Решение № 427 от 21.11.2025, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 543/2025
- Вид
- Решение № 427
- Подписан
- 21.11.2025
- В сила
- 13.01.2026
- Състав
- Илия Олегов Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 427 гр. гр. Червен бряг, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100543 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС - Червен бряг е постъпила искова молба от П. Й. Т., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, с адрес за призоваване: чрез адв. Т. Т. от ПлАК против М. Г. Т., с ЕГН ********** от с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, ул. ******, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици.
В исковата молба се сочи, че с ответника са сключили граждански брак на 24.04.2023г. От брака си нямат общи деца, както и не са придобивали в режим на СИО никакво имущество от движим или недвижим характер. Ищецът и ответника живели заедно при ответника Т., но се разделили от година и не поддържали общо домакинство от тогава. Спрели да общуват, както и да се грижат за общо имущество. Бракът им станал формалност.
Страните обсъждали развод, но никой от тях не предприемал конкретни действия до момента. Ищецът П. Й. Т. твърди в исковата молба, че не може да живее в мир и съгласие със съпруга си и че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради несходство в характерите. Разделили се и самостоятелно заживели по-добре, това положение ги устройвало и двамата и го намирали за удачно. Една от най-важните характеристики на брака, а именно съвместното съжителство, липсвало, при това от година. Ищцата счита, че брака е непоправимо и дълбоко разстроен, като същият бил лишен от своето емоционално и социално съдържание.
1
Моли съда да постанови решение, с което да се прекрати сключеният между тях брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината и за лична издръжка от съпруга й. Желае да използва след прекратяването на брака фамилното име И..
ИЩЕЦА редовно призован, се явява лично и с адв. Т. Т. от ПлАК, който от името на доверителя си, поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКА редовно призован, не се явява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение дубликат за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак с № 108/24.04.2023г., съставен в гр. Пазарджик, общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, страните са сключили валиден граждански брак, от който брак нямат деца, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
В проведеното по делото о.с.з. ищеца изрази желание съда да постанови развод, тъй като бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината, като разноските останат така както са направени от страните. П. Й. Т. живее в Червен бряг при роднини, а нейният съпруг живее в Мало Конаре. Счита, че брака е формален, не желае лична издръжка. По време на брака не са придобили имущества. Желае да се възстанови предбрачната фамилия И.. Моли съдът да не се произнася за вината.
Ответникът М. Г. Т., с ЕГН ********** от с. Мало Конаре не се явява в проведеното открито съдебно заседание не изразява претенции, не представя доказателства.
Свидетелят С. М. И. – приятелка на Т., разказва, че Т. си живее в гр. Червен бряг, докато ответника М. Т. продължава да си живее в с. Мало Конаре. И. знаела, че от брака им нямат деца и че нямат общи движими и недвижими имущества. Ищецът Т. е споделяла на свидетеля И., че двамата с ответника не живеели добре, всеки е поел по своя път. С. М. И. разбрала, че М. си има друга жена и живее с нея в с. Мало Конаре.
Въз основа на горното, единствено спорен по делото остава въпроса, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства. По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото, изразеното от ищцата становище и процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна 2 привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.
ДОСЕЖНО ВИНАТА, СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото такова искане не е направено, поради което не е необходимо съдът да изследва този въпрос.
По въпроса за фамилното име:
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа е поискала и е изразила претенции да носи предбрачната си фамилия, поради което и единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява ирелевантно.
Предвид изложеното, нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, това обстоятелство следва да се уважи от съда. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да носи предбрачната си фамилия И..
По разноските: Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Тъй като ищеца в настоящото производство не претендира разноски по делото и моли съда да не се произнася по въпроса за вината, настоящия съдебен състав не следва да се произнесе по същите, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по реда на ГПК, в това производство се събира държавна такса в размер до 50 лв., но не по-малко от 20 лв. Предвид посоченото, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развод поради това, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен, в размер на 50,00 /петдесет/ лв., която следва да се раздели между страните, като се приспадне внесената от ищеца сума в размер на 25,00 лв. при завеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 24.04.2023г., в гр.
Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, видно от удостоверение дубликат за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак с № 108/24.04.2023г., съставен в гр. Пазарджик, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик граждански брак между П. Й. Т., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ****** и М. Г. Т., с ЕГН ********** от с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ******, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи предбрачната си фамилия „И.“, на основание чл. 53 СК.
ОСЪЖДА М. Г. Т., с ЕГН ********** от с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. ****** да заплати по сметка на РС - Червен бряг окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4