Определение № 283 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. София, 30.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500179 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. против Определение №14524 от 30.07.2025 г. на СГС, ГО, I -2 с-в, постановено по гр.д.№7152/2025 г . , с което е прекратено производството по делото и е отказано освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса.

Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на определението с твърдение, че е налице отказ от правосъдие и то за едно политическо убийство поради политическото пристрастие на съдията във вреда на жертвата и в угода на извършителя на убийството МВР.

Освен това, съдията не е отговорил на молбата му за служебен адвокат, приложена към исковата молба. Също така, не е обосновал отказа си да го освободи от заплащане на държавна такса по делото до приключването му във всички съдебни инстанции. Немотивирано било и прекратяването на производството, не били изложени никакви мотиви в тази посока.

Моли съда да му назначи служебен адвокат, да бъде освободен от такси и разноски в производството и съдията да обоснове прекратяването на производството.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, намира следното:

Частната жалба е подадена в законни срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество обаче е неоснователна поради следното:

СГС е бил сезиран с искова молба, подадена от ищеца Г. Т. А. против МВР. Към исковата молба е депозирал и друга, с която е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса до приключване на делото във 1 всички съдебни инстанции, както и да му бъде назначен служебен адвокат.

В исковата си молба е изложил твърдения, че майка му е била убита по нареждане на МВР и Комунистическата партия – по политически причини, поради това, че той – нейният син участвал в политиката „на високо ниво“.

Твърди, че през 1971 г. майка му била сърдечно оперирана във Военна болница-София, но след операцията и идването й в съзнание вече била психично болна. Преди операцията нямала такива симптоми и работела като *** в с.Замфир, общ.Лом.Твърди, че психичното й заболяване било предизвикано по заповед на комунистите до някой от лекарите, докато е била оперирана. Често влизала в болницата за по месец, но понякога лекарите не я лекували и я изписвали болна, което създавало проблем на семейството.

След падането на комунизма през 1989г. преследването на майка му станало драстично поради неговото участие в политиката. По заповеди от МВР лекарите отказвали да приемат майка му за едномесечно лечение, тя ходела дрипава и неугледна в с.Замфир и гр.Лом с цел да се опозорява семейството. В това й болно състояние непознати хора я съветвали да убие съгруга си с нож и тя се опитала да го направи.

В това болно състояние МВР изпратила майката при сина й /ищеца/ в гр.София. Опитал се да я остави на лечение в клиниката в Курило, но още на следващия ден я били изписали, отказвайки да я лекуват. Служител от болницата със знаци му показал, че е станало по заповед на МВР. Тъй като жената била неадекватна, с големи усилия я качил на влака за гр.Лом На гара Брусарци обаче полицията я свалила от влака и тя 5 дни в неадекватно състояние вървяла в гората, където след продължително търсене я намерил съпругът й, лежаща на земята и свита на кълбо. Всичко това се случило преди около 2 години преди да я убият.

Убийството на майка му било извършено около три месеца, след като по сходен начин бил направен опит от МВР да бъде убит самия ищец, но в гр.София. Тя била с гангрена на краката и убита по особено жесток начин.

Поради изложеното твърди, че заради преднамереното убийство на майка му, извършено по особено жесток начин от МВР, моли съда да осъди ответника МВР да му плати заради убийството на майка му Ц. А.а обезщетение в размер на 100 000 000 лева.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството и е отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса. Като мотив за това е посочил, че ищецът излага абсурдни твърдения. Както съдът не е длъжен да постановява абсурдни решения, така той не е длъжен да разглежда абсурдни искови молби.

Следва да се отбележи, че с последващо определение съдът е допуснал на ищеца правна помощ под формата на процесуално представителство по делото до приключването му пред всички инстанции, назначил му е служебен адвокат - Е. Й. и го е освободил от заплащане на държавна такса по частната жалба срещу определението.

2

Въззивният съд намира, че прекратителното определение на СГС е правилно.

