Акт от 07.08.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75 07.08.2019 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ П.

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА МАЛХОЛЕВА секретар М. Коматарова прокурор Т. Стаматов като разгледа докладваното от съдия П.

ВНОХД № 142 по описа на ЯОС за

2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на Д.Ж.Й., срещу Присъда № 48/08.04.2019 г. постановена по НОХД № 156/2019 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която въззивникът Й. е признат за виновен в това, че в периода от **.**.**** г. - **.**.**** г. в гр. Я. от строителен обект на фирма „***“ ООД гр. Я., находящ се на ул. „Б.“ № **, чрез използване на техническо средство – нож, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 397.20 лв., от владението на собственика им фирма „***“ ООД гр. Я., с управители и съдружници Д. Д. П. и П. Д. П. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на една година „Лишаване от свобода”, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със съдебния си акт първоинстанционният съд е осъдил подс. Д.Й. да заплати на „***” ООД – гр. Я. сума в размер на 397.20 лв., за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху нея, считано от **.**.**** г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 400 лева. ЯРС е осъдил подс. Д.Ж.Й. и да заплати направените по делото разноски в размер на 70.38 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Я., сума в размер на 30 лв., вносима в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и 50 лв. ДТ върху уважения размер на гражданския иск. Постановил е вещественото доказателство 1 бр. нож с назъбено острие, с цвят слонова кост, с пластмасова дръжка, с дължина на ножа 22 см. и дължина на острието му 11 см., като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила да се унищожи.

В жалбата се сочи, че присъдата на

Районен съд – Ямбол е постановена при неспазване на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и че наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се доводи, че по делото не е изяснено по категоричен и безспорен начин авторството на престъплението.

Въззивникът Д.Й. участва в съдебното заседание, лично и със служебен защитник. Адв. Д. *АК пледира да бъде отменена присъдата и да се постанови нова, с която подс. Й. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, както и да се отхвърли предявения граждански иск. Сочи, че присъдата страда от множество пороци. Твърди, че не се установява по категоричен и безспорен начин авторството на деянието. Посочва, че свидетелите В. и С. са косвени такива, които не могат да допринесат за изясняване на фактическата обстановка, а в показанията на свидетелите П. и П. има съществено разминаване относно времето на извършване на деянието. Сочи, че вещественото доказателство по делото в досъдебното производство не е изследвано и не е доказано кой е неговият собственик.

Прокурорът от Окръжна прокуратура

– Ямбол оспорва основателността на въззивната жалба. Намира, че са налице достатъчно доказателства за това, че подс. Й. е реализирал състава на престъплението, за което е обвинен. Сочи, че в тази насока са всички събрани по делото доказателства, като от свидетелските показания на В. и С. се изяснява кога, в какъв вид и количество са продадени вещите, предмет на кражбата. Пледира изцяло да се потвърди постановената първоинстанционна присъда като правилна и законосъобразна.

Адв. Д. – повереник на „***” ЕООД, счита, че следва да се потвърди атакуваната присъда като обоснована, законосъобразна и справедлива. Пледира, че деянието е безспорно установено, а размерът на претърпените от дружеството имуществени вреди е правилно определен.

Настоява присъдата в гражданската и част, като обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена фактическа обстановка правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:

През 20** г. фирма „***“ ООД Я. имала строителен обект на ул. „Б.“ № ** в гр. Я. и в началото на годината, няколко пъти наемала работници за разтоварване на строителни материали, като сред тях бил и подс. Д.Й..

На **.**.**** г. подсъдимият Й. отишъл на този обект и се качил на четвъртия етаж на строежа. Там с ножа, който носил, отрязал 60 м. кабел СВТ 3х2.5 от опънатия между първи и пети етаж. Взел отрязания кабел със себе си, а така също – и 1 бр. кашон със 100 бр. алуминиеви, ъглови планки. Тези вещи подсъдимият отнесъл в дома си. Следващите дни обгорил изолацията на кабела, продал метала на свид. С. и получените пари похарчил. С Протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. по ДП бил приобщено и ВД – намерения след деянието на местопрестъплението нож (с назъбено острие, с цвят слонова кост, с пластмасова дръжка, с дължина на ножа 22 см. и дължина на острието му 11 см.).

През неустановен точен ден в периода **.**.** г. – **.**.**** г. подс. Й. отново отишъл на строителния обект на ул. „Б.“ № ** в гр. Я., свалил от стените

40 м. електрическа инсталация – кабел за ключове и контакти СВТ 3х1.5 м., взел също 10 бр. алуминиеви профили за „Еталбонт“ с дължина от по 1 м. и ги отнесъл у дома си. Обгорил изолацията на кабела и продал метала и алуминиевите профили на свид. В.. Получените пари похарчил.

На **.**.**** г. подс. Й. отново отишъл на строителния обект на „***“ ООД, находящ се на ул. Б.“ № ** в гр. Я..

От стените на втория етаж свалил 20 м. ел. кабел от електрическа инсталация за осветление СВТ 3х1.5. Отнесъл го в дома си, обгорил изолацията и на следващия ден го продал на неизвестно лице.

