Определение № 771 от 08.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110115144 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от ЕТ „.... – Д. Д.“, и Д. В. Д. срещу К. Е. К., отрицателен установителен иск, предявен от самото начало на производството като частичен.

От обстоятелствената част на исковата молба и уточняващите я молби се установява следното:

Ищците твърдят, че са длъжници по изпълнителен лист от 08.08.2014 г. по ч.гр.д. № 622/2014 г. на РС-Костинброд, издаден в полза на „.......“ АД.

Сочат, че впоследствие банката е прехвърлила вземането си на „.....“ ЕАД (сега „......“ АД), а същото дружество е сключило договор за цесия от 13.04.2022 г. с ответника К. К..

Твърдят, че договорът за цесия не е произвел транслативен ефект, тъй като не е заплатена цената.

Поради това, според ищците, вземането не е преминало в патримониума на ответника и той не притежава качеството на кредитор или взискател по изпълнителното дело № 81/2014 г. при ЧСИ О. М., поради което неправилно ЧСИ го е конституирало като взискател С разпореждане от 13.05.2022Г. на ЧСИ О. М..

Изрично заявяват, че дължат на стария кредитор, но не и на ответника К. К., който не е придобил вземането.

Не се твърди погасяване на самото вземане нито чрез плащане, нито по давност, нито се с о ч а т нови факти, настъпили след постановяването на изпълнителния титул, освен продажба на вземането, по което твърдят да не е платена цената. Искът се основава на твърдението, че вземането ( което не оспорват да имат по отношение на страия кредитор) е продадено, чиято продажба оспорват да е произвела действие, което да даде право на ответника да бъде конституиран от ЧСИ като взискател по ИД.

Съгласно трайната практика на ВКС, правната квалификация на иска се определя от изложените обстоятелства и от съдържанието на петитума, а не от посочената от 1 страната норма (в този смисъл – Определение № 34/12.01.2011 г. по ч.т.д. № 865/2010 г., II т.о.).

С молба от 05.12.2025г., в изпълненеи на дадени указания на съда, ищецът е уточнил, че иска от съда да постановите решение с което да ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО СЪС СИЛА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО по отношение на ЕТ „ .... - Д. Д., ЕИК.-......, със седалище и адрес: с. ..... п.к.2236, община Костинброд и Д. В. Д., ЕГН:**********, че ответникът К. Е.

К., ЕГН:**********, в качеството му на неправомерно конституиран взискател по изпълнително дело №81 за 2014 г., образувано от ЧСИ О. М., рег. №846, с район на действие - Софийски градски съ, не е придобил правото на вземане в размер на 1 336.19 / хиляда триста тридесет и шест лева и 19 ст. / , представляващо част от общото вземане в размер на 175 336.19 / стоседемдесет и пет хиляди триста тридесет и шест лева и 0.19 ст. /лева, прехвърлено с договор за цесия от 13.04.2022 г.

Съдът следи служебно за наличието на процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск по всяко време на производството.

Производството е образувано по предявен частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото ищецът твърди на първо място да е длъжник в процесното ИД, ответникът да е конституиран ( макар и по твърденията му неправомерно) като взискател по същото ИД, образувано въз основа на влязъл в сила ИЛ.

От друга страна, искът безспорно е предявен като частичен, доколкото - след изрични указания на съда - в молба от 05.12.2025г. в точка 4 от същата, както и в самият петитум на молба уточнение от 05.12.2025г. , депозирана в открито съдебно заседаниеищецът безспорно е посочил, че " правилно съдът е съобразил обстоятелството, че искът е предявен като частичен с цена 1336.19лв. от общата сума на вземането от 175 336.19лв.

Съдът, като съобрази твърденията в исковата молба и направените уточнения, приема, че исковете са процесуално недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната, по следните съображения:

Предявеният иск е частичен отрицателен установителен иск, какъвто по своето естество е недопустим.

Отрицателният установителен иск има за предмет установяване на несъществуването на едно правоотношение като цяло, а не на част от него, поради което не подлежи на частично предявяване. Частичността е присъща единствено на осъдителните искове, при които се търси защита на делимо притезание, какъвто настоящият случай не представлява.

Само на това основание исковата молба се явява процесуално недопустима.

