Решение № 3176 от 15.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3176 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330111023 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът Г. Н. Ю. с ЕГН **********, е предявил против Д. И. Х., ЕГН **********, адрес с.Х., ул. "В. Л." ***, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 1 000 лв. – частичен от сумата в общ размер от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинен психоматичен дискомфорт, стрес, подтиснатост, чувство за унижение, чувство на дискредитиране на името му в обществото, вследствие на неверни и клеветнически твърдения в сигнал до м.а на вътрешните работи с вх. № 489700-6903/12.09.2022 г., ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че заедно със своята съпруга развива семеен бизнес, свързан с управление на конна база „К. б. А.“, както и къща за гости, находящи се в с. Х., която дейност осъществяват чрез регистрираното от тях търговско дружество „Биожорес“ ООД, ЕИК 202901209. Сочи, че двамата със съпругата му са инструктори по конна езда, като организират такива уроци и планински преходи за деца, като някои от тях били настанявани в къщата им за 1 гости, придружени от родители. Твърди, че ответника е настроен против функционирането на къщата за гости, което лично му заявил още от началото на 2022 г. След това ответникът започнал да подава сигнали срещу ищеца, срещу съпругата му и представляваното от тях дружество, с които сезирал различни институции. По този повод къщата за гости била обект на множество проверки от различни контролни органи – КЗП, БАБХ, РЗИ – Смолян, МВР, Община Ч., КЗК, ГД „Национална полиция“. През месец септември 2022 г. ответникът Х. подал писмен сигнал до м.а на вътрешните работи, който бил входиран с № 489700-6903 от 12.09.2022 г., в който се съдържали неверни и клеветнически твърдения за ищеца, оценки, обективирани в изрази, които уронват престижа, честта и достойнството на Г.

Ю., а именно: че извършва действия, които застрашават здравето на децата; че фирмата му и ищеца работят изцяло в сивия сектор, не реализират печалби, но вероятно пълнят черната каса на ГЕРБ или използват известни корупционни практики; че служители на МВР имат връзка с ищеца и го толерират като му правят полицейски чадър; че е криминално проявен бизнесмен – хранилка на ГЕРБ; че личности като ищеца и неговата фирма винаги се поставят в услуга на определени кръгове и партии, но не безкористно, а за да извлекат необходимите дивиденти. Поддържа, че по така подаденият сигнал е извършена проверка от ГД „Национална полиция“, след което материалите били предадени на Окръжна прокуратура – Смолян. С постановление от 25.11.2022 г. по пр.пр. № 1717/2022 год. на ОП – Смолян било отказано да бъде образувано досъдебно производство. Ищеца твърди, че не е активист на ПП ГЕРБ, като преди много години станал член на тази партия, но не извършвал никаква активна политическа дейност, още по-малко се ползвал с някакви облаги. Тези твърдения на ответника били достояние на всички жители на с. Х., на всички служители на институции, действащи на територията на Област Смолян, а изложените от него неверни факти са широко възпроизведени, с което градената от ищеца с години репутация на почтен гражданин, инструктор по конна езда, баща и съпруг е съсипана, като същевременно му се приписвало от ответника съучастие в престъпление – корупция, кражба и злоупотреба с власт. Във връзка с извършената проверка ищеца изискал от ОП – Смолян копие от сигнала на ответника до ГД „НП“ за да се запознае с неговото съдържание, което получил на 15.03.2023 г. За издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство 2 ищеца бил уведомен от ГД „НП“ чрез съобщение на електронната поща, чрез пълномощникът му адв. М. А.. За част от твърденията в сигнала научил още при проверката и когато е давал обяснения в хода на извършването й. По тези съображения моли предявения иск да бъде уважен като основателен.

Претендира разноски.

В законоустрановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната недопустимост и неоснователност. Обосновава твърдението за недопустимост на иска с оглед твърденията на ищеца, че изложеното в сигнала до ГД „НП“ му станало известно още през месец септември 2022 г., когато извършващите проверката му цитирали част от твърденията в него и въпросите на които отговарял в обясненията си били насочени към оборване на тези твърдения.

От този момент е изтекъл 6 – месечния преклузивен срок за предявяване на претенция съгласно чл. 81, ал. 3 НПК, основана на твърдения за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК, на базата на което е мотивиран иска за нанесени нематериални вреди, поради което счита, че същият е недопустим.

Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като в подадения от него сигнал до МВР не се съдържа нито едно клеветническо или позорящо ищеца обстоятелство, а напротив всичко изложено било в резултат на лични наблюдения, оценки и съждения за случващото се в с. Х. и региона, в частност и за дейността на ищеца и неговата фирма, т.е. направени са аналогии, сравнения, обобщения, предположения, асоциации, интерпретации и препратки. Ищецът тълкувал превратно и в своя полза соченото в сигнала - че ответника се опитва да спре незаконните бизнес действия на фирма „Биожорес“, които застрашават живота и здравето на деца. Твърди се, че изложеното било в контекста на защита на една уязвима категория лица в обществото, а не както твърди ищеца, че ответника го наклеветил, че е имало инциденти с деца, настанени в къщата му за гости и използващи услугите на конната му база. Търсената от ответника чрез м.а на вътрешните работи проверка целяла предприемане на бързи и адекватни действия, за да бъдат предотвратени бъдещи инциденти с деца, с оглед на факта, че организираните от ищеца от началото на 2021 г. детски лагери се провеждали в нарушение на Закона за туризма (констатирано от KЗП). В същия контекст било и казаното от ответника, че фирма „Биожорес“ и нейния собственик Г. Ю., работят изцяло в сивия сектор, не реализират печалби, но вероятно пълнят черната 3 каса на ГЕРБ или използват известните корупционни практики. Отклонението от нормативно установените правила и поведение винаги води до закононарушения, каквито и то множество са констатирали компетентните органи. Извършването на нерегламентирана туристическа дейност, нерегламентиран превоз на пътници и нерегистрирането на настанени в къщата за гости деца и туристи, естествено водят до неотчитане по съответния ред и недеклариране на приходи, респективно печалби. Сочи, че подобни практики представляват именно работа в сивия сектор на икономиката.

Относно посоченото от ищеца и разчетено от него като оклеветяващо го обстоятелство, че някои полицейски служители имали връзка с него и го толерирали, то същото отново било извадено от контекста на написаното и е пореден опит за манипулация на фактите. С въпросния израз ответника искал да уведоми м.а на вътрешните работи, че е останал с подобно чувство (усещане) покрай работата на служители от оглавяваното от него ведомство по негови жалби и сигнали, като в крайна сметка потвърдил готовността си да предостави и конкретни данни на по - късен етап, ако бъде разпоредена проверка на базата на тези негови съмнения. По отношение на твърдението, че израза криминално проявен бизнесмен е клевета за ищеца, то счита това за самата истина. Твърди, че разполага с информация, че миналото на ищеца било богато на криминални прояви и осъждания, като това можело да бъде доказано по безспорен начин при изискване на данни от съответните държавни служби. Последният израз, посочен от ищеца като неверен и клеветнически, а именно, че ,,винаги се поставят в услуга на определени кръгове и партии, но не безкористно, а за да извлекат дивиденти“, отново бил изваден от смисловата рамка на изложението, естествено в опит да бъде доказано съществуването на несъществуващ факт, с който се уронвал престижа, честта и достойнството на Ю.. Цялостния прочит на текста показва, че ответника направил аналогия и паралел между личности като тази на ищеца, които се поставят в услуга на определени кръгове и партии. Видно било, че в случая не твърди с категоричност, че ищецът извършва подобни укорими от негова гледна точка действия, а че други, неопределени лица, но със сходни личностни характеристики, правят това. Поведението му, изразило се в подаване на сигнал до м.а на вътрешните работи, съставлява упражняване на правото и възможността да съобщи за предполагаема нередност на компетентен орган, като действията му били опит да привлече вниманието на 4 властите и да предизвика реакция на длъжностите лица по въпроси, представляващи обществен интерес, като потенциалното отрицателно въздействие на сигнала му върху репутацията на Г. Ю., ако има такова, е твърде ограничено. С това само е упражнил своето право да подава жалби и сигнали, да докладва за нередности и да търси съдействие от властите, което само по себе си изключва извършването на престъплението клевета, в каквото насока са твърденията на ищеца. Излага, че конституционно право на всеки български гражданин е да изразява мнение и да го разпространява чрез слово писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, което е в синхрон с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и ЕКПЧ. Ответника се възползвал именно от правото, произтичащо от разпоредбите на чл. 45 от КРБ и Глава VIII от АПК /чл. 108, ал. 2 АПК „никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава"/, като подал сигнала с цел да бъдат разпоредени и предприети адекватни и бързи действия за проверка на изнесеното от него, а не да бъде оклеветен който и да е, още по- малко ищецът.

По тези съображения оспорва твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба, че е използвал изразни средства и определения, с които е засегнал добро име, чест и достойнство на ищеца, респективно не го е наклеветил, като е подал сигнал до м.а на ВР, още повече, че сигналът не е станал обществено достояние. Освен това твърди, че не е осъществил състава на престъплението по чл.147, ал.1 НК, тъй като липсвал негов обективен признак, в подкрепа на което сочи обилна съдебна практика. По изложените съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Предявеният иск е допустим за разглеждане, като изложените в отговора на исковата молба твърдения са неотносими по отношение на деликтната отговорност за противоправни деяния, установена в нормата на чл. 45 ЗЗД. В случая ищецът е предявил иск за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за твърдени за причинени вреди от осъществяване на 5 противоправно деяние, който се разглежда по гражданскоправен ред и установените в НПК срокове за подаване на тъжба до съда за престъпление от частен характер не подлежат на приложение.

В практиката на Върховния касационен съд – така Решение № 12 от 06.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, е застъпено становището, че престъплението е това общественоопасно деяние, което формално осъщестява признаците на предвиден в закона конкретен престъпен състав и което е наказуемо според правилата на Наказателния кодекс.

Деликтът пък представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност, независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на наказателноправна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване. Действително клеветата е престъпление по Наказателния кодекс - чл. 147, ал. 1 и чл. 148, ал.