Видно от заключението на ВЛ по оценителната експертиза, общата стойност на отнетите от подс. Й. вещи е 397.20 лв.: при първото деяние – 60 м. кабел СВТ 3х2.5 и 100 бр. алуминиеви ъглови планки; при второто – 40 м. електрическа инсталация за ключове и контакти СВТ 3х1.5 м. – кабел и 10 бр. алуминиеви профили за „Еталбонт“ и при третото – 20 м. ел. кабел от електрическа инсталация за осветление СВТ 3х1.5.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ настоящият състав счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства: отчасти въз основа на обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните по делото свидетели П., П., В., С. , дадените в хода на досъдебното производство показания та св. В. в прочетените им от съда части, от писменото заключение на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице Д., въз основа на приложените по делото писмени доказателства – протокол за доброволно предаване – 2 бр., удостоверение от Агенцията по вписванията, справка за съдимост, а така също и въз основа на приложените веществени доказателства – нож.

Решаващият съд, при изложението на изводите си относно правната страна на престъплението, е анализирал събраните по делото доказателство и мотивирано е кредитирал едни и отхвърлил други.

Въззивният състав се присъединява безкритично към изводите на ЯРС и като счита за ненужно да ги преповтаря детайлно, ще акцентира върху следното: Правилно ЯРС е посочил, че не дава вяра на обясненията на подсъдимия, в частта им, в която отрича да е извършил процесните деяния, и логично ги е приел за защитна теза, правилно ги е кредитирал в частта им, че той е бил наеман на строежа за разтоварване на строителни материали. Резонно чрез изричното им посочване, първата инстанция е кредитирала показанията на свид. П., че подсъдимия е работил на процесния обект, по отношение на вида и количеството на отнетите вещи, които в тази насока са хармонични с показанията на свид. В. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК) и на свид. С. относно това кога и каки метални вещи са закупили от подсъдимия. Правилно решаващият състав е ценил и заключението по изслушаната Съдебно-оценителна експертиза, видно от която ВЛ е оценило всички посочени от обвинението инкриминирани вещи, отнети както следва: при първото деяние – 60 м. кабел СВТ 3х2.5 и 100 бр. алуминиеви ъглови планки; при второто – 40 м. електрическа инсталация за ключове и контакти СВТ 3х1.5 м. – кабел и 10 бр. алуминиеви профили за „Еталбонт“ и при третото – 20 м. ел. кабел от електрическа инсталация за осветление СВТ 3х1.5.

Всички доказателствата, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, допълващи се, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото, предмета и механизма на извършване на процесното престъпление.

ОТ

ПРАВНА СТРАНА

При изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс. Д.Ж.Й. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като в периода от **.**.**** г. – **.**.**** г. в гр. Я. от строителен обект на фирма „***“ ООД гр. Я., находящ се на ул. „Б.“ № **, чрез използване на техническо средство – нож, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 397.20 лв., от владението на собственика им фирма „***“ ООД гр. Я., с управители и съдружници Д. Д. П. и П. Д. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление.

Основният въпрос стоящ за решаване по делото, е този за авторството на подс. Й. на процесното деяние. ЯОС счита, че съвкупния анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и първостепенният съд е стигнал до правилен извод за доказаност на авторството на подсъдимия и механизма на инкриминираното деяние, мотивирайки се събраните косвени доказателства които е оценил като достатъчни да обосноват осъдителна присъда. Правилно първият съд е отчел, че доказателствата, анализирани поотделно и поставени в логична взаимовръзка помежду си – посочени от ЯОС при коментара на обясненията, свидетелските показания и заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, обсъдени съвкупно обосноват единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на деянието с този механизъм. Също така, от тази доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин на извършване на деянието.

От обективна страна

Предмет на престъпно посегателство при кражбата са чужди движими. Във всеки конкретен случай подсъдимият е осъществил признаците от основния състав на престъплението кражба, визиран чл. 194, ал. 1 от НК, като всеки от тях е извършил действия по прекратяване владението на собственика им „***” ООД гр. Я., с управители и съдружници Д. Д. П. и П. Д. П., върху чуждите движими вещи на стойност 397.20 лв., както и установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото, където са се намирали. Безспорно е налице прекратяване на фактическата власт на собственика върху процесните вещи, което е настъпило вследствие на деянията на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на представител на ЮЛ. Подсъдимият е взел участие и в двете фази на всяко изпълнително деяние на престъплението – отнел вещите и ги отнесъл от мястото им, с което е прекъснал владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението установил трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият не е придобил владението на правно основание, което го прави или е годно да го направи собственик на процесните вещи и е установил своята фактическа власт върху всяка вещ непосредствено и директно, а не чрез други лица. Обективно, при извършеното деяние на **.**.**** г. се касае за кражба при която подсъдимият е използвал техническо средство нож. По този начин подсъдимият е осъществил и квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК, тъй като използвания нож, съгласно съдебната практика, е вещ предназначен за извършване на определени технически операции и представлява създадено от човека средство (предмет) послужило за извършване на престъплението, като в случая без използването му, то не би могло да бъде осъществено въобще или би било изключително затруднено.