Решение № 10057 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

.057 гр. С., 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110142116 по описа за 2025 година

Предявен е иск за делба по чл. 34 ЗС от В. Н. С. срещу М. И. Н. на следните недвижими имоти:

1/ АПАРТАМЕНТ ., находящ се в гр. ., с площ от 73.40 кв.м, състоящ се от антре, коридор, дневна столова с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна и тераса, при граници: коридор, асансьор, стълбище, апартамент ., ул. „.“ и апартамент ., заедно с прилежащото му Мазе ., намиращо се в сутерена на сградата, кота /-3.15/, със застроена площ от 8.60 кв.м при граници: коридор, стълбище машинно асансьор, мазе ., мазе ., заедно с прилежащите им 1.56 % ид.ч от общите части на сградата, в която се намира апартамент и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, а именно УПИ . – . от кв. 5 по плана на С., местност „.“, целият с площ от 2347 кв.м, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор . по . на С., одобрени със заповед № .г на изпълнителния директор на ., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор . и ., предназначена за самостоятелен обект – жилище, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: . и ., под обекта: . и над обекта: ., ведно с прилежащите към обекта части, а именно мазе . и 1.56 % ид.ч от общите части на сградата, ведно с 2,16 % от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ .. от кв. 5 (пет) по плана на С., м-ст „.“, образувано от два имота: 1/ имот с идентификатор ., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване, при съседи: . и 2/ имот с идентификатор ., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване, при съседи: .. и .

2/ ГАРАЖ ., находящ се на . етаж, кота /+0.00/, с адрес в гр. С., ул. „.“ ., със застроена площ от 31.75 кв.м, при съседи: двор, гараж ., гараж . и гараж ., заедно с прилежащите му 1

0.60 % ид.ч от общите части на сградата, в която се намира гараж . и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, а именно УПИ . – . от кв. 5 по плана на С., местност „.“, целият с площ от 2347 кв.м, който гараж представлява самостоятелен обект с идентификатор ..1.38 по . на С. одобрени със заповед № .г на изпълнителния директор на ., при съседи: на същия етаж - ..1.37, ..1.40 и ..1.39, под обекта – няма, над обекта - ..1.2.

В исковата молба се излагат твърдения, че е налице съсобственост между ищеца и ответника при равни квоти от по ½ ид. част. Сочи, се че страните са придобили процесните делбени имоти по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт .5, том .., общ регистър № ., нотариално дело № . от 2017 г. Поддържа, че ответникът М. Н. държи изцяло и ползва самостоятелно целия съсобствен имот, поради което ищцата отправила покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот, която ответникът отказвал многократно да получи. Сочи, че покана е достигнала до ответника като приложение към отговор на насрещен иск по друго висящо между страните съдебно производство. Допълва, че ответникът е отдал под наем съсобствения им недвижим имот, за което не е изплащал припадащата се част на ищцата. Моли за постановяване на привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, като ответникът бъде осъден да заплаща на ищцата сума в размер на 650 лева /332.34 евро/ месечно, представляваща обезщетение за ползване на жилищния имот, и по 300 евро месечно, обезщетение за ползването на съсобствения гараж /при съобразяване на уточнение направено в открито съдебно заседание на 17.03.2026г. по отношение на размера на претенцията само за гаража/.

Ответникът . признава наличието на съсобственост, като твърди, че той притежава 82 % от правото на собстевност. Поддържа, че ищцата не е лишена от ползването на съсобствения имот, като сочи, че същата разполага с ключ от жилището, както и че в същото се съхраняват нейни собствени вещи. Оспорва получаването на покана, както и обстоятелството, че процесният съсобствен имот се отдава под наем. Излага твърдения за вложени средства в имота, водещи да повишаване на неговата стойност, които претенции поддържа, че ще предяви във втората фаза на делбения процес.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на делбата между страните по делото, ищецът, който твърди, че е налице съсобственост, следва да установи по несъмнен начин този факт, както и юридическото основание на нейното възникване.

