Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 156 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 465/2023
Вид
Решение № 156
Подписан
03.04.2023
В сила
03.04.2023
Състав
Цветан Илиев Цветков, Веселина Тодорова Семкова, Петко Иванов Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1, т.2, б.Б · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.194, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.218б · Наказателен кодекс
  • чл.29 · Наказателен кодекс
  • чл.30 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.54,ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.58А · Наказателен кодекс
  • чл.58А, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600465 по описа за 2023 година Производството по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано по въззивна жалба на подс.Г. Д. срещу Присъда №2/10.01.2023 г. по НОХД №6819/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, І н.с., с която е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК, като на осн. чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58А, ал.1 вр. чл.54,ал.1 НК му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ

РЕЖИМ на изтърпяване на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.Б ЗИНЗС. Приспаднато е на осн. чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 НК от срока на наказанието времето на задържане на подсъдимия по реда на ЗМВР и НПК, считано от 17.10.2022 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. Вещественото доказателство – 1 брой флаш памет е постановено да остане по делото до неговото унищожаване, както и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 85,20 1 лева. Претендира за постановяване на справедлив и законосъобразен съдебен акт от въззивната инстанция, съобразен с обстоятелството, че причинените с престъпното посегателство вреди са в размер на 330 лева, тоест под минималната заплата за страната, което обосновавало за деянието да бъде наложено административно наказание – пробация или глоба. В депозираното допълнение са изложени съображения в подкрепа на претенцията във въззивната жалба.

В съдебно заседание представителят на обвинението пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Подс.Д. в съдебно заседание моли за редуциране размера на наложеното му наказание, в какъвто смисъл и защитникът му адв.С. предлага на съда да се произнесе.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, прие за установено следното:

Подсъдимият Г. И. Д. е роден на ******, живущ в гр. ***, б., български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Свид. Р. Б. бил собственик и управител на дружеството „*** ЕООД с основен предмет на дейност - строителство. В тази връзка свидетелят бил инвеститор и собственик на строителен обект - построена жилищна сграда в гр.****. Последната се състояла от партер и пет етажа, като имала един централен вход, както и две гаражни клетки и проход за тях. Входът на сградата бил откъм ул.„***. На фасадата на сградата имало монтирана работеща охранителна камера за видеонаблюдение, като такива имало и на други места в обекта. Проходът за гаражите се затварял с ролетна алуминиева врата, която се отваряла и затваряла с дистанционно управление, което към момента на извършване на деянието не работело. Поради това същата се вдигала и сваляла /отваряла и затваряла/ ръчно. В прохода към гаражите на жилищната сграда свид. Б. съхранявал строителни плоскости и една палетна количка, върху която бил сложил дървен палет, а върху самия дървен палет бил поставил шест на брой чугунени радиатори, бели на цвят, с общо тегло 2 около 350 кг. и негова лична собственост. Чугунените радиатори същият бил закупил от свой познат през месец август 2022 г. и поставяйки ги върху палетната количка, ги бил приготвил за монтаж в сградата.

Бъдейки безработен, докато не пребивавал в затвора, подс.Д. по прякор „Л.“ се издържал, реализирайки доходи, посягайки върху чуждо движимо имущество. На 07.09.2022г. около 15:52 ч. същият преминавал през ул.„Цар Калоян“ в гр. Пловдив и достигайки до жилищната сграда на № *** на улицата, се спрял и седнал на парапета пред съседната сграда. Минути покъсно подс.Д. станал, огледал се в двете посоки, след което, воден от предварително взето решение да върши кражби, се насочил към жилищната сграда на №***, в която бил строителният обект на свид. Б.. Достигайки го сградата, вдигнал с ръката си ролетната врата и влязъл в прохода към гаражните клетки с намерение противозаконно да отнеме чужди движими вещи, каквито се намират там. Огледал какво има наоколо и забелязал шестте чугунени радиатора, подредени върху палетната количка. Решил да ги отнеме и предприел действия в тази насока, като посредством количката, на която били подредени, ги избутал извън сградата. Върнал се и затворил ролетната врата, след което бутайки количката с радиаторите тръгнал по ул. „Цар Калоян“ в посока към ул. „Янко Сакъзов“ в гр. Пловдив. Отдалечавайки се от жилищната сграда, подс. Д. преминал през магазин за домашни потреби на ул.

„Цар Калоян“ №19, където на работа по това време като продавач-консултант била свид. Е. Ш.. Същата видяла непознатия за нея подсъдим да преминава с количката, върху която били поставени шестте радиатора, но не предполагала, че той върши престъпление, доколкото се движел спокойно в светлата част на денонощието и на няколко пъти спирал да си почива, тъй като радиаторите били тежки. На инкриминираната дата свид. А. Д.- полицейски служител в Сектор „КП“ при Четвърто РУ - ОДМВР гр.Пловдив бил на работа и изпълнявал служебните си задължения по друг случай трябвало да проведе оперативно - издирвателни мероприятия с цел установяване на камери за видеонаблюдение в района на местопроизшествието. В изпълнение на задълженията си, около 16:30 ч. на посочената дата свид. Д. стоял пред административна сграда в гр. Пловдив, бул. „Марица“ №154 и докато изчаквал да му бъдат предоставени записи от охранителни камери, забелязал на пътното платно на булеварда пред него, в посока от запад към изток да се движи подс.Г. Д. по прякор „Л.“. Свид. Д. веднага разпознал подсъдимия, тъй 3 като същият имал множество криминални прояви по линия кражби на територията на ОДМВР гр. Пловдив и му бил познат във връзка с предходен случай на извършена от него кражба на територията на Четвърто РУ Пловдив. При преминаването по булеварда пред него, свид. Д. забелязал, че подс.Д. бута голяма количка, на която били натоварени чугунени радиатори, в посока кв. „Столипиново“ в гр. Пловдив, като свид. Д. го проследил с поглед няколко минути, след което продължил с работата си. Също както и свид. Е.

