Решение № 1002 от 10.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. Русе, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Ив. Бойчев при участието на секретаря А. П. Х. като разгледа докладваното от М. Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520105475 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 108 ЗС, насрещен иск с правно основание чл. 72, ал.1 и ал.2 ЗС и възражение с правно основание чл. 72, ал.3 ЗС.

Г. Т. Т., М. П. П., И. П. П., Т. Т. Т. и Г. Т. Т. са предявили срещу Д. Д. Д. и Т. И. Д. искова молба, в която се твърди, че петимата ищци са съсобственици на недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда, находяща се по ул. „***" № ** в кв., ***, гр. Русе, общ. Русе, състояща се от две стаи, кухня и коридор, със застроена площ от 65,50, застроена върху държавна земя с пространство от 450 квадратни метра, представляващо имот пл.№ 15 по плана на *** - Русе, а съгласно Скица на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Русе - сграда, с идентификатор ******. с адрес на сградата: гр.

Русе, общ. Русе, обл. Русе, ул. „***" № ** със застроена площ: 64 кв.м. квадратни метра, брой етажи 1 , предназначение: Жилищна сградаеднофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Твърди се, че по силата на наследствено правоотношение, а за първата ищца и по силата на договор за издръжка и гледане правата на страните са съответно 12/18 ид ч. за Г. Т. и по 3/18 ид.ч. съответно за М. П. и И. П. общо и Т. Т. и Г. Т. общо.

1

Твърди се, че ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който се легитимирали като собственици на процесния имот, без за това да са имали основание.

По силата на съдебно решение в друго гражданско производство било установено, че ответниците не са собственици на част от процесния имот и съответно констативният нотариален акт отменен за 11/16 ид.ч. от него. За останалите 5/16 ид.ч. не бил отменен и за ищците бил налице правен интерес от неговата отмяна.

Твърди се, че ответниците продължават да държат процесния имот без правно основание, с оглед на което ищците молят да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато правото им на собственост върху имота и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху него.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата Т. Д. признава изцяло исковата претенция, а ответникът Д. Д. Д. оспорва основателността на същата.

Ответникът Д. твърди, че процесният имот е владян от двамата ответници в продължение на много години, като това тяхно владение било демонстрирано и сведено до знанието на ищците. От последните никой не се противопоставял на тяхното владение, което дало основание и за снабдяването им с оспорвания констативен нотариален акт. Излагат се обстоятелства относно личните отношения между първата ищца и ответниците, с които се обосновава и процесуалното поведение на ответницата в настоящото производство. Твърди се, че след като са се снабдили с документ за собственост на процесния имот, ответниците са извършили множество строително-ремонтни дейности на значителна стойност. За извършените подобрения ищците знаели и не се противопоставяли, дори са извършени с одобрението и съгласието на първата ищца каквото одобрение и съгласие от нейна страна имало и във връзка със снабдяването с констативният нотариален акт за собственост.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е предявил насрещен иск, с който претендира да му бъдат заплатени от ищците направените подобрения и необходими разноски в процесния имот, подробно описани в насрещната искова молба на стойност. Претендираната сума е в общ размер на 12000лв., от които се иска ответниците да му заплатят съответно: Г. Т. Т. - 8250лв.; М.

П. П. - 937.50лв., И. П. П. - 937.50лв., Т. Т. Т. - 937.50лв. и Г. Т. Т. - 937.50лв., 2

ЧАСТИЧНО от общо дължимите му се 16200лв. /от Г. Т. Т. - 11137.52лв.; от М.

П. П. — 1265.62лв., И. П. П. - 1265.62лв., Т. Т. Т. - 1265.62лв. и Г. Т. Т. 1265.62лв./, представляващи стойността на направени от него необходими и полезни разноски за имота в гр. Русе, ***** и представляващ сграда с идентификатор ******.

