Определение № 543 от 07.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Варна, 07.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900435 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Ново Финанс” ООД ЕИК:203806803, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Страцимир №2 срещу В. ИГН. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 69900 лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.2.7. от договор за заем №836-ВН-13.08.2020г. от

13.08.2020г., представляваща

60% от предоставената заемна сума (главница) и сумата от 2100 лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.2.7. от договор за заем №835ВН-12.08.2020г. от 12.08.2020г., представляваща 60% от предоставената заемна сума (главница).

В исковата молба ищецът излага, че е изправна страна по сключените с ответника ипотечни договори за кредит, като е предоставил уговорените заемни суми. Твърди, че плащания по двата договора не са извършвани, поради което вземанията по тях са обявени за предсрочно изискуеми на основание чл.2.7. поради забава в погасяването с повече от 90 дни с изрични изявления, връчени лично на ответника на 01.03.2021г. срещу разписка. Счита договорите за прекратени от тази дата и претендира неустойка в размер на 60% от пълния размер на заемната сума, на основание чл.2.7. от договорите, уговорена като компенсаторна неустойка при прекратяване на договора.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер с твърдения, че не са налице предпоставките за предсрочна изискуемост и прекратяване на договорите за кредит. Поддържа, че според договора главницата и лихвата за първите 6 месеца се изплаща в края на срока, т.е. на 13.08.2025г., а до тогава потребителят дължи само договорна лихва, при това считано от 13.03.2021г. По тази причина длъжникът не е започнал погасяване на дълга към 01.03.2021г., когато при злоупотреба с права кредиторът е прекратил договорите, без да изчака заплащането на първата вноска за лихва и е начислил неустойка, която всъщност е скритата цел на договорите. Позовава се на съществено противоречие в договорите, тъй като от една страна в чл.5.4. е предвидено 1 ежемесечно изплащане само на лихва, а според чл.2.2., б.”и”, чл.2.4. и погасителния план, месечните вноски включват и главница.

Постъпила е молба №8510/07.04.2022г. от ответника В. ИГН. В. чрез адв. Н., в която моли за спиране на производството по делото до решаване на въпроса за предсрочната изискуемост на задълженията за главница и лихви по процесните договори за кредит, предмет на разглеждане по т.д. № 20213100900436 на ВОС.

Съдът, след извършена служебна справка в деловодна система, констатира, че т.д. № 20213100900436 на ВОС има за предмет предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК между същите страни за установяване дължимостта на вземания по издадена по ЧГД 20213110103777 на ВРС заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, както следва: 1. по договор № 836ВН-13.08.2020г: 116500 лв., предсрочно изискуема главница и 16180.56 лв. договорни лихви за периода от 13.08.2020г. до 01.03.2021г. и 2. по договор № 835-ВН-12.08.2020г: 3500 лв. предсрочно изискуема главница и 486.11лв за договорни лихви за периода от 13.08.2020г. до 01.03.2021г. и осъдителни искове за присъждане на поискани по ЧГД 20213110103777 на ВРС в отхвърлена част от заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение вземания, както следва: 1. сборно вземане от 485.42лв,, претендирано като обезщетение за забава върху цялата предсрочно изискуема главница по договор № 836-ВН-13.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване на ползването по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 15.03.2021г. и 2. сборно вземане от 9.72лв, претендирано като обезщетение за забава върху цялата предсрочна изискуема главница по договор № 835-ВН-12.08.2020г в размер на законна лихва след прекратяване на ползването по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 15.03.2021г. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.05.2022г.

Предмет на двете искови производства са вземания, които черпят своето основание от договори за кредит №836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. и №835-ВН-12.08.2020г. от 12.08.2020г. между „ Ново Финанс” ООД и В. ИГН.

В., които представляват главница, договорни лихви, мораторни лихви и компенсаторни неустойки. В настоящото производство е предявен иск за компенсаторна неустойка по т.2.7. от договора в размер на 60% от главницата, дължима в случай на предсрочна изискуемост и прекратяване на договора. За установяване на претенциите за неустойката по т.2.7. по основание и размер, съдът в настоящото производство следва да извърши преценка за осъществяване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита, включително наличието на просрочена главница към твърдяния момент. Доколкото предмет на т. дело № 20213100900436 по описа на ВОС е главницата по договорите за кредит, с влязло в сила решение ще бъде установена нейната дължимост и изискуемост, които имат обуславящо значение за възникване на вземането за неустойка. Силата на пресъдено нещо следва да бъде зачетена при преценка за съществуване на вземането за компенсаторна неустойка, чийто правопораждащ факт е надлежно упражненото право на предсрочна изискуемост на главницата.

С оглед на изложеното, въпросът за дължимостта на главницата и настъпването на нейната предсрочна изискуемост се явява преюдициален по отношение на настоящото производство, поради което същото следва да бъде спряно до приключването с влязъл в сила акт на т. дело № 20213100900436 по 2 описа на ВОС.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д. № 20213100900435 по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, до окончателно приключване на производството по т. д. №20213100900436 по описа на ВОС, Търговско отделение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните чрез процесуалния им представител.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3