Решение № 2011 от 07.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2011 гр. София, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110202059 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Б. М. Р., ЕГН **********, депозирана чрез адв. Г. В., срещу Наказателно постановление № 25-4332031095/10.12.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Б. М. Р. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 255,65 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на *** г., около 13:49 часа, в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“ към ул.“Павел Красов“, управлява личния си лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. № ***, като при извършена проверка е установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 05.08.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа, че жалбоподателя не е бил уведомен за служебната дерегистрация на процесното МПС, поради което и не е имало как да знае, че автомобилът е дерегистриран. Счита се, че деянието не осъществява състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна 1 страна. Излагат се аргументи за наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

По посочените съображения се счита, че нарушението е несъставомерно от субективна страна и се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.

В съдебното заседание въззивникът Б. М. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Процесуалният представител поддържа жалбата изцяло по изложените в същата съображения. В дадения ход по същество моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. К. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в депозирани по делото писмени бележки, процесуалният представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

От събраните писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Б. М. Р. срещу Наказателно постановление № 25-4332031095/10.12.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията на съда за това са следните:

2

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На *** г., около 13:49 часа в гр.София, по бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от ул.“Патриарх Герман“ към ул.“Павел Красов“, жалбоподателят Б. М. Р. управлявал личния си лек автомобил "Фолксваген Пасат" с рег. № ***. Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР – ОПП на горепосоченото място, при която се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 05.08.2025 г. по чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от 18.11.2025 г. за отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание.

В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на 10.12.2025 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Б. М. Р. е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 255,65 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 08.01.2026 г., който в законоустановения срок на 19.01.2026 г. депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния автомобил; постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 53915/2025 г. по описа на СРП, справка картон на водача, застрахователна полица № BG/23/125003153928, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 513з-9613/13.09.2024 г. на Директор на СДВР, справки от Информационния център на Гаранционен фонд относно лек 3 автомобил с рег. № ***, справка от ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 18.11.2025 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се образува със съставянето на АУАН, единствено когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от административнонаказващия орган със съставяне на АУАН. Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е бил обвиняемо лице, 4 не е необходимо да се издава акт за установено административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно. При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага наказание за административно нарушение.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно – да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно още в началния етап на административнонаказателното производство.

Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното производство в друго процесуално качество, не може да се приложи разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е имало право и възможност да участва в производството по установяване на нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези случаи може да се образува административнонаказателно производство без 5 съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и административнонаказателната отговорност са напълно идентични и съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на наказаното лице.

В конкретния случай по преписката е наличен АУАН № 4627853 от *** г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно, описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в прокурорското постановление и в описаното в НП, съответства на разпоредбата на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника срещу подпис, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на НП – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен. Наказващият орган е изложил факти за служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 05.08.2025 г., като в случая не е било необходимо да се фиксират изрично причините за същата, доколкото достоверността на процесните обстоятелства, които поначало не са част от състава на възведеното "административно обвинение", следва да бъде установена именно в рамките на настоящото производство.