Ответникът прави и възражение за задържане на процесния имот до заплащане от насрещните страни на претендираните подобрения и необходими разноски каквото, право имал като владелец на имота.

В срока за отговор по насрещните искове, ответниците по тях оспорват изцяло тяхната основателност. Оспорва се ищецът и бившата му съпруга да са имали качеството на владелци на процесния имот. Същите го ползвали със знанието и съгласието на собствениците и се явявали държатели на имота и като такива не разполагали с право на задържане. Прави се и възражение за погасяване по давност на претендираните суми за направени подобрения в периода 2013г. – 2017г. Оспорва се претенцията на ищеца по насрещния иск и за направени подобрения и съответно претендираните за тях суми за допълнително извършени подобрения извън спорния имот и конкретно на „лятна кухня“, която постройка била изградена в държавен имот, отделна част от процесната сграда, без строителни книжа и разрешение за това. Оспорват се и останалите претенции за извършени подобрения, доколкото се твърди, че същите са направени със средства на Т. Д., а не с общи такива на двамата ответници.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че процесният имот, представляващ по документ за собственост едноетажна жилищна сграда, находяща се по ул. „***" № **, ***, гр. Русе, общ. Русе, състояща се от две стаи, кухня и коридор, със застроена площ от 65,50 кв.м., застроена върху държавна земя с пространство от 450 кв.м., представляващо имот пл.№ 15 по плана на *** - Русе, при граници на целия имот: от две страни улици, П.П.К. и В.Ц.Д. е придобит в собственост от съпрузите Т.Т.К. и Г.Г.К. (родители на първата ищца и дядо и баба на останалите ищци).

Съгласно актуалната кадастрална скица, процесният имот представлява Сграда, с идентификатор ******. с адрес на сградата: гр. Русе, общ. Русе, обл.

3

Русе, *****, застроена площ: 64 кв.м., брой етажи 1, предназначение:

Жилищна сграда- еднофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Т.Т.К. е починал на 16.01.1985г., като след смъртта му ½ идеална част от процесния имот е придобита в наследство от трите му деца – Г. Т. Т., В.Т.П. и Т.Т. Т., при равни права.

В.Т.П. е починала на15.10.2012г., а съпругът й П.И. П. на 01.06.2016г., като са оставили за свои законни наследници синовете си и ищци по делото М. П. П. и И. П. П., които са придобили по наследство общо 3/18 идеални части от процесния имот.

Т.Т. Т. е починал на 31.01.1991г., а съпругата му П.Т. Т. на 28.06.2016г., като са оставили за свои законни наследници синовете си и ищци по делото Т.

Т. Т. и Г. Т. Т., които също по наследство са придобили общо 3/18 идеални части от процесния имот.

Ищцата Г. Т. Т. е придобила по наследство също 3/18 идеални части от процесния имот.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №***, том. Х, дело №***/29.05.1995г., Г.Г.К. е прехвърлила на дъщеря си Г. Т. П. притежаваните от нея 9/18 идеални части от процесния имот. Към него момент приобретателят на имота е имала сключен граждански брак със свидетеля Ц.Т.П., с когото се развела през 2017г.

Ответницата по делото Т. И. Д. е дъщеря на ищцата Г. Т. Т. и съпруга (при образуване на настоящото производство) с втория ответник Д. Д. Д..

Гражданският им брак е прекратен с развод по реда на чл. 50 СК с решение от 11.12.2023г. по гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе. Съгласно утвърденото споразумение между двамата съпрузи по въпросите по чл. 51 СК, семейното жилище, представляващо едноетажна къща с пристроена лятна кухня, находящо се в гр. Русе, ****, застроена върху държавна земя, се предоставя за ползване на Т. И. Д., която променя фамилното си име на С..

Няма спор по делото, а и се установява от представеното Решение №***/03.07.2023г. по гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе, че с Нотариален акт №*** том. ІІ, рег. №*** нот. дело №*** от 09.12.2011г. на нотариус Ц.М., двамата ответници са признати за собственици по давностно владение на процесния имот – едноетажна жилищна сграда със застроена площ 64 кв.м., застроена върху държавна земя с пространство 450 кв.м.

