Заповед за изпълнение № 1113 от 09.06.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 09.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1431 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът В. И. С. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

818,07 евро (осемстотин и осемнадесет евро и 7 цента), представляваща главница за периода от 20.08.2024 г. до 20.01.2026 г., ведно със законната лихва за период от 04.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 13,91 EUR (тринадесет евро и 91цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите: за главница - за разликата над призната сума 818,07 евро (осемстотин и осемнадесет евро и 7 цента) до претендираните 899,33 EUR (осемстотин деветдесет и девет евро и 33 цента), - т.е. за сумата от 158.94 лева (сто петдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки), равняваща се на 81,26 евро - представляваща застрахователна премия, 303,02 EUR (триста и три евро и 02 цента), представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2024 г. до 20.01.2026 г.,

191,84 EUR (сто деветдесет и едно евро и 84 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2026 г. до 04.06.2026 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата - представляваща държавна такса над присъдения размер от 13,91 EUR (тринадесет евро и 91цента) до претендиранта сума от 23.70 евро / двадесет и три евро и 70 цента/ - с оглед уважената част от претенцията.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът установи следното:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави- арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност 1 за това - арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

В т. III. 12 от ОУ е посочено: „Кредитополучателят може да предостави Обезпечение на Кредита, което обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. В допълнение към предходното изречение, в случаите на избрано Обезпечение, Кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава съгласието си за предоставяне на личните му данни от ********** на Поръчителя чрез отбелязване "Декларирам, че съм уведомен/а и давам съгласието си за предоставяне, обработване и съхранение на посочените от мен лични данни за целите на учредяване на избрания от мен вид обезпечение" на систематичното място на Сайта/в Профила в хода на подаване на Заявлението или пред служител на **********, в случаите на кандидатстване по телефон по реда и начина уговорени в тези ОУ“.

От формулировката на клаузите на представения договор за потребителски кредит и приложимите ОУ следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита съобразно посочените в контракта варианти. В ОУ обаче е посочено, че в случай че ********** одобри Заявлението, Кредитополучателят ще бъде уведомен за това на указания от него e-mail и/или телефонен номер (чрез SMS или позвъняване), както и чрез съобщение в Профила. Срокът за одобрение на Заявлението е 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето му в цялост на ********** съгласно условията на тези Общи условия. В случай че Кредитополучателят не е предоставил Обезпечение съгласно Заявлението в посочения в т.Ш.12 срок, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от **********.

Видно от горното всъщност предоставянето на обезпечение е условие за одобрение на заявлението за отпускане на кредит.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави.

По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК- „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В договора и приложимия погасителен план е посочено, че годишен процент на разходите по Кредита е 48,21%. Това просто посочване обаче не е достатъчно, за да отговаря клаузата на изискването на чл. 11,ал. 1, т 10 ЗПК. Освен това се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т.е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но няма данни дали е отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит. Имайки предвид размерът на отпуснатата в заем главница -1600 лв. (без застрахователната премия, която впрочем е разход по кредита и също не е ясно включена ли е в ГПР), и размерът на възнаграждението за поръчител – което е по-високо от самата главница, а именно 1763,15 лв., следва и без необходимост от специални знание и експертиза, че това възнаграждение не е сключено в ГПР.

Освен това възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо на кредитодателя, видно от уговореното в представените контракти. След като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния процент на 2 разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК. Т.е. с т.нар. договор за поръчителство всъщност се цели една допълнителна облага за кредитодателя. Така възнаграждението в полза на поръчителя следва да се приеме, че представлява разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит. Още повече, че от служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „**********“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „**********“ ЕООД. Следователно юридическото лице-поръчител, се явява и свързано с кредитодателя лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

В договора за потребителски креди е посочен годишен процент на разходите по кредита с конкретен размер в проценти, но съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Т.е. просто посочването на ГПР в процентна цифра не е достатъчно, а следва в договора за потребителски кредит да бъдат посочени и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което в случая не е сторено.

Следва да се посочи, че действително съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор за паричен заем относно определянето на ГПР не може да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, нито може да се приеме, че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата, определяща ГПР, тъй като тя в въведена като изрично изискване от съдържанието на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не е приложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи от договора обуславят недействителността на целия договор за паричен заем при наличието на специална по отношение на ЗЗД разпоредба - а именно чл.

22 ЗПК.

Така процесният договор за кредит се явява в противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С оглед горното е налице хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, което обосновава извод за недействителност на договора, а съобразно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита, вкл. застрахователна премия. В изложения смисъл е и Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС Монтана.

Предвид това съдът призна искането за основателно за сумата от 1600 лв.

(отпуснатата в заем сума), като отхвърли претенцията за останалите суми.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Заем № ********** от дата 11.07.2024г.: Договор за потребителски кредит № ********** 11/07/2024.

На 11.07.2024 г. между"**********" ЕАДи В.И.С. е сключен договор за потребителски кредит№**********, по силата на който дружеството муе предоставило заем в размер на 1758.94 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична 3 сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 2381.03 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 622.09 лв.На основание сключения междустраните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.01.2026 г., на 18 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 132.28 лв. Между"**********“ ЕООДи В.И.

С. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение междукредитополучателя и кредитодателя.На същата дата между„**********“ ЕООДи „**********“ ЕАДе сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договорa за потребителски кредит.Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „**********“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАДвъзниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.