Потестативното субективно право да се иска ликвидиране на съсобствеността на конкретен имот по чл. 34 ЗС предполага съществуването на вещта и съпритежанието й от две или повече лица в резултат на конкретен юридически факт, в случая – договор за покупкопродажба.

Видно от представения по делото и приет като доказателство договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот .5, том .., рег.№ ., дело № ./2017г от 21.03.2017г., М. И. Н. и В. Н. С. са закупили от . апартамент № 29, 2 находящ се в гр. ., заедно с мазе . и съответните идеални части от общите части на сградата, 2.16 % идеални части от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ . – . от кв. 5 по плана на С., местност „.“ и гараж ., находящ се в гр. С., ул. „.“ ., е... Посочено в нотариалния акт е и, че продажната цена е в размер на 120 000 лева, която ще бъде изплатена напълно по банков път на продавача в деня на сделката, като 98 600 лева са дължими и платими от М. И. Н. на продавача и 21 400 лева са дължими и платими на продавача от В. Н. С.. Изрично в нотариалния акт е посочено, че купувачите М. И. Н. и В. Н.

С. придобиват по 1/2 ид.ч от имотите.

С оглед така представения нотариален акт между страните не съществува спор, че въз основа на договора за покупко-продажба е възникнала съсобстевност. Спорен по делото обаче е въпросът относно обема на правата, които всеки от съделителите има във възникналата между тях съсобстевност.

При съобразяване на наведените от страните твърденият, настоящият състав приема, че спорът по делото между страните е концентриран именно върху въпроса относно правата, които е придобила ищцата и съответно ответникът, въз основа на сключения от тях договор за покупко-продажба, въпреки че в договора са посочени ясно квоти в съсобствеността.

Предвид това от страна на ответника се застъпва становището, че независимо от посоченото в нотариалния акт относно квотите, същият в действителност е придобил по-голям дял в съсобствеността, а именно 82 %, тъй като е заплатил по-голямата част от продажната цена.

Ето защо счита, че ищцата притежава 18 % от правото на собственост върху делбените имоти. Във връзка с това оспорване настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно непротиворечивата съдебна практика нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Ето защо в тези хипотези нотариалният акт има характеристиките на официален свидетелстващ документ в частта на нотариалното удостоверяване, поради което се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила по аргумент от чл. 179 ГПК. Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството. В този смисъл решение № 173/27.07.2010г. по гр.д.№ 5166/2008г на ВКС, .V г.о, решение №38/19.05.2017г. по гр..№ 3438/2016г. на ВКС, .. г.о, решение № 86/04.07.2018г по гр.д..62/2017г. на ВКС, .. г.о. В конкретния случай ответникът обаче не оспорва нотариалния акт като документ по реда на чл. 193 ГПК и не спори, че именно вписаното при съставянето на нотариалния акт съответства на първоначалните уговорки между страните, в това число и уговорката към датата на сделката, че съделителите придобиват по 1/2 ид.ч. Не се установява по делото между двамата съсобственици да е уговорено придобиване на права в различен от удостоверения в договора обем, а именно по 1/2 ид.ч за всеки, въпреки изричното отбелязване, че съделителите дължат различна цена в нотариалния акт. В нотариалния акт дори изрично е посочено, че ищцата получава 1/2 ид.ч от имотите срещу заплатената от нея цена 21 400 лева – „и 21 400 лева дължими и платими от В. Н. С. за закупената от нея 1/2 ид.ч от продаваните имоти“.

3

Настоящият състав намира, че в разглежданата хипотеза дори и да липсваше отбелязване в нотариалния акт на притежаваните от всеки от купувачите идеални части от закупените имоти, то щеше да намери приложение нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС.

Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Презумпцията, съдържаща се в посочената разпоредба, намира приложение тогава, когато основанието, на което е придобита вещта, не сочи какъв обем от права /като в настоящия случай обемът от правата са посочени в нотариалния акт/ е придобил всеки от съсобствениците и това не може да бъде изведено с оглед естеството на основанието и вътрешните отношения между съсобствениците. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика, обективирана в решение № 56/01.08.2022г по гр.д.№ 2242/2021г. на ВКС, . г.о, решение № 132/21.10.2019 г. по гр. д. .39/2019 г. на ВКС, . г.о., решение № 429/26.10.2010 г. по гр. д. № 233/2010 г. на ВКС, .. г.о., определение № 138/06.04.2021г. по гр.д.№ 358/2021г на ВКС, . г.о /.

