Определение № 4385 от 25.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4385 гр. Варна, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501900 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена:

1/ частна жалба с вх. № 45881/23.05.2025г. / вх. No на ВРС/ от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков – изпълнителен директор, срещу Определение № 6049 / 09.05.2025г., постановено по гр. дело № 11316 / 2024г. на Варненски районен съд, 21 –ви състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 34800/16.04.2025г., подадена от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с която е отправено искане за изменение на Решение № 1062/26.03.2025г., постановено по гр.д. № 11316/2024г. по описа на ВРС, 21 с-в, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

2/ частна жалба с вх. № 45889/23.05.2025г. / вх. No на ВРС/ от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива Михайлова Шаламанова – упраител, срещу Определение № 6043 / 09.05.2025г., постановено по гр. дело № 11316 / 2024г. на Варненски районен съд, 21 –ви състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 34802/16.04.2025г., подадена от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с която е отправено искане за изменение на Решение № 1062/26.03.2025г., постановено по гр.д. № 11316/2024г. по описа на ВРС, 21 с-в, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

И двамата жалбоподателят считат, че обжалваните от тях определения са неправилни и незаконосъобразни. Доводите и на двамата са идентични като сочат, че делото не е от правна и фактическа сложност, като защитата на ищеца и по двата иска срещу двамата ответници е била идентична и съответно не са събирани доказателства извън писмените.

1

Характерът на делото предполага и засилена потребителска защита и съществувала изобилна практика в тази връзка, освен това материалният интерес бил нисък и съответно и адвокатското възнаграждение следвало да бъде намалено, като се съобрази и практиката на СЕС.

Преписи от частните жалби са връчени на насрещната страна, като същата сочи, че жалбите са неоснователни. Излага едни и същи доводи и за двете жалби, като сочи, че материалният интерес не бил 6 лв., а 2 470,26 лв. Сочи, че присъденото му възнаграждение е за положения труд и ползвотворния резултат. Твърди, че всички аргументи са подробно изложени от него в исковата молба и поради тази причина и доколкото въпросът бил правен поддържал аргументите с писмена молба и не се явил в осз. Подчертава и че въпреки санкциите на КЗП в края на 2024г. ответниците продължавали да предлагат на потребителите заеми със скрито оскъпяване. Не следвало да се санкционира адвоката, че защитава правата на потребителите и да се толерирало неправомерното поведение на ответниците. Моли за отхвърляне на частните жалби.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от М. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, действаща чрез адв. Д. Г. от АК – Ловеч, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове както следва:

-срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет. 4, Бизнес център „България“, за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №2880652/05.12.2023 г., сключен между М. Й. Б., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, тъй като същият противоречи на закона – на разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и в условията на евентуалност за приемане на установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №2880652/05.12.2023г., сключен между М. Й. Б., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, в условията на евентуалност поради неравноправността й съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП и в условията на евентуалност, поради заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и

- срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет. 4, Иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване н а нищожността Договор за предоставяне на поръчителство от 05.12.2023 г., сключен между М. Й. Б., ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, тъй като същият е в противоречие с добрите нрави.

В срока по ГПК от двамата ответници са постъпили отговори, които се препокриват.

Делото е насрочено за осз, в което нито една от страните не се е явила, а се депозират писмени становища, с които страните препращат към изложените аргументи в разменените книжа по делото. Не се отправят доказателствени искания. В писменото становище, депозирано от ищеца, действащ чрез адв. Г. се отправя искане за присъждане на разноските 2 по представен списък, с който се претендира освен заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.3 предл. 2 от ЗАдв. с посочени размери – 500 лв. /с посочено основание в списъка „адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за установителен иск/ и 520,22лв. / с посочено основание в списъка „адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за установителен иск/.

Постановено е Решение № 1062/26.03.2025г. по гр.д. № 11316/2024г. по описа на ВРС, 21-ви с-в, с което са уважени главният иск срещу „Кредисимо“ ЕАД и искът срещу „Ай Тръст“ ЕООД. Прогласен е за нищожен сключеният между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2880652/05.12.2023 г., поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е прогласен за нищожен сключеният между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 05.12.2023г., поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД. В полза на адв. Г. е присъдено адвокатско възнаграждение по първия иск в размер на 500 лв. и по втория 520,22 лв. по реда на чл. 38 от ЗАдв.

С молби по реда на чл. 248 от ГПК, от двамата ответници е поискано изменение на решението в частта за разноските, като бъдат намалени двете присъдени адвокатски възнаграждения до сумата от 150 лв. В отговор, ищецът сочи, че молбата е неоснователна.