Принципно, за незаконни действия, извършени от органи на МВР, изчерпателно посочени в разпоредбите на чл.2, т.1, 2, 7 и 8 от ЗОДОВ, отговорността следва да се търси срещу Държавата. В случая обаче действията, които ищецът описва да са извършени по отношение на неговата майка – по заповед на МВР лекари да са се възползвали от това, че е под упойка – да предизвикат у нея психично заболяване; по заповед на МВР да не я приемат в психиатрична болница или да отказват да я лекуват там; по заповед на МВР да я свалят от влака за гр.Лом и да я оставят да се скита в гората. Твърденията са, че е убита по особено жесток начин, без обаче да е посочено по какъв точно начин и с какво средство е убита.

В случая нито едно от конкретно сочените от ищеца действия срещу майка му не попадат сред основанията, посочени в ЗОДОВ, съответно не може да се търси отговорност от МВР като процесуален субституент на държавата за тях по ЗОДОВ.

Ако за едно действие или бездействие е неприложима отговорността по специален закон, то винаги приложима е общата отговорност по чл.45 и /или чл.49 ЗЗД. Тя би била приложима, ако ищецът твърди, че ответникът е извършил противоправно действие или бездействие в причинна връзка с което за ищеца като наследник на майка си са произтекли конкретни вреди.

В случая ищецът не сочи каквито и да е реални противоправни действия от страна на служители на МВР. Посоченото от него се случва в представите му, в съзнанието му, предполага, че е станало по начина, който описва. Дори не се сочат конкретни действия на МВР, които са предизвикали смъртта на майка му. Не се сочат и конкретни служители на МВР, които са извършили твърдяното „убийство“. Убийството е престъпление, което има като изпълнително деяние умишлено умъртвяване, което може да бъде извършено само от физическо лице, не и юридическо такова, каквото е МВР.

Освен това, посочените от ищеца действия, не представляват умишлено умъртвяване. Следователно липсва противоправно деяние, което изисква разпоредбата на чл.45 ЗЗД.

Следва да се отбележи и това, че претендирането на вреди от убийство /в случая на майката на ищеца/ не може да стане по гражданскоправен ред. Убийството е престъпление, което се преследва, установява, доказва и наказва в един наказателен процес, с участието на прокурор като представител на държавата, след проведено досъдебно производство. Едва когато има влязла в сила присъда, то ищецът би могъл и по гражданско правен ред да претендира претърпени от него неимуществени и /или имуществени вреди от това престъпление. Не би могло обаче в рамките на гражданския процес съдът да установи и приеме, че е извършено убийство и да разгледа претенцията на ищеца за обезщетяването на претърпените от него вреди. В случая въобще не се твърдят такива обстоятелства – да е водено наказателно 3 производство, в рамките на което да има постановена присъда срещу служител на МВР, който да е извършил това убийство в кръга на службата си.

Както бе посочено, ответникът МВР като юридическо лице не може да бъде субект на престъплението. Освен това, посочените от ищеца действия /предполагаеми от него/ са несъставомерни.

Ето защо и общата защита от противоправно поведение е неприложима.

Действително, съдът не може да откаже правосъдие, но само когато от него се търси защита от реални нарушения на права и законни интереси на ищеца. В случая липсват твърдения за реално нарушение на такива, поради което и предявеният иск е изначално недопустим, исковата молба следва да бъде върната на основание чл.130 ГПК и производството по нея следва да бъде прекратено, както е сторил и първоинстанционният съд.

И тъй като производството е недопустимо и прекратено, по него не се и дължи държавна такса. Съдът не е давал указания на ищеца в тази насока, тъй като е намерил, че искът е изначално недопустим за разглеждане. Още повече, че с последващо определение го е освободил от държавна такса по повод постъпилата частна жалба срещу определението.

Освен това, видно от данните по делото, с последващо определение от 17.10.2025г. съдът му е допуснал правна помощ по делото до приключването му и му е назначил служебен адвокат в лицето на адв.Е. Й..

Поради достигане от въззивната инстанция до краен извод, идентичен с този на СГС, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него като неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №14524 от 30.07.2025 г. на СГС, ГО, I -2 с-в, постановено по гр.д.№7152/2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при наличие на предпоставките на чл.274,ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4