Решение № 484 от 21.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. П., 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500693 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 846/07.07.2025 г., постановено по гр.д. № 3571/2024 г., Пазарджишкият районен съд е отхвърлил исковете на В. В. Л. – В., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул. „Т.Б.“ № 19 против А. В. Л., ЕГН: ********** с адрес гр. Б., ж. к.

„Б.М.“ № 61, ет. 2, ап. 6, Б. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул. „О.“ № 17, Л. Б. Л., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул. „О.“ № 17 и Х. С. Г., ЕГН:

********** с адрес гр. П., ул. „О.“ № 17, за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор ************* по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., с адрес П., ул. ”Т.Б.” № 19, с площ 585 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м,/, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 527, кв. 40, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори *************, *************, *************, ************, ************, ведно с построените в имота: 1./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *************.1 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД - 18 97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със 1 застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в страдала няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 2./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *************.2, по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 49 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в страдала няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 3./ сграда с идентификатор *************.3, по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ: 12 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор няма; номер по предходен план няма, на основание давностно владение, считано от 1970 г., евентуално от 07.08.1981 г., в продължение на десет години.

Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, В. В. Л. – В., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул. „Т.Б.“ № 19, да заплати на А. В. Л., ЕГН: ********** с адрес гр. Б., ж. к. „Б.М.“ № 61, ет. 2, ап. 6, Б. Х. Л., ЕГН: **********, с адрес гр. П., ул.

„О.“ № 17, Л. Б. Л., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул. „О.“ № 17 и Х. С. Г., ЕГН: ********** с адрес гр. П., ул. „О.“ № 17, разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. 3571/2024 г. на Районен съд – П. в размер на 2000 лв.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от В. В. Л. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В пространната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел, че не са събрани доказателства за предаване на владението на жалбоподателката от страна на нейните родители приживе.

Изводи в подкрепа на това твърдение можело да се изведат от показанията на свидетелите, които установили, че наемателите в малката къща били изгонени, за да може там да се настани В. с новото си семейство. Тези действия според изложеното в жалбата изразявали намерение за предаване на владението върху целия имот от родителите на В..

Освен това самата жалбоподателка била извършвала фактически действия в имота, от които можело да се направи извод, че владее за себе си и е преобърнала държането на чуждите идеални части във владение. Израз на това бил фактът, че В. се настанила да живее в имота със семейството си още през 1981 г. и до 1991 г. в нейна полза била изтекла 10-годишна придобивна давност. Този извод не се променял от наличието на факта, че В. Л. живяла в имота заедно с дъщеря си до своята смърт през 2013 г. Това просто 2 означавало, че от 2013 г. до 2023 г. също в полза на В. изтекла 10-годишната придобивна давност.

Правилно съдът бил приел, че монтирането на парно, засаждането на зеленчуци в двора, избиването на врата в малката къща и пр. станало без противопоставянето на другите съсобственици, но пропуснал да отбележи циментирането на пода на малката къща, измазването на едната стена откъм съседите и зазиждането на по-рано избитата врата. Неправилно обаче съдът приел, че тези действия са такива на обикновено управление, защото с извършването на подобрения, представляващи по принцип действия на обикновено управление, можело да се отрече владението на другите съсобственици.

Съдът не бил взел предвид и установеното от свидетелските показания, че В. единствена притежавала ключ от входната врата и от входа на двете жилищни сгради. От свидетелските показания било установено, че входната врата се заключвала и до имота нямало свободен достъп. В тази връзка се твърди, че показанията на част от свидетелите за наличието на свободен достъп до имота били опровергани. Процесуалният пълномощник на жалбоподателката е цитирал пространно свидетелските показания, събирани в хода на първоинстанционното производство, за да онагледи своята теза.

Искането е съдът да отмени обжалваното решение, вместо което да постанови ново, с което да уважи обективно съединените искове с присъждане на разноски с присъждането на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от всички ответници с искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноските за тази инстанция. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на районния съд, с които е уважил предявените искове.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба пред районния съд ищцата В. В. Л. и ответниците А.