С обжалваните определения, ВРС е оставил без уважение двете молби на ответниците, като е счел за адекватни присъдените размери.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество съображения: частната жалбата е частично основателна, поради следните

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай, претенцията на ищцата е изцяло уважена, поради което й се следват разноските, както по иска срещу „Кредисимо“ ЕАД, така и по този срещу „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищцата, действаща чрез адв. Г. е отправила своевременно искането си за присъждане на разноски, като е представила и списък. По отношение на адвокатското възнаграждение, което се претендира по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., е представен договор за правна защита и съдействие, в който е изрично посочено, че защитата е безплатна при условията на чл. 38 ал.1 т.3, предл. 2 от Закона за Адвокатурата, ведно с пълномощно към него. Въпреки че не е задължен, доколкото в случая, съдът определя размера на адвокатското възнаграждение, адв. Г. е посочил в списъка, че претендира съответно 500 лв. и 520,22 лв., които размери и първата инстанция е възприела за адекватни.

За да присъди адвокатското възнаграждение, обаче, съдът взе предвид постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга, 3 която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена.

Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това, при условията на своевременно направено възражение за прекомерност, каквото е направил ответникът пред първата инстанция още с отговора на исковата молба, следва да бъде съобразено доколко така договореният и изплатен размер е съответен на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност, на начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен на реалната пазарна цена на услугата.

В тази връзка, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и писмено становище / без явяване в осз/, като производството е приключило с едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Действително касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела.

Макар и в случая да са предявени два иска – за недействителност на два различни договора, то извършената работа е една и съща, предвид че договорите са единно цяло и взаимосвързани, ангажирани са едни и същи доказателства и са извършени идентични правни действия от пълномощника, което обосновава и присъждането на по-нисък размер на адв.възнаграждение. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение за извършената работа по 400 лв. за всеки един от исковете.

Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на молбите по чл.248 от ГПК от двамата ответници, в частта за разноски за адв. възнаграждение за сумата от по 400 лева. В останалата си част, двете определения следва да се потвърдят, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6049 / 09.05.2025г., постановено по гр. дело № 11316 / 2024г. на Варненски районен съд, 21 –ви състав, с което е оставена без уважение молба вх.

№ 34800/16.04.2025г., подадена от ответника „Кредисимо“ ЕАД, с която е отправено искане за изменение на Решение № 1062/26.03.2025г., постановено по гр.д. № 11316/2024г. по описа на ВРС, 21 с-в, в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1062/26.03.2025г., постановено по гр.д. № 11316/2024г. по описа на ВРС, 21 с-в, в ЧАСТТА на разноските, за които е осъдено „Кредисимо“ ЕАД и са присъдени в полза на адв. Д. Г. от АК – Ловеч, рег. № 1900017355, със служебен адрес: град Троян, ул. „Захари Стоянов“ ет. 4, офис 30, за възнаграждение за оказана адвокатска помощ 4 по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на М. Й. Б., ЕГН **********, ищец по гр. д. № 11316 по описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 20-ти състав, като НАМАЛЯВА размера му от 500лв. / петстотин лева/ до сумата от 400 лв. / четиристотин лева/, на основание чл.

248 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6049 / 09.05.2025г., постановено по гр. дело № 11316 / 2024г. на Варненски районен съд, 21 –ви състав, в останалата обжалвана част.

ОТМЕНЯ Определение № 6043 / 09.05.2025г., постановено по гр. дело № 11316 / 2024г. на Варненски районен съд, 21 –ви състав, с което е оставена без уважение молба вх.

№ 34802/16.04.2025г., подадена от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, с която е отправено искане за изменение на Решение № 1062/26.03.2025г., постановено по гр.д. № 11316/2024г. по описа на ВРС, 21 с-в, в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1062/26.03.2025г., постановено по гр.д. № 11316/2024г. по описа на ВРС, 21 с-в, в ЧАСТТА на разноските, за които е осъдено „Ай Тръст“ ЕООД и са присъдени в полза на адв. Д. Г. от АК – Ловеч, рег. № 1900017355, със служебен адрес: град Троян, ул. „Захари Стоянов“ ет. 4, офис 30, за възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на М. Й. Б., ЕГН **********, ищец по гр. д. № 11316 по описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 20-ти състав, като НАМАЛЯВА размера му от 520,22лв. / петстотин и двадесет лева и двадесет и две стотинки/ до сумата от 400 лв. / четиристотин лева/, на основание чл. 248 ГПК.