Определение № 18696 от 19.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18696 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110118140 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 359071/03.11.2025 г. на ищеца И. Д. чрез процесуалния му представител адвокат Д. М. за изменение на Решение № 18560/15.10.2025 г., постановено по гр. д. № 18140/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските, като съдът присъди в тежест на ответника сторените от ищеца разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер съобразно списък по чл. 80 ГПК на 1200 лева с ДДС. Молителят поддържа, че от страна на ответника не е заявено своевременно възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, поради което за съда липсва правна възможност да извършва преценка дали същите са прекомерни.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която е представила списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно дължимостта на съдебните разноски, които поддържа, като във връзка със заявените доводи в молбата по чл. 248 1

ГПК, следва да бъде посочено следното:

Производството по делото е образувано от И. К. Д. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД с искане Договор за потребителски кредит № 500034249/25.09.2020 г. да бъде прогласен за нищожен поради противоречие на сделката със закона, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 114,45 лева, представляваща получена без правно основание от дружеството възнаградителна лихва по процесния договор.С Решение № 18560/15.10.2025 г., постановено по гр. д. № 18140/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, съдът е уважил изцяло претенцията, като при съобразяване на процесуалното поведение на ищеца в негова полза са присъдени разноски единствено за внесена държавна такса за разглеждане на спора, която би била дължима и при кумулативно съединяване на исковете в едно производство, но не и разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебното решение, съдът изрично е посочил, че при извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че образуваните по искова молба на И. К. Д. в периода от 27.04.2023 г. до 07.07.2025г. производства за признаване за установено, че сключени между ищеца и различни дружества, сред които и ответното, договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни претенции за връщане на даденото по сключени договори за кредит, пред Софийски районен съд са общо 169. Към момента на образуване на настоящото производство И. К. Д. е подал срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД искови молби, по които са образувани следните производства: гр. д. № 21984/2023 г. СРС, 88 състав, гр. д. № 21987/2023 г. СРС, 36 състав, гр. д. № 21991/2023г.

СРС, 32 състав и гр. д. № 24602/2023г. СРС, 38 състав, с идентичен по същество предмет на настоящото дело, като по всяко едно от тях са претендирани съдебни разноски включително и такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Въпреки, че формално всяко производство е образувано въз основа на отделен договор, съдът поддържа мотивите изложени в решението, че това процесуално поведение надхвърля рамките на добросъвестното упражняване на процесуални права.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват процесуалните им права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Злоупотреба с право е налице, когато предоставено от закона право се упражнява не с цел защита на накърнен или застрашен правен интерес, а с намерение да се увреди насрещната страна или да се извлече нелегитимна облага. В този съдът приема, че предявяването на множество идентични искове с малък материален интерес, при наличие на обективна възможност защитата да бъде осъществена в едно производство, съчетано с претендиране на съдебно разноски в многократно по - висок размер, представлява превратно упражняване на процесуални права и злоупотреба по смисъла на чл. 3 ГПК. В този смисъл е и актуална съдебна практика, според която при подобна фактическа обстановка разноските не следва да се възлагат в тежест на ответника, а следва да останат за сметка на ищеца като последица от избраното от него процесуално поведение. Така например в Определение № 4992/04.03.2026 г. по ч. гр. д.

№ 14490/2025 г. СГС, Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 на СГС, Определение № 13986/21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 5061/2025 на СГС, Определение № 2

16779/11.09.2025 г. по ч.гр.д. № 8553/2025 г. на СГС, Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, както и Определение № 300/19.03.2025 г. по ч. гр. д. № 23/2025 г. на СОС, е прието, че генерирането на разноски чрез множество идентични искови производства съставлява злоупотреба с процесуални права. Следва да се подчертае, че макар и ищецът да разполага с правото да избере начина и обема на защитата си, това право не е неограничено и упражняването му не може да води до необосновано утежняване положението на ответника, чрез възлагане на разноски в прекомерен размер. Приемането на противното би означавало легитимиране на практика, противоречаща на принципите на добросъвестност, равнопоставеност на страните и справедливост в гражданския процес.

Във връзка с поддържаните в молбата по чл. 248 ГПК доводи следва да бъде отбелязано, че съдът е отказал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение поради очевидна злоупотреба с процесуални права, а не поради прекомерност на разноските спрямо правната и фактическа сложност на делото.

С оглед горното искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен акт подлежи на обжалване по реда за обжалване на постановеното решение, т.е. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 359071/03.11.2025 г. на ищеца И. Д. чрез процесуалния му представител адвокат Д. М. за изменение на Решение № 18560/15.10.2025 г., постановено по гр. д. № 18140/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3