Определение № 51090 от 15.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51090 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110148202 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Р. М. Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Страните са представили писмени доказателства, които като относими и необходими следва да бъдат приети по делото.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД признава факта на сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД с посочените от ищцата параметри. Ето защо, фактът следва да бъде отделен като безспорен между страните, а искането на ищцата за задължаване на ответника да представи договора, следва да бъде отхвърлено, тъй като не е необходимо. Освен това не може по реда на чл. 190 ГПК да се задължи ответникът да представи договор, по който последният не е страна.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на „Кредисимо“ ЕАД да представи по делото договор за поръчителство, сключен между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 05.02.2026 г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните, на които се връчи препис от настоящото определение, като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

1

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове против ответника „Кредисимо“ ЕАД с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № *******/19.08.2019 г. поради противоречието му със закон. В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от договора поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата Р. М. Г. твърди, че на 19.08.2019 г. сключила с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № *******. По силата на договора й била предоставена сумата от 3000,00 лева при годишен лихвен процент от 20,00 % и годишен процент на разходите – 21,94 %. Общият размер на сумата, която следвало да върне по договора възлизала на 6977,12 лева съгласно погасителен план към договора. Сочи, че в общия размер на сумата, която следвало да върне, била включена и сумата от 3312,56 лева, представляваща възнаграждение за поръчител по договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на задължението по договора за кредит. Сочи, че дружеството – поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е свързано лице с ответника по делото. Твърди се, че съгласно договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, следвало да осигури обезпечение под формата на гарант, одобрен от заемодателя, а именно дружеството – поръчител. Ето защо бил сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният процент на разходите ставал над максимално допустимия в закона размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него, а именно – „Ай Тръст“ ЕООД. По този начин се стигало до заобикаляне на закона и скрита печалба за кредитора. Сочи, че уговорената като възнаграждение за поръчителя сума е в прекомерно висок размер – твърди да е уговорено почти сумата от отпуснатия заем да се заплати като възнаграждение на поръчителя.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответника нищожността на процесния договор за кредит. В условията на евентуалност по отношение на иска за установяване недействителност на договора за паричен заем, моли съда да установи нищожността на чл. 4 от договора. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове. Счита, че процесният договор отговаря на изискванията на закона, не му противоречи и не води до накърняване на добрите нрави. Излага подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискванията на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГРП. Сочи, че същото не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона, както и „е ищцата не е била задължена да сключи договора с поръчителя. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния ГПР. Поддържа, че вземанията на кредитора по процесния договор за кредит са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в резултат на сключен договор за цесия. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на договора с поръчителя, както и че кредиторът не е наясно какво е уговореното възнаграждение за поръчителя, което 2 следва да бъде заплатено от кредитополучателя. Намира, че договорът не страда от посочените от ищцата пороци, нарушаващи ЗПК. Твърди, че „Ай Тръст ЕООД е самостоятелно юридическо лице, независимо, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират разноски.

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № *******/19.08.2019 г., който противоречи на закона.

В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 4 от договора за паричен заем поради накърняване на добрите нрави, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че посочената договорна клауза от договора за паричен заем накърнява добрите нрави.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактите, че ищецът и ответникът са страни по процесния договор за потребителски кредит № *******/19.08.2019 г.; че за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, ищцата е сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, в който било уговорено възнаграждение за поръчител в сочения размер; че възнаграждението за поръчител не е част от формирания ГПР по договора за заем.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3