Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 351 от 27.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 422/2025
Вид
Решение № 351
Подписан
27.11.2025
В сила
17.01.2026
Състав
Радка Димова Чолакова, Александър Стойчев, Антония Кирова Роглева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000422 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК, образувано въз основа на подадена въззивна жалба от Д. Е. Б., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си Е. Ф. Б., чрез процесуалния пълномощник адвокат П. К., срещу постановеното решение №188 от 28.04.2025 г. по търг.дело №528/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в отхвърлителната му част.

С постановеното решение съдът е осъдил ЗД „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на Д. Е. Б., ЕГН **********, действащ като непълнолетен със съгласието на майка си Е. Ф. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 51, ал. 2 и чл.

52 от ЗЗД, общо сумата 6 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 15.11.2019 г. в с. Дуванлии, община Калояново, от водача на лекия автомобил „Рено Меган“, рег.№ ** **** ** - П. В. В., който на кръстовището между ул. Хисарско шосе и ул. Хаджи Д. е ударил велосипедиста Д. Е. Б., като не е започнал да реагира с екстремно спиране и 1 не е съобразил скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка – нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и при изключително съпричяване на вредите от пострадалия велосипедист Д. Е. Б. по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, който движейки се по път без предимство с поставен пътен знак Б2„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е отнел предимството на лекия автомобил „Рено Меган“, като внезапно е навлязъл на пътното платно в зоната на кръстовището на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно за него, с което е нарушил правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което са му причинени умерено силни психически болки и страдания от получените при ПТП телесни увреди – дислоцирана спираловидна фрактура в горната част на лявото бедро, охлузване на тялото и крайниците и контузия на главата, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2021 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен иска, като неоснователен.

С решението за присъдени разноските: „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв. П. К., на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК и чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. както и по сметка на ОС – Пловдив общо сумата 2 700 лв. такси и разноски по съдебното производство , Д. Е. Б., действащ като непълнолетен със съгласието на майка си Е. Ф. Б., да заплати на ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД София, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, вр. чл. 80 от ГПК, общо сумата 840 лв. разноски за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение,

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди над присъдените 6 000 лв. до претендираните 50 000 лв., като счита във въззивната си жалба, че в тази част решението не съответства на материалния закон и съдебната практика при прилагане на чл.52 от ЗЗД, че неправилно е приет принос от страна на пострадалия и процент на съпричиняване в размер на 80% при липса на възражение , своевременно заявено от ответника, както и на пълното и главното му доказване, че неправилно е присъдена лихва за забава върху определеното обезщетение, считано от 26.06.2021 г. след изтичане на срока по чл.496 от КЗ. Предвид тези съображения, моли да се отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част – над 6 000 лв. до 50 000 лв. и се уважи исковата претенция до размер от 50 000 лв., както и да се 2 начисли законна лихва върху обезщетението, считано от 22.11.2019 г., евентуално от 26.03.2021 г., до 26.06.2021. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Ответната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не е представила отговор, както и не е изразила становище по постъпилата въззивна жалба.

Съдът, след като се запозна с данните по делото, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, поради което следва да се пристъпи към разглеждането и по същество в съответствие с наведените оплаквания.

Видно от исковата молба, ищецът е посочил, че е претърпял пътно транспортно произшествие на на 11 годишна възраст, като велосипедист, при което на 15.11.2019 г. в с. Дуванли по ул. Хисарско шосе в посока гр. Хисар се е движил лек автомобил „Рено Меган“, рег.№ ** **** **, управляван от водача П. В. В., който нарушил правилата за движение по пътищата, които го задължавали да бъде внимателен и предпазлив, особено към децата, и го блъснал, в резултат на което получил телесни повреди. - закрита фрактура на бедрената кост.

Ищецът описва, че е бил приет в КОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив със силни болки в лявото бедро, което е било с видима деформация, с натъртвания и болки по тялото и главата. След извършване на необходимите изследвания е установено малко количество течност в коремната кухина /в джоба на Морисон/ и дислоцирана спираловидна фрактура на проксималната диафиза на фемура Под обща анестезия м у било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, като бил изписан на 25.11.2019 г. с препоръки за медикаментозна терапия и придвижване с патерици, без да се натоварва оперирания крайник.

Посочва, че е претърпял силни болки и страдания в резултат от процесното поризшествие. В продължение на 1 месец не е могъл изобщо да движи крака си, продължително време се е нуждаел от помощ и обслужване в ежедневието, не е могъл да посещава учебни занятия. Освен физическите болки и неудобства, преживял и силен стрес и страх, което заедно с 3 получените травми се е отразило изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние, предвид и на специфичната му възраст, тъй като към датата на ПТП е бил на 11 г.

Ищецът твърди, че по случая е образувано ДП № ***/**** г. на РУ – Хисаря при ОД на МВР - Пловдив, пр.пр.№ ****/**** г. на РП – Пловдив, че за управлявания от виновния водач П. В. лек автомобил е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № **/**/************, със срок на валидност до 05.08.2020 г., че е предявил на 25.03.2021 г. претенция за заплащане на обезщетение пред застрахователя, по която е образувана щета № **************, но обезщетение до момента не е изплатено.

