Решение № 302 от 23.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Перник, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20221720105080 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на З. М. М., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й представител – адв. Д. М., доуточнена с молба с вх. № 20509/13.10.2022 г. против „Аксес файнанс“ ООД, с ЕИК: 202806978, с която се иска: 1/прогласяване нищожност на клаузата по чл. 20 от договор за бяла карта от 19.08.2021 г.; 2/ прогласяване нищожност на клаузата по чл. 21, ал.

4 от договор за бяла карта от 19.08.2021 г. и 3/ прогласяване нищожност на клаузата по чл. 21, ал. 5 от договор за бяла карта от 19.08.2021 г., като договорът е сключен между ищеца като заемополучател и ответника като заемодател, които клаузи регламентират съответно неустойка за непредоставяне на обезпечение, разходи за действия по събиране на задължения и такса с оглед предсрочна изискуемост за действия по съдебно събиране на задължението, поради противоречие на клаузи с добрите нрави и нарушение на разпоредбите по чл. 11, ал. 1, чл. 19, ал. 4 и чл. 33 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател сключила с ответното дружество като кредитодател договор за бяла карта от 19.08.2021 г. По силата на същия й била отпусната в заем под формата на револвиращ кредит сумата от 1000 лева – при параметри 45.90 % ГПР и 43.20 % ГЛП като кредитът бил с неопределен. С договора обаче било уговорено ищцата да заплати и неустойка при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, както и такси за събиране на задължения при просрочие. Посочените суми при определяеми съобразно усвоената част от кредита респ. срокът на забавата на плащането, като само последната такса по чл. 21, ал. 5 от договора била фиксирана на 120 лева.

1

Посочените уговорки съответно договорни клаузи обаче според ищцата били нищожни поради противоречие с добрите нрави и нарушение на поредица от разпоредби от ЗПК и ЗЗП. В тази връзка са изложени подробни доводи като е цитирана съдебна практика, включително с оглед приложението на правото на ЕС.

На следващо място в уточнителната молба се твърди, че към момента независимо от изтичането на срока на договора за кредит ищцата е заплатила сумите по него само частично, а именно плащала е по 150 лева месечно до м.септември 2022 г., след което преустановила плащанията. Поради това, а и поради непредоставяне на обезпечение й били начислени и суми за неустойка, такса за просрочие и такса за съдебни действия. Поради това ищцата счита, че има интерес от исковете. В тази връзка се уточнява, че както непогасените суми по неравноправните клаузи, така и главницата и договорната лихва продължавали да се претендират от ищцата от страна на ответното дружество.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С молба с вх.

№ 21480/26.10.2022 г. ищцата заявява, че прави възражение за прихващане между платените от нея суми по клаузите, които съдът евентуално би признал за нищожни и дължимите от нея суми за главница и договорна лихва по кредита.

Към исковата молба са приложени: договор за бяла карта от 19.08.2021 г. и разпечатка от текстово съобщение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка не се оспорва, че на 19.08.2021 г. между ищцата като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за бяла карта от 19.08.2021 г. – като по силата на същия на ищцата е отпусната сумата от 1000 лева, главница, при условията на безсрочен договор като револвиращ заем. Не се оспорва и че ищцата е заплащала суми по договора – като към момента била заплатила общо 1700 лева. С тази сума обаче според дружеството били погасени задълженията й за неустойка по чл.

20, от договора и за такси по чл. 21, ал. 4 от договора, както и задължения за застрахователни премии. Предвид от друга страна пълното усвояване на сумата на главницата по револвиращата карта ответното дружество счита, че ищцата към момента дължи общо 1315.97 лева, както следва: 1000 лева главница, 158.78 лева – договорна лихва, 20.48 лева – обезщетение за забава, 28 лева – остатък премия по застраховка „защита на картата“ и 108.71 лева – остатък премия по застраховка кредитна протекция.

В тази връзка и относно сключените застраховки се излагат подробни доводи, че същите не били като договори във фактическата власт на дружеството, но били сключени изцяло доброволно от ищцата при познаване на съдържанието и условията им.

По същество ответното дружество излага доводи, че оспорваните клаузи в договора за кредит били валидни като не било налице основанието за нищожност на същите поради противоречие с добрите нрави. Поддържа 2 се, че клаузите не нарушавали нито принципа за справедливост, нито за добросъвестност, нито правила за поведение, установени в обществото.

Напротив процесните клаузи били израз на свободата на договаряне като сключването им не било задължително. В тази връзка същите били уговорени доброволно от ищцата при спазване на разпоредбите на приложимото законодателство – относно снабдяване на кредитополучателя с копие от договора и приложенията към него в изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

Излагат се подробни доводи в частност относно клаузата за неустойка като се твърди, че същата не била нищожна и не излизала извън рамките на вменените й законодателно функции, вкл. съгласно съдебната практика.