Несъмнено е, че институтът на частичния иск е допустим, като същият действително е предмет на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в което обаче е разгледана възможността единствено за предявяване на частичен осъдителен иск. В тази връзка, Върховният съд изяснява, че предмет на всяко гражданско дело е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба и което следва да бъде индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите го юридически факти, като в случаите на предявен частичен иск за парично вземане ищецът претендира само част от размера на вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което 2 обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното решение е формулиран извод за недопустимост на последващ иск за непредявената разлика от вземането, в случай че първоначално предявеният частичен осъдителен иск е бил отхвърлен (тъй като с това решение е отречено със СПН съществуването на основанието на вземането в пълен обем); респ. при уважаване на частичния иск СПН на решението обхваща общите правопораждащи факти на вземането, така че е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Изложените тълкувателни разяснения несъмнено обуславят наличието на правен интерес от предявяване на частичен осъдителен иск за парично вземане, по който ищецът би получил частична защита на претендираното от него вземане до заявения размер, но установяване на основанието на това вземане в пълен обем, но същите са напълно неприложими в хипотезата на п р е д я в е н частичен отрицателен установителен иск. Това е така, тъй като при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда, като в тежест на ответника е да изчерпи в процеса всички основания, на които оспореното му право е могло да се породи (в този смисъл – Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК). Когато е уважен отрицателен установителен иск, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания, но това отричане не би могло да се разпростре по отношение на всички основания за пълния обем на вземането. Ето защо, при изначални твърдения на ищеца, че не дължи цялото вземане, той няма правен интерес да предявява частичен отрицателен установителен иск – в рамките на решението по този иск той не би получил СПН по отношение отричането на основанието на цялото вземане и след като изначално ищецът твърди, че не дължи цялото претендирано от ответника вземане, то подобна частична защита е лишена от смисъл. От друга страна, ако се приеме, че уважаването на частичния отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частичен положителен установителен или осъдителен иск, то силата на пресъдено нещо в тези случаи разпростира действието си и за непредявената част (доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем – съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК). В тази хипотеза, последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата би бил недопустим поради формираната вече СПН за целия размер на вземането, което на практика означава, че с уважаване на частична отрицателна установителна претенция ищецът би получил защита в пълен обем. Така се оказва, че в действителност с предявяването на частичен отрицателен установителен иск ищецът цели да получи защита за цялото оспорено от него вземане, т. е. с тази частична претенция той би ограничил не собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата, която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този случай ще се формира СПН за съществуване в полза на ответника на вземане само до частичния размер на иска. Подобен резултат обаче не може да се приеме за съвместим с диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на този принцип се дава възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той търси в образуваното производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи по това дело. Изложеното навежда на извода за недопустимост на предявяването на частичен отрицателен установителен иск, тъй като в този случай ищецът длъжник по 3 същество търси защита не по част, а по целия размер на отричаното вземане (когато изначално оспорва дължимостта на цялото вземане, както е и в настоящия случай), като същевременно това нарушава и принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК и създава възможности за злоупотреба с право и заобикаляне на закона – на разпоредбите за родова подсъдност и размер на дължимата държавна такса за разглеждане на иска, тъй като с предявяване на частична претенция за много малка част от вземане с ниска цена на иска и нисък размер на дължимата държавна такса съдът ще е принуден да разглежда съществуването на цялото вземане в пълния му размер (който може да надхвърля размера на допустимия за разглеждане от районен съд иск според правилата за родова подсъдност), за да може да извърши преценка дали по-малката част не се дължи. Силата на присъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца. Не може да се сподели виждането, че постановките на Тълкувателно решение 8/2012 г. на ОСГТК касаещо отрицателния установителен иск за собственост са приложими по принцип спрямо всички случаи на заявяване на искова претенция с отричане на дадено право на ответника. В частност, че при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег, тъй като щом ищецът твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, той не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено и друго, а именно, че при отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Затова, когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. В случай обаче, че ищецът п о отрицателния установителен иск за оспорване дължимостта на вземане посочи конкретни основания, въз основа на които счита, че ответникът не е негов кредитор - не може да се приеме, че основанието не е негов индивидуализиращ белег, а по тази причина и, че по принцип уважаването на отрицателния установителен иск е равнозначно на отхвърляне на предявен положителен иск за същото вземане на всички възможни основания.