Безспорно презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС е оборима. Оборването и се осъществява с доказване на конкретни факти, установяващи вътрешните отношения между съсобствениците към момента на възникването на съсобствеността, от които да може да се направи извод, че между тях е постигнато съгласие за придобиване от единия на по-голям обем права. Въпрос на доказване във всеки конкретен случай е какви са вътрешните отношения между съсобствениците. /в този смисъл решение № 429/26.10.2010 г. по гр. д. № 233/2010 г. на ВКС, .. г. о, решение № 636/29.11.2005г по гр.д.№ 269/2005г на ВКС, . г.о, решение № 652/07.11.2003 г. по гр. д. № 137/2003 г. на ВКС, . г. о./ Предвид това настоящият състав още с доклада по делото е указал на ответникът, че именно в негова доказателствена тежест е да опровергае посочените в нотариалния акт квоти.

В случая ответникът се позовава на твърдението, че за закупуване на имота той е заплатил 82 % от цената, а ищцата – само 18 %. В действителност при извършване на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че продажната цена за делбените имоти в общ размер на 120 000 лева не е била заплатена поравно от двамата купувачи, а ответникът е заплатил 98 600 лева, а ищцата – 21 400 лева.

Това обстоятелство изрично се признава в съдебно заседание и от ответника Н., който посочва, че Веря С. в действителност е участвала в заплащането на цената на имотите с 21 400 лева.

Обстоятелството, че ответникът е заплатил по-голяма част от продажната цена по договора за покупко-продажба на делбените имоти обаче съдът счита, че не може да обоснове извод за това, че той е придобил по-голяма дял в съсобствеността при сключването му на 21.03.2017г. Дори М. Н. да беше погасил сам и пълния размер на продажната цена, както е посочил в отговора на исковата молба чрез изтеглен кредит, това не би довело до основание да се приеме, че той е придобил повече права в собствеността от другия купувач.

За установяване размера на дяловете от значение е естеството на придобивното основание и вътрешните отношения на съсобствениците при възникване на съсобствеността, т.е от значение са отношенията между В. С. и М. Н. към момента на придобиване на правото на 4 собственост върху делбените имоти и направените тогава уговорки. Плащането на цената по договора представлява изпълнение на облигационно задължение и не оказва влияние върху правата на съсобствениците, ако не е уговорено друго между тях в самия договор в отклонение от презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС. В настоящия случай уговореното в договора за покупко-продажба е изцяло в съответствие с презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС. По делото не е установено наличие на уговорка между двамата купувачи към 21.03.2017г, която да е в насока квотите в съсобствността само фиктивно да са посочени по 1/2, а в действителност да се уредят по друг начин. Напротив, съгласно показанията на свидетеля . /кредитирани от съда изцяло като непротиворечиви и логични/ уговорката между двамата съделители е била те да са съсобственици с равни права, като плащането на цената ще се уреди между тях във времето, тъй като ответникът бил теглил ипотечен кредит, за да изплати по-голяма част от цената на жилището, а ищцата трябвало да му ги върне. Следователно дори и да е имало уговорка между страните във връзка с цената, тя е касаела поето задължение от ищцата да върне на ответника припадащата и се част от цената, което представлява самостоятелно правоотношение. Не се установява и от разпитаните по делото свидетели наличието на уговорка между купувачите С. и Н. при сключването на договора ответникът да придобие повече права. Следователно цялостното поведение на двамата съсобственици обосновава непротиворечив извод, че между купувачите по договора за покупко-продажба на делбените имоти към 21.03.2017г не е съществувала изрична уговорка, съгласно която единият от купувачите да придобие по-голям дял в собствеността. Ето защо съдът намира, че ответникът не е доказал твърдението си, че е придобил повече права от ищцата.