Решение № 1214 от 01.10.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……………………

2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Варна, VІІ състав, в публично заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: ЙОРДАН ДИМОВ при секретаря

Деница Кръстева като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов адм. дело № 1336 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на С.Ц.С. ***, срещу решение изх. №

1100/02.06.2021 г. на Изпълнителния директор на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД /„ТСВ“ ЕАД/, гр. София, с което е отказано предоставянето на поисканата със заявление вх. № 3154/05.11.2020 г. информация.

Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че исканата информация, касаеща процедура за избор по възлагане на проектирането и удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна, справка за договорите с подизпълнители и копия от самите договори, е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Според жалбоподателя исканата информация не представлява търговска тайна и предоставянето ѝ не би могло да доведе до нелоялна конкуренция между търговци. Сочи се, че в случая е налице законова презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес по отношение на исканата информация. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за задължаване на административния орган да предостави исканата информация в посочената в заявлението форма, както и за присъждане на направените разноски за държавна такса в размер на 10 лева.

В депозирани писмени бележки жалбата се поддържа изцяло по съображения за необорване от страна на административния орган на презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес.

Ответната страна – Изпълнителен директор на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, гр. София, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за нейното отхвърляне. Подробни аргументи за законосъобразност на обжалваното решение и за неоснователност на жалбата са развити в писмено становище към придружителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда, както и в депозирана по делото писмена защита.

Жалбата е подадена от легитимиран субект – адресат на оспорения административен акт, при наличие на правен интерес, в законоустановения срок и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.

След преценка на събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази възраженията и доводите на страните съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх. № 3154/05.11.2020 г. С.Ц.С. е поискал от Изпълнителния директор на „ТСВ“ ЕАД гр. София достъп до следната обществена информация:

1. справка за договорите, сключени във връзка със споразумение, между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Транспортно и строително възстановяване“ ЕАД от 01.10.2019 г. с предмет: „Проектиране и удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 Пристанище Варна-инженеринг“, с посочени следните данни: номер на договор, дата на сключване, страни по договора, предмет на договора, стойност на договора, срок на договора;

2. справка, съдържаща информация за избраната процедура по възлагане на проектирането и удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна – копия от документите, съставени във връзка с избора на цитираната процедура;

3. пълни копия от договорите, сключени във връзка със споразумение между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Транспортно и строително възстановяване“ ЕАД от 01.10.2019 г. с предмет: „Проектиране и удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 Пристанище Варна-инженеринг“.

Във връзка със заявлението е постановено оспореното решение, с което Изпълнителният директор на „ТСВ“ ЕАД е отказал предоставянето на достъп до исканата информация и документи на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ поради това, че същите представляват търговска тайна на дружеството, разкриването на която би довело до нелоялна конкуренция и труднопоправими вреди за дружеството и положението му на пазара и не е налице надделяващ обществен интерес. На основание чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ в решението е посочено, че между „ТСВ“ ЕАД и ДП „Пристанищна инфраструктура“ има сключен договор с предмет:

„Проектиране и удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 Пристанище Варна-инженеринг“, с изх. № 50-1/01.10.2019 г. на „ТСВ“ ЕАД. Посочено е, че сключването на договора е въз основа на чл. 115, ал. 1, т. 5, буква „в“ от ЗОП, като не може да бъде предоставена справка, съдържаща информация за избраната процедура по възлагане на проектирането и удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 на Пристанище Варна или копия от документите, съставени във връзка с избора на цитираната процедура, тъй като по посочената процедура „ТСВ“ ЕАД е изпълнител и документите се намират само у възложителя ДП „Пристанищна инфраструктура“.

