Решение № 424 от 12.03.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 424

Търговище, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VIII състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА и с участието на прокурора МАРТИН КОНСТАНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело № 20267250700014 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на Н. А. Б. от [населено място], общ. Попово, обл. Търговище, [улица], действаща чрез адв. С. Р. от АК – Търговище със съдебен адрес: [населено място], (улица), срещу Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, [улица], с искане за присъждане на обезщетение, в размер на 383,02 евро (749,12 лева), за претърпени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва за периода 06.12.2023 г. – 17.06.2024 г., за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 10 093,47 лв., които вреди са причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, а именно Решение № 2153-25-47 от 15.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ- Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1790-5 от 23.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и разноски, извършени за водене на настоящото производство.

В исковата молба се излага, че с разпореждане 251-00-1790-5/23.02.2024г. на ищцата е отказано отпускането на ПОБ. Това разпореждане е потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ – Търговище. С решение №718/28.05.2024 г. по АД № 181/24 г. на АС-Търговище тези административни актове са отменени от съда, а делото – изпратено на административния орган за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. Съдебното решение е влязло в законна сила. С оглед указанията на съда, с разпореждане от 04.06.2024 г., на ищцата е отпуснато обезщетение за безработица в размер на 85.71 лв., дневно, което е изменено с разпореждане № 251-00-1790-8/04.06.2024 г., като сумата е увеличена на 95.96 лв., считано от 01.01.2024 г. На 17.06.2024 г. е постъпила сума в размер на 10 093.47 лв. по банков път, представляваща дължимо ПОБ за периода от 04.12.2023 г. до 13.05.2024 г.

В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. С. Р., редовно упълномощена, която поддържа исковата молба, както и депозираната писмена молба. Представя писмени бележки, претендира разноски. В условия на евентуалност прави искане за намаляване на претендираното юрисконсултско възнаграждение до предвидения в закона минимум.

Ответната страна – Национален осигурителен институт, в писмен отговор чрез процесуалните си пълномощници оспорва иска и представя списък на разноските, с който претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г. С.-Т., която оспорва иска. Представя писмена защита, в която излага съображения за неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура - Търговище дава мотивирано заключение за основателност на исковата претенция, като счита, че в случая са налице всички предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.12.2023 г. ищцата подава заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) № 707-1084/ 06.12.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Търговище, заведено в ТП на НОИ — Търговище под peг. № 251-00-1790/ 06.12.2023 г.

Видно от съдържанието на същото, ищцата декларира, че в периода от 01.05.2023 г. до 03.12.2023 г., е упражнявала трудова дейност в друга държава – Нидерландия.

С Разпореждане № 251-00-1790-1/ 15.12.2023 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на ПОБ е спряно с мотиви: „ Изпратено е уведомително писмо изх. № У-251-00-1790-1/ 15.12.2023 г. за предоставяне на документи за извършване на осигурителна дейност в ДЧ на ЕС – Нидерландия“.

С Разпореждане № 251-00-1790-2/ 29.12.2023 г. на основание чл. 55 от АПК производството по отпускане на ПОБ на Н. А. Б. е възобновено с мотиви: „С писмо вх. № 1029-25-1751#1/ 29.12.2023 г. са получени документи за удостоверяване на осигурителен период в ДЧ на ЕС – Нидерландия.

С Разпореждане № 251-00-1790-3/ 03.01.2024 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на ПОБ е спряно с мотиви: „ Изпратено е запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI, до компетентната институция ДЧ на ЕС – Нидерландия, за издаване на СЕД U017/U004, необходими за определяне право, период и размер на парично обезщетение за безработица.“.

С Разпореждане № 251-00-1790-4/ 13.02.2024 г. на основание чл. 55 от АПК производството по отпускане на ПОБ на Н. А. Б. е възобновено с мотиви: „Получени са СЕД U017/U004/H002 чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI, от компетентната институция на ДЧ на ЕС – Нидерландия.“.

По подаденото заявление, К. Д. - гл. експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица е издала Разпореждане № 251- 00-1790-5/ 23.02.2024 г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл. 11, §3, б.“а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/ 2004 г. на Н. А. Б. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

Това разпореждане е обжалвано от ищцата по административен ред, пред директора на ТП на НОИ — Търговище.