4

С горепосоченото съдебно решение е уважен предявен от Г. Т. Т. отрицателен установителен иск и е признато за установено по отношение на нея, че ответниците Т. И. Д. и Д. Д. Д. не са собственици на 11/16 идеални части от процесния имот и издадения в тяхна полза констативен нотариален акт е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК до размера от 11/16 ид. части.

Свидетелят Ц.Т.П. установява, че е бивш съпруг на ищцата. След развода си двамата запазили добри отношения имали обща дъщеря - П..

Поради това през 2014г. извършил множество СМР в процесния имот, като измазал къщата и правил външна мивка. Помогнал и в направата на покрива.

За труд не му било плащано, а материалите купувала ответницата Т.. Съпругът й не участвал в тези ремонти, а ходел на работа.

Свидетелят З.А.А. установява, че по молба на ответницата Т. извършил вътрешния ремонт в пристройката към къщата – полагане на гипсокартон,, замазка, плочки, ел. инсталация, монтиране на бойлер и радиатори, както и сглобяване и монтиране на кухня.

Свидетелката Д.П. И. установява, че е братовчедка на ищцата Г. Т..

Знаела, че дъщеря й Т. работела по морета и парите, които изкарвала ги влагала в ремонти на къщата, в която живеели в кв. ***. Ответникът също живеел в къщата, но за всички ремонти в нея решения вземала Т.. Знаела, че къщата е на Г.. Не била чувала дъщеря й и зет й да са изявявали претенции за собствеността върху нея и да са си „вадили нотариален акт“ за нея.

И тримата свидетели установяват, че ответникът отглеждал животни в стопанска постройка в същото дворно място, в което била процесната жилищна сграда.

Свидетелката П.Г.А. установява, че като майка на ответника знаела, че той и съпругата му още преди да се оженят заживели в процесната къща и полагали грижи за бабата на ответницата Т. и за по-малката й сестра П..

Извършили много подобрения в имота, направили вътрешна баня и тоалетна, направили огради, постоянно влагали средствата си в имота. През 2011 г. двамата ответници „си направили документ за собственост“ на къщата със съгласието на ищцата Г.. След това извършили множество ремонти, които Д. и Т. заплащали, като дори свидетелката ги подпомогнала финансово. Откакто синът на свидетелката се развел, не живеел вече в къщата, включително не гледал и животни в стопанската постройка до нея.

Свидетелката Б.Д.К., сестра на ответника също установява, че той и 5 съпругата му са живеели в процесния имот, в който извършили множество подобрения през годините, които заплащали с изкараните от тях пари. През 2011г. със съгласието на ищцата Г., която пребивавала в Италия и се връщала понякога в България, двамата ответници се снабдили с нотариален акт за собствеността на къщата. Ищцата Г. имала много кредити и задължения и била изплашена.

В съдебно заседание ответникът Д. Д. признава, че до снабдяване с оспорения констативен нотариален акт в полза на ответниците се стигнало по решение на ищцата Г., тъй като имала много кредити и задължения и се притеснявала да не й вземат къщата и искала тя да се прехвърли на Т., за да няма собственост и да няма какво да й вземат. За това според ответника решили и отишли с трима свидетели пред нотариус.

Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза, описаните в насрещната искова молба подобрения са констатирани на място като извършени, но не е възможно да се определи точния период през който са извършени. Установените СМР вещото лице е оценило на 34019,32лв., включващи материали и труд. Увеличената стойност на процесната сграда вследствие на извършените подобрения към настоящия момент е в размер на 18854лв. Изграденото от олекотени сандвич панели помещение се ползва за дневна-кухня и в момента на огледа от вещото лице е единственото място, от което е възможен достъп до къщата, в която няма друго кухненско помещение.