Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5791 от 08.08.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4986/2015
Вид
Решение № 5791
Подписан
08.08.2017
В сила
10.10.2019
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.250 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.63, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1, пр. последно · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 14, т. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 · Наказателен кодекс
  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 309, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 319 · Наказателен кодекс
  • чл.302 · Търговски закон
  • чл.306, ал.1 · Търговски закон
  • чл.306 ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ ............... гр.София, 08.08.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА при участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4986 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т.Н.Н., Т.Г.Т. и „К.Ф.М.“ ООД, с която срещу ЦКБ АД са предявени обективно кумулативно и активно субективно съединени осъдителни искове, както следва:

На основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на Т.Н.Н., сумата в размер на 149000 евро, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата от ответника сума, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава върху сумата от 149000 евро, считано от 15.04.2012 г. до предявяване на иска и сторените по делото разноски.

На основание чл. 49 от ЗЗД да заплати на Т.Г.Т., сумата в размер на 150 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата от ответника сума, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава върху сумата от 150000 евро, считано от 15.04.2012 г. до предявяване на иска и сторените по делото разноски.

На основание чл.79, ал.1, пр. последно от ЗЗД вр. чл.82, ал. 1 от ЗЗД да заплати на "К.Ф.М." ООД, сумата в размер на 140 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение на Договор с реф. № 81700НТ-АА- 0200/15.11.2007 год. за наем на касета № 1732 и Договор с реф. № 81700НТ-АА-0202/15.11.2007 год. за наем на касета № 1739, ведно със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата от ответника сума, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД лихва за забава върху сумата от 140000.00 лв., считано от 15.04.2012 г. до предявяване на иска и сторените по делото разноски.

В подадената искова молба и допълнителни уточнения ищците поддържат твърдения, че на 27.04.2010 г. след посещение на трезора на "Ц.к.б." АД клон Б. от страна на служителя на КФМ ООД-Б. К.К., заемаща длъжността касиер към "К.Ф.М." ООД, било установено, че от касета № 32 липсват 140 000 лв. (сто и четиридесет хиляди) лева собственост на дружество и от касета № 39 сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) евро собственост на Т.Г.Т. и сумата 149 000 (сто четиридесет и девет хиляди) евро собственост на Т.Н. Маков. За липсата веднага били уведомени служителите на Б.та.

Впоследствие било установено, че от други банкови касети в посочения клон на Б.та също липсват суми.

За извършената кражба било образувано ДП № 523/2010 г. по описа на 01 РУП Б.. В хода на разследването било установено, че на 26.02.2010 г. лицето С.Х.С.посетил офиса на "Ц.к.б." АД, клон Б., находящ се на бул. "Васил ********.

Същият се представил пред банковия служител по обслужване на клиенти Р. Г.Б.и заявил, че иска да наеме банкова касета. При сключване на договора за банкова касета представил на служителкатаБ.лична карта № ********, издадена на 14.08.2006 г. от МВР София на името на С.Р.Р., за да удостовери, че е лицето Р..

В последствие се оказало, че лицето С. Р. на 02.01.2010 г. е установил, че личната му карта липсва, за което обстоятелство своевременно уведомил органите на МВР като се явил в 04 РУ на СДВР София и депозирал заявление, че е изгубена.

Ищците твърдят, че при сключването на договора за банкова касета служителката Р. Б., въпреки че имала задължение не е извършила проверка в сайта на МВР за валидността на представената лична карта, като нейното обяснение в хода на наказателното разследване било, че към момента на сключване на договора за банкова касета не е имала връзка със сайта на МВР.

