООД, ЕИК 201923195, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к.

„Марица Гардънс“ № 15, ет.3, ап. 8, следните суми: 426,13 евро /четиристотин двадесет и шест евро и тринадесет цента/ - разноски за настоящото производство и общо 296,14 евро /двеста деветдесет и шест евро и четиринадесет цента/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3946/2024 г. на ПРС, II бр.с.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на О. И. В., ЕГН **********, като трето лице – помагач на страната на ответника К. Д. К., ЕГН **********.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5