Въз основа на тези твърдения претендира заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за причинените му болки и страдания , ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане.

Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е подал отговор, с който оспорва предявения иск по основание и по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който като велосипедист е нарушил правилата за движение по ЗДвП и сам се е поставил в опасност. Оспорва и претенцията за лихви.

Постъпили са допълнителна искова молба и допълнителен отговор, в които страните поддържат твърденията, съответно възраженията си.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебни експертизи – съдебна автотехническа експертиза и съдебна медицинска експертиза, изготвени съответно от вещите лица инж.С. и д-р К. П..

Окръжният съд е приел, че са налице обективните предпоставки по чл.432 от КЗ и е определил застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв., уважил е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, определил е степентта 80% и след приспадане е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати сумата от 6 000 лв. За разликата до пълния предявен размер е отхвърлил исковата претенция, като в тази част е обжалвано постановеното решение.

Установява се, че по процесния случай е съставен к онстативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****-****-**** от 15.11.2019 г. на РУ на МВР 4

Хисаря, както и е образувано ДП № ***/**** г. на РУ– Хисаря , пр.пр.№ ****/**** г. на РП - Пловдив, прекратено с постановление от 25.11.2024 г. на РП – Пловдив, тъй като деянието на водача на лекия автомобил се явява случайно по смисъла на чл. 15 от НК, а и за същото вече е реализирана и административно-наказателна отговорност с

НП

№

**-**********/25.11.2019 г. на РУ – Хисаря. Постановлението е потвърдено по ч.н.д.

№ 6686/2024 г., ПРС, 22 н.с. и по ч.н.д.№ 895/2025 г., ПОС. При липса на присъда със задължителното действие по чл.300 от ГПК за гражданския съд, който разглежда последиците от пътнотранспортното произшествие, следва да се посочи, че отговорността на извършителя е деликтна, не е обусловена от това дали е извършил престъпление или не, тъй като определено вредоносно деяние може да не съставлява престъпление, а да бъде граждански деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В случая страните не спорят за наличието на предпоставките, предвидени в посочената разпоредба. Спорът в настоящото въззивно производство се състои досежно определения размер от 30 000 лв., дали е занижен или не, както и въведено ли е своевременно защитното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца и какъв е неговият размер.

По делото е изслушан, като свидетел, водачът на лекия автомобил П. В., който посочва, че се е движил по тъмно, на къси светлини, в средната лента за движение, следвайки пътната маркировка, когато в него се ударило нещо, което първоначално и не разбрал какво било. Единствено, което видял било една сянка, която идвала към него, и може би инстинктивно с лявата ръка завил леко наляво, за да избегне удара и след това завил надясно, за да не се случи второ произшествие с някой насрещно движещ се автомобил.

Единствено имало една улична лампа на спирката, която била по посока на Хисаря отляво, от другата страна. Сянката дошла от неосветената част, по посоката му на движение. От дясна страна имало друга уличка, от която излязъл велосипедистът, която според него не била глуха, на нея имало знак „Стоп“ за тези, които идват отдясно. Посочва, че е е движил по главен път и за него нямало знак „Стоп“, както и че пътувал всеки ден , защото това е бил пътя за работа му.

Свидетелят описва действията си след произшествието – отбил колата, слязъл, отишъл до детето, което било разстроено, но в съзнание и по лицето му имало кръв. Детето му се извинило и казало, че иска да си отиде вкъщи и, 5 че нямало спирачки на колелото. Свидетелят посочва, че застанал пред детето, за да го пазя от минаващите коли и се обадил по телефона на 112 , успял да запази местопроизшествието.

Посочва къде е станал ударът - в предната дясна част /броня/ на автомобила се ударило момчето с велосипеда, тъй като предната гума на велосипеда била изкривена, както и че е е движил с не повече от 50 км./час по пътната маркировка и леко в ляво. Всичко станало много бързо и не го възприел предварително, за да реагира, защото било внезапно.

По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза от вещото лице инж. С., от която се установява механизма на произшествието, който е от значение за спорния предмет и оплакванията на въззивника. На 15.11.2019 г., около 19:40 ч. в с. Дуванлии, община Калояново, на кръстовището между ул.

Хисарско шосе и ул. Хаджи Д., е настъпило ПТП между лек автомобил „Рено Меган“, рег.№ ** **** **, собственост на „Премиер Натурел“ ООД и управляван от водача П. В. В., и велосипедиста Д. Е. Б.. Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на кръстовище при движение в тъмната част от денонощието, при видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове и улично осветление. Платното за движение в мястото на ПТП има настилка от асфалт, която по това време е била суха и без спирачни следи. Водачът П. В. е управлявал лекия автомобил по платното за движение на ул. Хисарско шосе в посока от юг на север. Велосипедистът Д. Б. се е движил по ул. Хаджи Д. в посока от изток на запад, към кръстовището с ул. Хисарско шосе – отдясно на ляво пред лекия автомобил. След навлизане на велосипедиста Б. в кръстовището е настъпил удар в предната част на лекия автомобил „Рено Меган“ и лявата страна на велосипеда и велосипедиста.