Ш., свид. Д. не се усъмнил, че подс.Д. върши престъпление, тъй като същият бутал количката прекалено явно по булеварда, в светлата част на денонощието, а радиаторите били добре подредени върху количката, поради което свид. Д. предположил, че някой му ги е предоставил доброволно. Около час по-късно подс.Д., след като разтоварил радиаторите на неустановено място, се върнал по обратния път с празната количка, като отново преминал през магазина, в който работела свид. Ш. достигнал до сградата на ул. „**“ №, от която отнел радиаторите. Връщайки се към сградата с празната количка, същият бил забелязан освен от свид.Ш., също и от живущата на първия етаж в сградата свид. И. К. която била на терасата в жилището си.

Подс.Д. отново вдигнал алуминиевата врата ръчно, вкарал празната количка на мястото, от което я бил взел по-рано, излязъл и затворил вратата.

На следващия ден - 08.09.2022 г., около 11:00 ч. свид.Б. отишъл до обекта си в сградата на ул. „*** и влизайки в прохода за гаража, забелязал липсата на шестте броя чугунени радиатори, а количката, върху която ги бил поставил, била на мястото си. Преглеждайки записите от охранителните камери, забелязал действията на непознатия за него подс.Г. Д. и разбрал, че радиаторите са откраднати, за което сигнализирал в полицията.

Съгласно експертното становище по извършената в хода на разследването съдебно - стокова експертиза на инкриминираните вещи, стойността на 1 бр. чугунен радиатор - употребяван към 07.09.2022 г. е 55.00 лева или общата стойност на шестте броя чугунени радиатора е 330 лева.

Като обективно и компетентно изготвено, законосъобразно същото е изцяло възприето. Липсват основания да се счете за основателна претенцията на подсъдимия за завишаване стойността на въпросните радиатори, които оказва се самият той е продал като старо желязо за сумата от 150 лева, както заявява пред въззивната инстанция.

4

Гореустановената фактология съвсем правилно първоинстанционният съд е приел, че се потвърждава от направеното от подсъдимия самопризнание, в подкрепа на което са събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите: Р. Б., А. Д., И. К. и Е. Ш., заключението по съдебно-стоковата експертиза, както и инкорпорираните писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествието, за доброволно предаване и за оглед на веществено доказателство, характеристична справка и справка за съдимост.

Несъмнено доказано се явява участието на подс.Д. в престъпното посегателство, осъществено на инкриминираните дата и място, доколкото непосредствено след реализираното му същият е забелязан с натоварените на палетната количка инкриминирани вещи последователно от свид.Ш. и свид.Д., познаващ го от по-рано във връзка с професионалната си работа, а след това отново от свид.Ш., както и от свид.К. при връщане на празната палетна количка обратно в сградата на ул.„*** Като напълно обективни, логични и последователни, а и хармониращи както помежду си при незначителни противоречия, така и с останалата доказателствена съвкупност, на цитираните гласни доказателствени средства съвсем коректно вяра е дадена.

Въз основа на изложената фактология, приета за установена след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, законосъобразен и обоснован се явява изводът, че осъщественото от подс.Д. деяние е съставомерно по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК, тъй като на инкриминираните дата и място и при условията на опасен рецидив в двата му варианта, е отнел чужди движими - шест броя чугунени радиатори на обща стойност 330 лева от владението на свид.Б. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Цитираните гласни доказателствени източници в своето единствено и взаимовръзка, съпоставени и със самопризнанието на подсъдимия и със сведенията, закрепените в гореуказаните протоколи, обосновават законосъобразността и обосноваността на извода касателно причастността на подсъдимия към процесното деяние, както правилно е констатирал и контролираният съд.

Напълно аргументирано и обосновано е прието, че подсъдимият е 5 предприел и реализирал действия, насочени към прекъсване на досега осъществяваната фактическа власт върху инкриминираните вещи без съгласието на собственика им, свеждащи се до влизане в имота му, вземане на инкриминираните вещи от съответното място, след което безпрепятствено и напълно необезпокояван е напуснал обекта и се е отдалечил от същия, а покъсно е върнал празна използваната палетна количка. Ето защо е и придобил възможност за безпрепятствано разпореждане с вещите и в този смисъл установил свое владение върху тях. Доколкото налична се явява промяната в упражняваната фактическата власт спрямо инкриминираните вещи, то настъпил е и съставомерният резултат.

Коректна се явява преценката относно извършване на процесното посегателство при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК, доколкото с влязла в сила на 27.12.2016 г. Присъда по НОХД №3815/2016 г. по описа на ПдРС на подс.Д. е било наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим на изтърпяване за извършено посегателство по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ НК, изтърпяно на 30.03.2018 г., а от друга страна, с влязло в сила на 02.05.2019 г. Определение е одобрено споразумение за решаване на НОХД №234/2019 г. по описа на ПдРС, с което на подс.Д. е било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален строг режим на изтърпяване за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ и б. „Б“ НК, изтърпяно на 16.04.2020 г. Цитираните осъждания определят процесното деяние като такова, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.А и б.Б НК, тъй като подс.Д. го е осъществил, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, и след като е осъждан повeче от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 НК, а от указанията относно изтърпяване на наложените му наказания се констатира, че не е изтекъл предвиденият в чл.30 ал.1 НК петгодишен срок, изключващ прилагането на правилата на чл.29 НК.