С Решение №2153-25-47/ 15.04.2024 г. директора на ТП на НОИ - Търговище, потвърждава Разпореждане № 251-00-1790-4/ 13.02.2024 г.

Това решение е оспорено от Н. А. Б. по съдебен ред, пред Административен съд – Търговище.

С Решение № 718/ 28.05.2024 г. по адм. дело № 181/ 2024 г. на Административен съд — Търговище, е отменено Решение №2153-25-47/ 15.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ -Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1790-5/ 23.02.2024 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Н. А. Б.. Административната преписка е изпратена на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Търговище за ново произнасяне по същество, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

В изпълнение на съдебното решение, е издадено Разпореждане № 251-00-1790-6/ 04.06.2024 г. от Н. Д. — гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25- 48/12.04.2023г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменено Разпореждане № 251-00-1790-5/ 23.02.2024 г.

С Разпореждане № 251-00-1790-7/ 04.06.2024 г., издадено от Н. Д. — гл. експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица, на Н. А. Б. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 04.12.2023 г. до 03.12.2024 г. в размер на 85,71 лева дневно, което е изменено с Разпореждане № 251-00-1790-8/04.06.2024 г. за периода от 04.12.2023 г. до 03.12.2024 г., за който на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 95,96 лева дневно.

След издаването на Разпореждане № 251-00-1790-8 от 04.06.2024 г., на 17.06.2024 г., ответникът изплаща на ищцата сумата от 10 093,47 лева, представляващи ПОБ, дължими за периода от 04.12.2023 г. до 03.12.2024 г.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна, която твърди настъпване на вреди под формата на пропуснати ползи в резултат на отменени като незаконосъобразени административни актове. Искът е предявен срещу юридическото лице – Национален осигурителен институт, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни актове са причинени вредите, съобразно разпоредбата на чл. 205 АПК.

Разгледана по същество, допустимата искова претенция е и основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Отговорността на държавата или общините по чл. 1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт - действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

По аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитени от правото блага на увредения, а под пряка и непосредствена тази вреда, която следва закономерно незаконосъобразния административен акт, действие или бездействието на компетентния орган на общината, по силата на безусловно необходима връзка. Пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие, действие или административен акт и настъпилите вреди е налице, когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, тъй като без него те не биха настъпили.

С оглед очертаната правна рамка, съобразно правилата на чл. 154 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, в конкретната хипотеза, в тежест на ищцата е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията, в случая отмяната като незаконосъобразно на Решение №2153-25-47/ 15.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ –Търговище, с което се потвърждава Разпореждане № 251-00-1790-4/ 13.02.2024 г., а с последното е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Н. А. Б.; 2. настъпилите имуществени вреди и техния размер; 3. причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на администрацията и настъпване на вредата.

На първо място, установен по делото е факта на успешно проведено съдебно оспорване от ищцата, чийто краен резултат е отмяна на индивидуалния административен акт, от който твърди, че търпи вреди – решението на директора на ТП на НОИ, с което се потвърждава разпореждането, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, с които е отречено субективно имуществено право на лицето, са отменени с влязло в сила съдебно решение.

Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен акт.

В случая, несъмнено установено е отрицателно засягане на имуществената сфера на ищцата, изразяващо се в липса на очаквано парично постъпление. Ето защо, то следва да бъде квалифицирано като претърпяна имуществена вреда.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и твърдените от ищцата имуществени вреди. С незаконосъобразния административен акт е отречено субективно имуществено право на ищцата, свързано с дължимия и за размер на паричното обезщетение за безработица, както и периода за който се следва изплащането на това задължение. Това несъмнено накърнява имуществената сфера на лицето, изразяващо се в липса на очаквано парично постъпление, и е обективен резултат от издаване на незаконосъобразния акт.

При всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на главното вземане. В случая, за ищеца е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, и е дължима от началната дата на забавата до датата на окончателното изплащане на задължението. Размерът на тези вреди е нормативно определен и не подлежи на доказване.