Решение № 5269 от 04.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5269 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20241100109255 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск на С. Д. П. предявен срещу „ХАРА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, както следва: сумата 9300,72евро, ведно със законната лихва считано от 03,06,2013г. до окончателното и изплащане и 363,81лв. разноски по делото, дължими по Запис на заповед от 12,05,2008г. и втора Запис на заповед с място на издаване София, на 12,05,2008г., и двете предявени на 01,06,2010г., с падеж на плащане 01,06,2010г., по изпълнителен лист от 03,06,2013г. издаден по ч.гр.д. № 484/2013г. на РС – гр.Лом; сумата 5138,04евро, ведно със законната лихва считано от 05,08,2013г. до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва от 05,08,2013г., 651,97лв. разноски в заповедното производство, 200,00лв. държавна такса и 450,98лв. адвокатско възнаграждение, дължими по Запис на заповед от 14,07,2008г., по изпълнителен лист от 05,08,2013г. издаден по ч.гр.д. № 758/2013г. на РС-гр.Лом, по който е образувано изп.д. № 20158410401870 по описа на ЧСИ Н.М., р-н на действие СГС, първоначално за вземането по изпълнителен лист от 03,06,2013г., а впоследствие е присъединен за събиране изпълнителен лист от 05,08,2013г., т.к. вземането на кредитора по процесните изпълнителни листи е погасено по давност, на основание чл. 439 ГПК.

С исковата молба С. Д. П. твърди, че ответникът образувал срещу него изп.д. № 20158410401870 по описа на ЧСИ Н.М., р-н на действие СГС, първоначално за вземането по изпълнителен лист от 03,06,2013г., а впоследствие е присъединен за събиране изпълнителен лист от 05,08,2013г.

По късно подал възражение срещу Заповедта за изпълнение издадена в производството по ч.гр.д. № 484/2013 г, по описа на Районен съд - гр. Лом. „ХАРА България“ ЕООД предявило иск за установяване на вземанията си на 23.11,2016г. по чл, 415, вр. с чл. 422 ГПК, за сумата 9300,72 EUR - главница по два броя Записи на заповед, по която било образувано гр.д № 66820/2016г. на СРС. С Решение № 260483 от 06.11.2017г , влязло в сила на 12.12.2017г. предявеният иск бил уважен изцяло.

Твърди, че последното валидно изпълнително действие годно да спре давностните срокове е извършено на 13,05,2015г., когато бил наложен запор на банковите сметки на длъжника, след което поради липсата на извършени валидни изпълнителни действия и с 1 изтичането на две годишен срок - на 13,05,2017г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция.

След прекратяване на делото поради перемпция, по молба на взискателят от 30,09,2019г., към него било присъединено за събиране вземането за сумата 5138,04евро, ведно със законната лихва считано от 05,08,2013г. до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва от 05,08,2013г., 651,97лв. разноски в заповедното производство, 200,00лв. държавна такса и 450,98лв. адвокатско възнаграждение, дължими по Запис на заповед от 14,07,2008г., по изпълнителен лист от 05,08,2013г. издаден по ч.гр.д. № 758/2013г. на РСгр.Лом. Твърди, че вземането по присъединеният за събиране изпълнителен лист е погасено по давност с изтичане на 3 годишен давностен срок, т.к. не е присъдено по исков ред, а по реда на заповедното производство и чл. 117 ЗЗД е неприложим или на 05,08,2016г. Ако се приеме, че е приложим 5 годишният давностен срок счита, че и той е изтекъл на 05,08,2018г. или преди присъединяването на 30,09,2019г.

Поради изложеното счита, че вземанията са недължими.

Ответникът в депозираният в срок отговор на исковата молба излага становище за допустимост, но неоснователност на предявеният иск по подробно изложени съображения.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

С предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК ищеца – длъжник в изпълнението, може да оспорва чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението като установи, че правото на принудително изпълнение срещу него не съществува, поради погасяването му по давност.

Според чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно чл. 116 б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение. Според разясненията дадени с ТР № 2/2015г. по т. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, изпълнителни действия, които прекъсват давността са напр.: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Досежно давността на вземането по запис на заповед се прилага общата 5 годишна 2 давност, а не кратката 3 годишна давност /арг. чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/. Няма спор в съдебната практика, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е приложима и за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /така решение № 37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV Г0/.

В гражданското право давността е правна последица на бездействието /така в цитираното ТР, т. 10/, а в случая не се установи взискателят да е бездействал.

Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че срещу ищеца е образувано от ответника, като взискател, изп.д. № 20158410401870 по описа на ЧСИ Н.М., р-н на действие СГС, първоначално за вземането по изпълнителен лист от 03,06,2013г., а впоследствие е присъединен за събиране изпълнителен лист от 05,08,2013г., по който първоначално е образувано изп.д. № 20158410401863 по описа на ЧСИ Н.М., рег.