Въз основа на обявената за изгубена лична карта № ********, издадена на 14.08.2006 г. от МВР София на името на С.Р.Р., на 26.02.2010 г. между "Ц.к.б." АД и лицето С.Х.С.представяйки се под друга самоличност бил сключен договор за наем на банкова касета № 48. След сключването на този договор С. започнал да посещава обществения трезор на Б.та. В периода от наемане на банковата касета 26.02.2010 г. до 15.04.2010 г. С. посетил обществения трезор 16 пъти, като повечето от посещенията извършвал в 2 или 3 последователни дни. С. винаги посещавал Б.та с шапка и тъмни очила и носел със се бе си чанта от лаптоп. По твърдения на ищците, при посещенията си С. представяйки си под друга самоличност многократно давал поводи на служителите от Б.та да се усъмнят в неговите действия. С. представял лична карта № ********, издадена на 14.08.2006 г. от МВР София на името на С.Р.Р. и пред други служители на Б.та, които също били длъжни и могли да установят, че личните данни по представената лична карта не съответстват на представящото се лице.

В хода на разследването било установено, че С. необезпокоявано е имал достъп до общото помещение на банковия трезор, тъй като в същото от страна на ответното дружество не била поставена камера. Не било и обособено отделно помещение където клиентите да проверяват съдържанието на банковите касети, което обстоятелство също било нарушение на правилата за безопасност, според ищците.

След приключване на разследването по ДП № 523/2010 г. по описа на 01 РУП Б., Окръжна прокуратура Б. внесла обвинителен акт срещу лицето С.Х.С.за извършени престъпления: 1). чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК; 2). Чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26 от ПК; 3). чл. 319 вр. чл. 26 от ПК; 4). чл.

318, вр. чл. 26 от НК. По отношение на служителката Р.Б.обвинение не било повдигнато, тъй като не извършването на проверка на цитираната по-горе личната карта било квалифицирано, като непредпазливост (груба небрежност), което деяние не осъществява състав от особената част на НК, според ищците. С влязла в сила присъда на Окръжен съд Б. постановена по НОХД № 348/2011 г. по описа на същия съд, потвърдена от САС по ВНОХД № 978/2014 г. подсъдимият С.Х.С.бил признат за виновен в извършване на сочените престъпления, като му било наложено и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години.

Според ищците било установено и че служителя при ответника - Р.Б.е проявила груба небрежност, тъй като не е извършила сравнение между снимката в представената чужда лична карта и представящия се под чужда самоличност С.Х.С., не е извършила проверка за валидност на чуждата лична карта в сайта на МВР, каквото задължение, според ищците същата е имала по Вътрешните правила на Б.та. С посочените неправомерни действия, според ищците,Б.допуснала лицето до С.Х.С.до обществения трезор на Б.та, с което е причинила имуществени вреди на ищците Т.Н.Н. и Т.Г.Т. равняващи се по стойност на претендираните обезщетения.

В допълнителна молба от 25.11.2015 г. ищците допълват изложените обстоятелства по отношение на претенцията на „К.Ф.М.“ ООД в следния смисъл:

Поддържат твърдения, че между „КФМ“ ООД и ответника били сключени два отделни договора за наем на банкови касети - Договор с реф. № 1700НТ-АА-0200/15.11.2007 год. за наем на касета № 1732 и Договор реф. № 81700НТ-АА-0202/15.11.2007 год. за наем на касета № 1739. Поради това поддържа твърдения, че от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му по цитираните два договора, в резултат на което за дружеството-ищец възникнала загуба в размер на сумата от 140 000 лева. В нарушение на изричната разпоредба на чл. 15 от договорите за наем на банкови касети, по твърдения на ищеца Б.та не е обезпечила неприкосновеността на двете наети банкови касети, не е положила необходимата грижа за съхраняване на оставените на съхранение парични средства, не е упражнила необходимия контрол върху лицата, имащи достъп до банковия трезор, с което нарушила грубо правилата за охрана на помещенията и проверка самоличността на лицата, на които е разрешен достъп до помещенията на банковите касети. Отделно от това, отново в нарушение на правилата за охрана и безопасност, в общото помещение на банковия трезор не била монтирана охранителна камера и не било обособено отделно помещение където клиентите да проверяват съдържанието на банковите касети.