В. Л., Б. Х. Л., Л. Б. Л. и Х. С. Г. са наследници по закон и право на заместване на общите наследодатели В.Н. Л., починал на 07.08.1981 г. и съпругата му В.С.

Л., починала на 01.04.2013 г.

3

През време на брака си наследодателите придобили на основание давностно владение и придаване по регулация, поземлен имот с идентификатор ************* по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., с адрес П., ул. ”Т.Б.” № 19, с площ 585 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 527, кв. 40, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори *************, *************,

*************,

************,

************.

По приращение станали собственици и на построените в имота жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *************.1 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ: 57 кв. м., брой етажи - 1, жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *************.2, по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 49 кв. м., брой етажи 1 и сграда с идентификатор *************.2, по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ: 12 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване.

Приживе двамата съпрузи живеели с децата си А. Л., Х. Л., Н. Л. и В. Л. в процесния имот. Ищцата е твърдяла, че родителите й решили, че на синовете си ще помогнат с пари и труд да се сдобият със собствени жилища, а имотът ще оставят в собственост на дъщеря си В.. В изпълнение на това свое намерение през 1970 г. двамата й предали доброволно владението върху имота с уговорката, че последният остава за нея, но докато са живи и родителите й ще останат да живеят в имота. На синовете си двамата родители помогнали и всеки от тях да се сдобие с жилище извън имота.

Ищцата е твърдяла, че е установила владение върху имота още през 1970 г., владяла го непрекъсвано, явно и необезпокоявано повече от 10 години и още преди смъртта на баща си В. Л. станала собственик по силата на изтекла в нейна полза през 1980 г. 10-годишна придобивна давност. Евентуално счита, че най – късният момент, в който е установила владение върху имота, е непосредствено след смъртта на баща си през 1981 г.

Твърдяла е, че се е възприемала за единствен собственик на целия имот и недвусмислено през цялото време е демонстрирала спрямо майка си и братята си намерението си да го свои единствено и само за себе си. Дори останалите 4 наследници първоначалното да били осъществявали владение върху наследените от В. Л. идеални части от имота, с действията си В. Л. категорично, ясно и недвусмислено отрекла това владение и била демонстрирала спрямо тях, че владее техните идеални части за себе си. Това й поведение е било манифестирано и спрямо всички останали - съседи, познати и роднини. Всички те знаели, че ищцата е единствен собственик на имота.

Само тя разполагала с ключ от дворната врата и от сградите в имота.

Извършвала, ремонти и подобрения в него. Заплащала всички режийни разноски в имота - ток, вода и др. Обработвала двора със земеделски култури.

След смъртта на майка си В. Л. през 2013 г. само ищцата и нейният син В. останали да живеят в там. Тримата й братя отдавна били напуснали същия, живеели другаде и не се интересували за съС.ието и съдбата му.

Едва през 2024 г. ответницата Х. Г., внучка на Х. Л. /брат на ищцата/ предявила претенции за права върху имота, който никога не е владяла, като завела искова молба за делба на същия. По нея било образувано гр. д. № 2915/2024 г. на Районен съд - П.. С това оспорвала собственическите права на В. Л. върху имота, поради което за нея възниквал правен интерес да предяви настоящия иск.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на А. В. Л., Б. Х. Л., Л. Б. Л. и Х. С. Г., че В. В. Л. – В. е собственик на на поземлен имот с идентификатор ************* по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., с адрес П., ул. ”Т.Б.” № 19, с площ:

585 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м,/, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план 527, кв. 40, при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори *************, *************, *************, ************, ************, ведно с построените в имота: 1./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *************.1 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 57 кв.м., брой етажи - 1, брой самостоятелни обекти в страдала: няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма; 2./ жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *************.2, по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ 49 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в страдала: няма данни, стар идентификатор: няма; номер по предходен 5 план: няма; 3./ сграда с идентификатор *************.2, по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. на 19.06.2024 г., със застроена площ: 12 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма; номер по предходен план, на основание давностно владение, считано от 1970г., евентуално от 1981 г.