Отказът е мотивиран с обстоятелството, че поисканата от С.Ц.С. със заявление вх. № 3154/05.11.2020 г. обществена информация представлява търговска тайна, както и с липсата на надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ. Посочено е, че информацията, свързана с контрагенти, страни по договори, предмет на договори, стойности на договори, срокове на договори и дати на сключване на договори, представлява за „ТСВ“ ЕАД търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ. В обстоятелствената част на обжалваното решение се сочи, че заявителят осъществява търговска дейност с фирма ЕТ „Център за медийни стратегии – С.С.“, чийто предмет на дейност е сходен с част от предмета на дейност на „ТСВ“ ЕАД. Съгласно мотивите на оспорения акт, с оглед на това обстоятелство и предвид липсата на заявена цел за предоставяне на исканата информация се създава основателно предположение, че информацията се търси с оглед факта, че двете фирми се явяват конкуренти на пазара и придобиването на такава информация цели засилването на позициите на едноличния търговец и ще допринесе за проблеми и вреди за „ТСВ“ ЕАД при изготвянето на оферти, договарянето с контрагенти, предлагането на конкурентни цени и др. подобни. Като допълнителен аргумент за постановения отказ е посочено членството на заявителя в Сдружение с нестопанска цел „Про веритас“, в което членуват две физически лица, които са съдружници в търговски дружества, имащи сходен предмет на дейност с този на „ТСВ“ ЕАД. Според издателя на обжалваното решение в случая не е налице надделяващ обществен интерес, а интерес, касаещ нелоялна конкуренция, целящ разкриването на конкуренти и насочен към изместването на дружеството от пазара.

Изложени са съображения, че искането за предоставяне на пълни копия от договорите противоречи на ЗДОИ, съгласно който обект на искането може да бъде информация, но не и самият документ, в който тя е обективирана.

При извършване на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът констатира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Между страните по делото не се спори, че едноличен собственик на капитала на „ТСВ“ ЕАД е държавата чрез Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Безспорен между участниците в съдебния процес е и фактът, че Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ управлява инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение и предоставя услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването, като същото е на бюджетна издръжка и средствата, които разходва по проекти и споразумения, са бюджетни, т.е. публични средства. Оттук следва, че както ДП „Пристанищна инфраструктура“, така и „ТСВ“ ЕАД са публичноправни организации по смисъла на § 1, т. 4, буква „а“ и буква „в“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДОИ, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените поръчки – тъй като са обект на управленски контрол от страна на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, имащ качеството на възложител. Налага се извод, че „ТСВ“ ЕАД и ДП „Пристанищна инфраструктура“ са задължени субекти по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.

Поисканата със заявлението на С.С. информация е обществена съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ, тъй като предвид притежаването на 100 % от капитала на „ТСВ“ ЕАД от държавата и с оглед бюджетната издръжка на ДП „Пристанищна инфраструктура“, както и доколкото същата касае изразходване на публични държавни средства от двата задължени субекта, тя се определя като свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

В разглеждания случай посоченото от органа правно основание за постановения отказ да бъде предоставена поисканата от заявителя обществена информация е чл. 37, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ. Според първата от цитираните разпоредби основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. В чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ е регламентирано, че информацията, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

Легално определение на понятието „надделяващ обществен интерес“ се съдържа в § 1, т, 6 от ДР на ЗДОИ, според която правна норма такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Съгласно § 1, т. 5, изречение първо от ДР на ЗДОИ не представляват „производствена или търговска тайна“ факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ. В изречение второ, буква „е“ на същата допълнителна разпоредба на ЗДОИ е въведена оборима презумпция за наличие на обществен интерес, когато информацията е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за постановяване на законосъобразен отказ на посочените в обжалваното решение правни основания следва органът по чл. 28 от ЗДОИ да установи кумулативното наличие на две положителни и една отрицателна предпоставки. Първата положителна предпоставка е исканата информацията да представлява търговска тайна, а втората – предоставянето или разпространяването на тази информация да води до нелоялна конкуренция между търговци.

Отрицателната предпоставка се състои в установяване на липса на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията.

От изброените в заявлението на С.С. документи е видно, че поисканата с него обществена информация не представлява търговска тайна предвид бюджетната издръжка на ДП „Пристанищна инфраструктура“ и управляваното от двата задължени субекта по ЗДОИ държавно имущество, включително публични средства. В оспореното решение не са изложени факти, установяващи, че информацията представлява търговска тайна и предоставянето й или разпространяването ѝ би довело до нелоялна конкуренция между търговци.

Разпечатката съдържа 35 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5b5ed4c5-0334-429d-9c1a-157fb57f0fe9