№ 841, а именно: вземане за сумата 9300,72евро, ведно със законната лихва считано от 03,06,2013г. до окончателното и изплащане и 363,81лв. разноски по делото, дължими по Запис на заповед от 12,05,2008г. и втора Запис на заповед с място на издаване София, на 12,05,2008г., и двете предявени на 01,06,2010г., с падеж на плащане 01,06,2010г., по изпълнителен лист от 03,06,2013г. издаден по ч.гр.д. № 484/2013г. на РС – гр.Лом; вземане за сумата 5138,04евро, ведно със законната лихва считано от 05,08,2013г. до окончателното и изплащане, ведно със законната лихва от 05,08,2013г., 651,97лв. разноски в заповедното производство, 200,00лв. държавна такса и 450,98лв. адвокатско възнаграждение, дължими по Запис на заповед от 14,07,2008г., по изпълнителен лист от 05,08,2013г. издаден по ч.гр.д.

№ 758/2013г. на РС-гр.Лом,

След връчване на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 1870/2015г. длъжникът депозирал възражение срещу Заповедта за изпълнение издадена в производството по ч.гр.д. № 484/2013г, по описа на Районен съд - гр. Лом и взискателят и кредитор „ХАРА България“ ЕООД предявило иск за установяване на вземанията си на 23.11,2016г. по чл, 415, вр. с чл. 422 ГПК, за сумата 9300,72 EUR - главница по два броя Записи на заповед, по която било образувано гр.д № 66820/2016г. на СРС. С Решение № 260483 от 06.11.2017г , влязло в сила на 12.12.2017г. предявеният иск бил уважен изцяло.

По изп.д. № 1870/2015г. са извършени следните изпълнителни действия: на 29.12,2016 г. е депозирана молба с вх. № 196618/29.12.2016 г. от взискателя за насрочване на опис и оценка на движимите вещи, собственост на длъжника, за което последният е уведомен с призовка за принудително изпълнение от 04,04.2017 г; на 16.01.2019г. са наложени запори върху банкови сметки и сейфове на длъжника и са изпратени Запорни съобщение с изх. № 7436/16.01.2019г. до трето задължено лице „КЕЙ БИ СИ БАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с изх. № 7435/16.01.2019г. до „ИНВЕСТБАНК“ АД и с изх . № 7434/16.01.2019г. до „БАНКА ДСК“ ЕАД, в резултат на които на 18.01.2019г. е постъпила сума в размер на 177,93лв;

С Постановление за прекратяване от 04,06.2019г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратено иэпълнително дело № 1863/2015г., като видно от отбелязването на гърба на Изпълнителния лист последното изпълнително действие по делото е извършено на 16.05.2017г., с което давността за вземанията по изпълнителният лист е прекъсната и започнал да тече нов давностен срок.

На 21.10.2019г. по изпълнително дело № 1870/2015г. по описа на ЧСИ Н.М. е присъединен Изпълнителен лист от 05.08.2013 г., издаден по ч. г. д. № 48482013г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР,ЛОМ.

На 29.04.2020г. по изп.д. № 1870/2015 г. е депозирана молба с вх. № 40241 от взискателя с искане за налагане на запор върху банкови сметки и сейфове. открити на името на длъжниците и запор върху трудово възнаграждение в случай, че длъжникът е страна по трудово правоотношение. На 27.07.2020г. е депозирана молба с вх. №55920/27.07.2020г. от „ХАРА България" ЕООД с искане за проверка в регистъра на БНБ за банкови сметки и 3 сейфове, открити на името на длъжниците по делото и налагане на запор върху такива в случай, че бъдат открити. Поискани са и действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение и искане за проверка на недвижимо имущество, върху което да се впише възбрана. Депозирана е и молба с вх. № 33088/14.06,2022г. за налагане на запор върху банкови сметки и сейфове, открити на името на длъжниците след справка при БНБ. На 09,05,2024г. ЧСИ Н.М. е наложил запор върху банкови сметки и сейфове, собственост на длъжника по изпълнително дело - С. Д. П., открити при тьрговска банка „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД.

Така установеното обосновава извод, че в изпълнителното производство липсва изминал период от 5 години от последното валидно изпълнително действие или такъв период между две изпълнителни действия, за да се приеме, че вземането на ответника срещу ищеца се е погасило по давност.

Давността е прекъсвана многократно с предприеманите изпълнителни действия.

Погасителната давност за вземането по Изпълнителен лист от 03.06.2013г. и Заповед за незабавно изпълнение документ по чл. 417 от ГПК е петгодишна. Вземането е предявено по исков ред на 23.11.2016г. и образувано гр.д № 66820/2016г. Решението по делото е влязло в сила на 12,12,2017г. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по приложението на чл. 116, б. „в" от ЗЗД, ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизане в сила на крайният акт, с който се установява, че взементо съществува, т.к. докато трае производството давност не тече. Така новата давност – 5 годишна, е започнала да тече на 12,12,2017г. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2023г. на ОСГТК на ВКС от 04.07.2024г, след прекъсването започва да тече нова давност и ефектът на прекъсването не се засяга то настъпилата по късно перемпция на изпълнителното дело. В случай, че на настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, всички изпълнителни действия предприети по делото се явяват валидни и редовно извършени, прекъсващи давността за вземането на взискателя.