Решение № 100 от 07.06.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Радомир, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря ВЕСКА М. КИТАНОВА като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241730100134 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание чл.439 ГПК.

Ищцата Й. С. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Радомир, ж.к.”Г.” ., ап..., със съдебен адрес: гр. Радомир, пл.’’С.” .., чрез процесуалната си представителка адв.Б.

Б., е предявила иск против ответника „Ф.И.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.

София, п.к. ., район „В.“, бул. “Т. А.“ № .-., бизнес сграда „ТАО”, ет.6, ЕИК: ., представлявано от представителите С.К.П. и С.А.Б., с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на „Ф.И.“ЕАД, обстоятелството за погасяването по давност на вземането - дължими суми по вноски по Договор за стоков кредит № CREX-....от 09.2010 година, сключен между майка й Ц.Н.Г. и „Ф.и.” ЕАД, ЕИК: ., седалище и адрес на управление: гр.София, район „Л.”, ул.”Х.

И.” № ., ет.., със законен представител тогава А.В.Г., представлявано от ю.к. М. М. Ц., в общ размер на 3722.11 лева, от които главница в размер на 994.00 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2015 година, която към момента възлиза на 842.48 лева, неолихвяема сума за договорна възнаградителна лихва в размер на 214.70 лева, неолихвяема сума за лихва за забава в размер на 427.42 лева, неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 332.72 лева, неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 337.70 лева, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 60.00 лева, както и дължима сума по т.26 в размер на 313.09 лева.

Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът „Ф.И.“ ЕАД е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е 1 изразено становище, че предявеният иск е неоснователен, защото за процесното вземане не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Оспорва се твърдението на ищцата, че давностният срок за процесното вземане е изтекла, тъй като същата е прекъсвана от действията на кредитора, с които е искал да бъде насочено принудително изпълнение срещу длъжника, като между всяко от тях срокът е по-малък от 5 години. Моли съда да отхвърли иска като присъди направените разноски.

Не се спори между страните, че срещу майката на ищцата Ц.Н.Г., има издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. № ./2015 г. по описа на PC - Радомир, въз основа на които е образувано изп. д. № ./2016 г., по описа на ЧСИ Ал.Б., peг. № ....на КЧСИ. Договорът за стоков кредит № CREX-......., от който произтича вземането на ответника, е сключен на 16.09.2010 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД /с предходно фирмено наименование „Д. И.“ АД, EИK ..и Ц.Н. Г..

В исковата си молба ищцата твърди, че ответното дружество „И.С. К.“ ООД се е снабдило с изпълнителен лист по ч. гр. д. № ./2010 г. по описа на Районен съд - Радомир против нея за следните суми: главница в размер на 626,69 лева по договор за потребителски кредит от 09.06.2009 г., 125,00 лева - присъдени разноски, такса в полза на ЧСИ в размер на 171,16 лева, 350,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и такси в размер на 66,00 лева. Твърди още, че след снабдяването с изпълнителен лист от ответното дружество, било образувано изпълнително дело № ..../2017 г. по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., с рег. № .., с район на действие - Софийски градски съд. Ищцата сочи, че не дължи процесните суми поради изтекла погасителна давност, тъй като от датата на издаване на изпълнителния лист до образуване на изпълнителното дело бил изтекъл предвиденият в ЗЗД давностен срок.

Ответникът е оспорил иска, като в отговора си твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ..../2010 г. по описа на ЧСИ В.. С последните си молби по делото дружеството- взискател е посочило конкретни способи за принудително изпълнение, като същите са подадени на 30.03.2011 г., 08.09-2011 г. На 21.01.2013 г. е направено искане от взискателя делото да бъде продължено от ЧСИ Р.А., но същото е отхвърлено. На 09.06.2014 г. ЧСИ А.В.е извършила превод за погасяване на дълга по делото в размер на 86 лв. в последтвие с постановление на ЧСИ В. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като е посочено, че последното валидно изпълнително действие по делото е извършено на 06.04.2010 г.

Твърдението на ответната страна е, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 09.06.2014 г .Дружеството е поискало връщане на изпърнителния лист, като с молба вх. № ..../17.01.2017 г. дружеството е депозирало пред ЧСИ М. искане за образуване на изпълнително производство, като е посочило конкретни способи за принудително изпълнение.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

2

В исковата си молба ищцата твърди, че на 16.01.2024 година е получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ А. Б., с район на действие Софийски градски съд, вписан с рег.№ ..., с което е известена, че е конституирана като наследник на Цветанка Никифорова Грозданова с ЕГН: **********, с адрес гр. Радомир, ж.к. ’’Т.” бл.., вх. ”.”, ет.., ап...

Срещу майката на ищцата - Ц.Н. Г. е образувано изпълнително дело № ......по описа на ЧСИ А.Б., с район на действие Софийски градски съд, вписан с рег.№ ...за погасяване на дължими суми по Договор за стоков кредит № CREX-....от 09.2010 г., сключен между Ц.Н. Г. и „Ф.и.” ЕАД, ЕИК: ....., седалище и адрес на управление: гр. София, район „Л.”, ул. ”Х. И.” № ., ет.., със законен представител тогава А.В.Г., представлявано от ю.к. М. М.Ц..