От своя страна клаузите по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от договора били поради забава на ищцата в плащанията на кредита т.е. с оглед недобросъвестното й поведение, поради което и стойността им не се включвала в ГПР като не представлявала общ разход по кредита.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендират от ищцата. С отговора е представена декларация за сключване на договор.

В съдебно заседание, проведено на 27.02.2023 г., ищцата чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на исковете. Претендира разноски от 3050 лева /3000 лева за адвокат по реда на безплатната правна помощ и 50 лева за държавна такса/ като представя списък.

Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание. Не изразява и допълнително писмено становище по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за кредит „бяла карта“ от 19.08.2021 г се установява, че на 19.08.2021 г. между дружеството „Аксес финанс“ ООД и ищцата е сключен договор за паричен заем при следните параметри: револвиращ кредит с максимална сума на кредита: 1000 лева – разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта, срок на кредита – неопределен срок, фиксиран годишен лихвен процент – 43.20% и годишен процент на разходите – 45.90%.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е изтеглила пълния размер на кредитния лимит.

Съгласно чл. 15 от договора кредитополучателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на активиране на платежния документ да представи на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция за сумата от 1524.30 лева или физическо лице поръчител, което да отговаря на определени изисквания. От своя страна чл. 20 от договора предвижда, че 3 ако кредотополучателят не предостави обезпечението по чл. 15, то дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

По делото липсва спор, че ищцата не е изпълнила задължението си за предоставяне на обезпечение. В тази връзка самият ответник твърди, че й и начислена неустойка от 1119.50 лева.

Според чл. 21, ал. 4 от договора освен това при забава на плащане текущото задължение по чл. 12 от договора /минималната сума за револвиране/ кредотополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на заплащане на съответното задължение или на сумата за револвиране. В случай, че кредитополучателят заплати 15 % от кредитния лимит, то не дължи разходите по посочената алинея.

По делото липсва спор, че въз основа на посочения текст от договора на ищцата е начислена сумата от 82.50 лева

На последно място чл. 21, ал. 5 от договора предвижда, че след настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса от 120 лева, включваща разходи на кредитодателя за служител, който да администрира дейност по извънсъдебно събиране на задълженията на кредотополучателя.

В исковата молба се твърди, че ищцата е заплатила до момента около 1500 лева в изпълнение на задълженията си по кредита. Ответното дружество обаче посочва, че ищцата е заплатила общо 1700 лева. Част от тази сума – в размер на 1119.50 лева ответното дружество е отнесло за погасяване на неустойката, начислена на ищцата съобразно чл. 20 от договора. Друга част – в размер на 82.50 лева, ответното дружество е отнесло за погасяване на разходите за събиране на неплатените суми , начислени на ищцата съобразно чл. 21, ал. 4 от договора. С остатъка до 1700 лева са погасявани главница, договорна лихва и застрахователна премия по чл. 25 и чл. 26 от договора за кредит. Именно поради това и ответното дружество счита, че ищцата продължава да му дължи сумите от 1000 лева – главница и 158.78 лева – договорна лихва, както и 20.48 лева – обезщетение за забава.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са установителни искове с правно основание по чл.

124, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Предвид дължимите суми, претендирани и от ответника за главница и договорна лихва, както и за обезщетение за забава съдът намира исковете за допустими.

Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:

4 действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен револвиращ кредит, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Заедно с това ищецът следва да установи, че действително оспорените от него клаузи от договора страдат от твърдените пороци. От своя страна ответникът следва да установи, че получаването на сумите над главницата и договорната лихва по всяка вноска е законосъобразно и се основава на действителни договорни клаузи.

В настоящия случай съдът намира, исковете за изцяло основателни като съображенията за това са следните:

В конкретния случай липсва спор, че ищцата е получила заемната сума от 1000 лева. От поведението на същата не може да се заключи, че е оспорвала действителността на изявлението, поради което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече ищцата притежава и представя по делото договора за заем и приложенията към него, от което следва извода, че е била запозната с неговото съдържание.

Съгласно същото й е отпусната в заем сумата от 1000 лева – като револвиращ кредит. В договора са упоменати и ГПР и ГЛП. Поради това и съдът приема, че от съдържанието на договора на ищцата е било напълно ясно, че следва да върне сумата от 1000 лева главница – при минимална сума за револвиране и при посочения лихвен процент. В тази връзка и ГПР от 45.90 % не надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.