Ищците поддържат, че служителят на Б.та Р.Б.въпреки задълженията си, не е сверила самоличността на явилото се пред нея лице и не е извършила проверка в сайта на МВР за валидността на представената лична карта от посетителя С. С., който ползвайки лична карта на друго лице - С. Р. е сключил договор за наем на банкова касета. Отново в нарушение на правилата за охрана и достъп, служителите на Б.та са допуснали 16 пъти лицето С. С. до банковия трезор, като при всяко от посещенията си същият се е легитимирал с лична карта на друго лице, която в информационната система на МВР е обявена за загубена. Както при сключване на договора за наем на касета, така и последвалите 16 посещения на банковия клон, служителите на Б.та не са сверили самоличността на явилият се пред тях клиент, с тази по представената от него лична карта, в резултат на което на С. С. е бил осигурен безпрепятствен достъп до помещението на банковите касети.

В резултат на проявената от банковите служители непредпазливост и груба небрежност, б.та била извършила нарушение на основното си задължение по процесиите договори за наем на банкови касети, като не е обезпечила неприкосновеността на банковите касети наети от КФМ ООД и вложените в същите вещи. Поддържат, че претендираната сума се явява пряка загуба за дружеството – липса на вложените за съхранение 140000.00 лв., явяваща се пряка и непосредствена последица от основното договорно задължение на ответника.

В съдебно заседание на 28.09.2016 г. ищците допълват изложените обстоятелства по отношение на заявените претенции на деликтно основание /по чл.49 ЗЗД/, като излагат твърдения, че физическите лица Т.Н.Н. и Т.Г.Т. са мажоритарна съдружница и управител на дружеството КФМ ООД, като тяхна дългогодишна практика била тази да съхраняват в наета от дружеството банкова касета собствени ценности и парични суми. Излагат правни и фактически доводи, че в хода на проведеното наказателно производство било установено, че към датата на извършване на престъпното деяние са съхранявали в банковата касета на КФМ ООД собствените парични суми, предмет на предявените искове. Поради това за ищците била налице пряка имуществена вреда от деянията на деликвента С. С. и съответно интерес от предявяване на исковете срещу Б.та.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ц.к.Б.” АД е подал писмен отговор, в който изразява следното становище по предявените искове: Оспорва исковата претенция по съображения подробно изложени в подадения отговор. Ответникът признава наличието на договорни правоотношения с ищеца „К.Ф.М.” ООД по два, сключени на 15.11.2007г., договора за наем на банкови касети, с номера на касетите № 1732 и 1739, чийто срок бил продължен с анекси от 17.11.2008г. и 16.12.2009 г. до 17.11.2010 г. Изразява становище, че наличието на договор между Б.та и ищеца „К.Ф.М.” ООД изключва ангажиране на деликтната отговорност на Б.та спрямо този ищец. Изразява становище, че отговаря спрямо този ищец само за неизпълнение на договорно задължение, като обезщетения за неизпълнен договор се погасяват по изложени правни доводи с тригодишна давност. Предвид обстоятелството, че вредите били настъпили през месец април 2010 г. вземанията на ищеца „К.Ф.М.” ООД за обезвреда по договорите били погасени по давност, според ответника. Твърди, че е изпълнил точно, задълженията си по сключените с „К.Ф.М.” ООД договори, като е предоставил сейфове в охраняемо помещение, което отговаря на всички законови изисквания. Достъпът до помещението бил контролиран, а трезорното помещение било оборудвано с метални банкови сейфове, заключвани по специфичен начин. Върху бравите и ключалките на касети с № 1732 и №1739 не били установени белези, които да сочат, че същите са отваряни, не с предназначените за тях ключове.

По отношение на ищците Т.Н.Н. и Т.Г.Т. ответникът прави възражение, че не е бил в договорно правоотношение, не им е предоставял под наем банкови-касети за съхранение на техни лични вещи и /или ценности. Счита исковете им за неоснователни, тъй като спрямо тези ищци не е имал задължения да охранява техни лични вещи и ценности.