Решение № 22 от 07.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Варна , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Атанаска Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502621 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, срещу Решение № 3605 от 30.07.2020г., постановено по гр.д.№ 19034 по описа за 2019г. на Районен съд - Варна, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Г.

Р. Г. не дължи на въззивното дружество сумата от 75,12 лв. по фактура от 05.11.2019г., представляваща начислена служебно стойност на електроенергия за извършена корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на ел.енергия за обект, находящ се в ***, като въззивното дружество е осъдено да заплати на Георги Георгиев сумата от 350лв, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл.183 ЗЗД, във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на дружеството е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет и количеството електроенергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са по1 ниски от цената на ел.енергия по отделно за всяка тарифа. Не е използвана изчислителната методика, предвидена в ПИКЕЕ, тъй като при проверката и въз основа на метрологична експертиза е установено точното количество ел.енергия, което е доставено на абоната. Касае за установено точно количество реално потребена електроенергия, чието плащане се дължи от абоната по силата на установеното между страните облигационна връзка. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Насрещната страна е депозирала отговор на жалбата, с която оспорва същата като неоснователна. Моли решението да се потвърди, като се присъдят разноските За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Г. Р. Г., с претенция да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, сумата от 75,12 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 07.02.2018г. до 06.02.2019г. за обект на потребление, находящ се в ***, за което вземане е издадена фактура от 05.11.2019г.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения имот. На 06.02.2019г. е била извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия. Установени били показанията му и бил съставен констативен протокол. В резултат на проверката му е начислено допълнително количество електроенергия за минал период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е било реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Твърди, че основанието послужило за начисляването му- чл. 50 ПИКЕЕ е неприложимо. Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „ЕнергоПро Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания с еталонен уред, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и 2 присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.

269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 07.02.2018г. до 06.02.2019г. и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол № 1105478/06.02.2019г. се установява, че служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката и от абоната.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2586/01.11.2019г. при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3- 000389,5 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване, но не отговаря на техническите изисквания..

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 04.11.2019г. за начисление на електрическа енергия в размер на 389 кВтч за 3 периода от 07.02.2018г.- 06.02.2019г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура № 0286723584/05.11.2019г.

За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което електромерът, е преминал първоначална проверка през 2018 г., като срокът му на метрологична годност изтича през 2021 г. Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и поконкретно в тарифната схема, тъй като при монтажа електромерът е настроен да отчита консумираното количество ел. енергия само по две тарифи. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена. Експертът сочи, че при софтуерно прочитане на паметта на устройството не може да се установи началния момент на извършеното вмешателството в тарифната схема на СТИ. Допълнително начисленото количество електроенергия не е от редовен отчет и не е реално потребено за процесния период, а определено въз основа на аритметични изчисления за периода по чл.50 ПИКЕЕ.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата от 75,12 лева, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 07.02.2018г. до 06.02.2019г.

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от 4

Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.

98 от 12.11.2013 г.) са отменени. С решение №2315/21.02.2018г., по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС са отменени и разпоредбите на чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 06.02.2019 г. – след тяхната отмяна.

С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.