Според ищцата взискател по посоченото изпълнително дело е „Ф. И.“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. ., район „В.", бул. “Т.А. № .-., бизнес сграда „ТАО”, ет..., ЕИК: .., представлявано от представителите С. К.П. и С. А. Б..

Изпълнителното дело е заведено по изпълнителен лист № .от 18.11.2015 година на Радомирския районен съд, ГК, IV състав, издаден на основание чл.41б във вр.чл.410 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение № .от 12.10.2015 година по ч.гр.д.№ ./2015 година, а посоченото изпълнително дело е образувано 2016 година. Заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е от 2015 година по отношение на главницата, лихвите, както и разноски по делото и юрисконсултското възнаграждение в размер на 300 лева. Като според ищцата по изпълнителното дело не са извършвани никакви изпълнителни действия. Вместо да бъде прекратено поради настъпила перемпция, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, на ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение.

В нея е посочено, че дължи следните суми: главница в размер на 994.00 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2015 година, която към момента възлиза на 842.48 лева, неолихвяема сума за договорна възнаградителна лихва в размер на 214.70 лева, неолихвяема сума за лихва за забава в размер на 427.42 лева, неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 332.72 лева, неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 337.70 лева, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 60.00 лева, както и дължима сума по т.26 в размер на 313.09 лева.

Изтекъл е петгодишния давностен срок, когато по давност се погасяват не само дължимите лихви, но и главницата поради бездействие от страна на ответника. Твърди се още, че взискателят- ответник по настоящото дело се е дезинтересирал и съзнателно не е предприел изпълнителни действия.

Ищцата твърди, че са погасени всички акцесоарни вземания по давност, включително и дължимата лихва/обезщетение за забава/. Съгласно нормата на чл.86 от ЗЗД, дължимото се като обезщетение за забава в размер на законната лихва е погасено по давност, считано с изтичането на предвидения от закона срок-3 години.

По делото е приложено изпълнителен лист № ...от 18.11.2015 г., издаден по ч.гр.д. № ....../2015 г. на Районен съд Радомир, 4 състав. Същото е издадено в полза на „Ф.И.“ ЕАД, по отношение на ищцата, в качеството и на наследник, относно следните суми:

3 главница в размер на 994.00 лева, ведно със законната лихва от 12.10.2015 година, която към момента възлиза на 842.48 лева, неолихвяема сума за договорна възнаградителна лихва в размер на 214.70 лева, неолихвяема сума за лихва за забава в размер на 427.42 лева, неолихвяема сума за разноски по делото в размер на 332.72 лева, неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 337.70 лева, неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 60.00 лева, както и дължима сума по т.26 в размер на 313.09 лева.

Ответната страна не оспорва така въведената фактическа обстановка от ищцата относно това, че срещу Ц. Н. Г. има издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. № .../2015 г. по описа на РС – Радомир, въз основа на което е образувано изп. Д. № .../2016 г. по описа на ЧСИ А. Б., рег. № ....на КЧСИ. Според ответната страна предявеният иск е неоснователен, предвид факта, че не е изтекъл предвидения в закона давностен срок, доводите на ответната страна са, че относно последните има активно поведение, насочено към упражняване на процесуални права с цел принудително удовлетворяване на вземането му, което обаче не е постигнато единствено поради липса на имущество, срещу което да бъде насочено принудителното изпълнение. В кориците на изпълнителното дело се съдържат и многократните искания от кредитора за предприемане на изпълнителни действия. По изпълнителното дело са искани и извършвани изпълнителни действия, конто са прекъсвали давностния срок, а именно:

- на 25.05.2016 г. - изпълнителното дело е образувано, като с молбата за образувано взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия;

- на 09.06.2016 г. - е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД;

- на 04.09.2017 г. - е наложен запор върху актуализирана банкова сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД;

- на 27.09.2019 г. - е подадена молба за предприемане на изпълнителни действия;

- на 17.08.2020 г. - е подадена молба за предприемане на изпълнителни действия;

- на 04.08.2022 г. - е подадена молба за предприемане на изпълнителни действия;

- на 20.12.2023 г. - Й. С. Б., шцец в настоящото производство, е конституирана в качеството си на наследник като длъжник по изпълнителното дело;

- на 16.02.2023 г. - е наложен запор върху трудовото възнатражденне в „ Калеина 21" ЕООД - на 26.01.2024 г. - е наложен запор върху банкова сметка на Й. С. Б. в „Обединена българска банка" АД;

- на 26.01.2024 г. - е наложен запор върху сметка на Й. С. Б.и в „Изипей" АД.

От правна страна.

По допустимостта:

Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за

4 установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно- погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е налице както при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.

Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на иска следва да бъде съобразено от съда.

В конкретния случай, настоящият състав на съда намира че предвид обстоятелството, че по отношение на ищцата е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на парично задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за претендираните задължения, предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищцата се позовава на новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.

Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.