Решение № 56 от 09.02.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Шумен, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202047 по описа за 2025 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0869-002314/18.08.2025г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДв.П на В. В. С., с ЕГН ********** от ************** са наложени административни наказания: 1. „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДв.П и 2. „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДв.П.

Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като неправилно и незаконосъобразно, съставено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В жалбата се сочи, че описаното в НП, нарушение не е установено и доказано от АНО по безспорен начин. Излага твърдения за неправилно описана фактическа обстановка, тъй като инцидентът е настъпил през нощта, като при движение на заден ход се е ударил в бетонен стълб, незабавно е спрял, слязъл и проверил мястото, установил, че стълбът е паднал на земята, вдигнал го и не е бил засегнал друго МПС. Изложени са твърдения за наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява лично. Явява се упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата, моли за отмяна на атакуваното НП и присъждане на направени от жалбоподателя, разноски. АНО, редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди НП, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 08.07. срещу 09.07.2025г. свидетелите В. Й. В. и Д. Д. Х. – младши автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен били нощна смяна. Около 01,00 часа получили обаждане от дежурната част и били изпратени на настъпило ПТП и напуснал водач на ул. Варна, която била перпендикулярна на ул. Пловдив в гр. Шумен. Когато пристигнали на място, свидетелите заварили лицето, което било подало сигнала – М.. Свидетелите Х. и В. били уведомени, че има камера, която заснема точно паркинга, където бил паркиран неговия автомобил. След като прегледали записите от тази камера, свидетелите видели от долната страна на ул. Варна, че има къща, пред къщата имало паркиран бус „Фолксваген Транспортер“. Виждало се как излиза човек от къщата, качва се в буса и тръгва да се движи на заден ход към ул. Пловдив.

Преди да излезе на ул. Пловдив със задната част на автомобила блъска един бетонен стълб на оградата и вследствие на този удар, стълбът пада на една страна и удря паркираната кола.

Водачът на буса преустановил движение, слязъл от буса, погледнал и отново се качил и продължил надолу и спрял пак пред къщата, слязъл и се прибрал в къщата. Това видели свидетелите В. и Х. на записите от камерата от подателя на сигнала - М.. Свидетелите направили снимки на пострадалия автомобил – „Фолксваген Голф“ с рег. № Н31 69КМ, като щетите били от дясната му страна, обхващащи задната врата и калника. Двамата свидетели отишли до къщата, пред която бил паркиран буса, за да потърсят водача му. Излязъл жалбоподателят, който не отрекъл да е бил водача на микробус „Фолксваген Транспортер“.

Поискали му документите и тези на автомобила, представил ги и установили, че е В. В. С..

Направили снимка и на задната част на микробус „Фолксваген Транспортер“ с рег. № Н50 88ВК. С оглед установеното по-горе, свид. В. Й. В. съставил АУАН серия GA № 4316502 против жалбоподателя В. В. С. като счел, че с действията си е нарушил 1. чл.40, ал.2 от ЗДв.П и 2. чл.123, ал.1, т.1 от ЗДв.П. Жалбоподателят подписал акта без възражение. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу АУАН.

Въз основа на така съставения акт и материалите по делото било издадено Наказателно постановление № 25-0869-002314/18.08.2025г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П на В. В. С., ЕГН ********** от ************** са наложени административни наказания: 1. “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДв.П и 2.

“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1от ЗДв.П.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Д. Д. Х. и В. Й. В., както и от присъединените 2 писмени доказателства. Показанията на свидетелите съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При извършена проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта, съдът не констатира нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани по ясен начин, даващ възможност нарушителят да ги разбере и да организира защитата си, което право същият е упражнил в пълен обем. Налице е и съответната компетентност на органите, съставили двата акта.

По отношение нарушението на визираното в пункт 1 от НП, съдът констатира следното:

Правилата за движение назад са разписани в чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДв.П. В обстоятелствената част и на АУАН и на НП е посочено, че жалбоподателят по време на движение на заден ход, не наблюдава непрекъснато пътя зад МПС, което управлява, излиза в ляво от пътя и със задна лява част на МПС блъска бетонен стълб, в следствие на това стълбът блъска паркираният лек автомобил. В чл.40, ал.2 от ЗДв.П е разписано задължението на водача по време на движение назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, което водачът не е изпълнил, тъй като не е наблюдавал, че пътят зад него е свободен. Нормата е материалноправна, установяваща задължение за действие с цел осигуряване безопасността на движението. Неизпълнението на задължението по чл.40, ал.2 от ЗДв.П се съдържа като състав на административно нарушение в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДв.П, предвиждаща глоба в размер на 20 лева за водач, който нарушава правилата за движение назад. В тази му част – т. 1, съдът счита, че Наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По отношение на нарушението на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДв.П:

Съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ЗДв.П водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да не е предприело спиране движението на автомобила – участник в ПТП, с цел установяване последиците от последното. Съгласно §6, т.30. от ДР към ЗДв.П "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В настоящият случай при движение на заден ход, управлявания от жалбоподателя микробус е блъснал бетонен стълб, който от този сблъсък пък е нанесъл повреда на паркирания зад него, лек автомобил, т. е. налице е ПТП.

В конкретния случай от показанията на актосъставителя В. В. и свидетеля Д. Х. безспорно се установява, че водачът на микробус „Фолксваген Транспортер“ е спрял, 3 установил е само настъпили щети по неговия автомобил, след което веднага се е качил и потеглил към дома си. Установява се, че след ПТП водачът на микробуса не останал на мястото на ПТП, а го напуснал, което е станало причина собственикът на другия автомобил да подаде оплакване за издирване на нарушителя. В този смисъл поведението на жалбоподателя е съставомерно по така дадената правна квалификация. Идеята на законодателя при въвеждане разпоредбата на чл.123 от ЗДв.П е, че всички участници в ПТП следва да останат на мястото на същото и да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи с оглед установяване на механизма на настъпването му, последиците от ПТП и самоличността на участниците в него. В случая жалбоподателят е накърнил тази възможност на контролните органи, като е напуснал мястото на ПТП.

Следва да се има предвид, че в случая жалбоподателят не е останал на място доброволно, за да установи последиците от ПТП, а собственика на ударения от стълба, автомобил, след като е изгледал записа от камерата си е уведомил компетентните органи. Съдът намира в тази връзка за неоснователни наведените от страна на жалбоподателя възражения в жалбата, че при движение назад се е ударил в бетонен стълб, незабавно е спрял, слязъл и проверил мястото, установил, че стълбът е паднал на земята, вдигнал го и не е бил засегнал друго МПС. И двамата свидетели – В. и Х. на видеозаписа от камерата са констатирали, само и единствено, че водача на „Фолксваген Транспортер“ слязъл, погледнал задната част на своя автомобил и веднага се качил и потеглил.

Свид. Д. Х. в своите показания заяви следното: „Като отидохме на място стълбът беше на една страна, килнат.“ Нещо повече, жалбоподателят е наясно със задължението си да остане на място и да установи последиците от настъпилото ПТП, което е изводимо от обстоятелството, че същият е правоспособен водач от 1998г. и притежава почти всички категории. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Ето защо, съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай.

Допуснатото нарушение правилно е било съотнесено към съответната санкционна норма – чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П. Съобразно посочената законова разпоредба водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.В конкретния случай на нарушителя е наложено наказание в минималните предвидени в закона размери, поради което и същото не следва да се изменя.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО в съдебно заседание, следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минималния размер на 66,47 евро /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/ с равностойност 130 лева.