Решение № 107 от 19.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. ХАСКОВО, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500135 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №290/13.Х.2023 г. постановено по гражданско дело №109/2023 г. Районен съд-Димитровград признава за установено в отношенията между „Сити Кеш" ООД, ЕИК:202531869,със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, от една страна и И. Т.

Т., ЕГН ********** от град *** от друга, че е нищожна клаузата за неустойка от сключените между страните договор за потребителски кредит №*** г. и договор за потребителски кредит № *** г.

С решението се осъжда „Сити Кеш" ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н.П., да заллати на И. Т. Т., ЕГН ********** от град ***, сумата в размер на 271.02/двеста седемдесет и един лева 2 ст./- неоснователно платена неустойка по недействителната клауза от договора за потребителски 1 кредит № *** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 1.2.2023 г, до окончателното й плащане, като за разликата до претендирания размер от 908.45 лева, искът отхвърля, като неоснователен и недоказан,

С решнието се осъжда „Сити Кеш" ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н.П., да заплати на И. Т. Т., ЕГН ********** от град ***, сумата в размер на 394.93/триста деветдесет и четири лева и 93 ст./неоснователно платена неустойка по недействителната клауза от договора за потребителски кредит №*** г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 1.2.2023 г, до окончателното й плащане, като за разликата до претендирания размер от 1681.28 лева, искът отхвърля, като неоснователен и недоказан.

С решението се осъжда „Сити Кеш" ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н.П. да заплати на И. Т. Т., ЕГН ********** от град *** , направените разноски по делото, съразмерно с уважената част на исковата претенция в размер на 107.30/сто и седем лева и 30 ст.

Съдът осъжда „Сити Кеш" ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н.П., да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., със седалище и адрес на управление град ***, бул. *** с БУЛСТАТ

180814656, представлявано от адв.М. В. М., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца И. Т. Т., ЕГН ********** от град *** безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400/четиристотин/ лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част от иска.

С определение №1196/12.ХII.2023 г. постановено по гражданско дело №109/2023 г. Районен съд-Димитровград изменя решение № 290 от 13.10.2023 година, постановено по гр. д. № 20235610100109 от 2023 година, по описа на Районен съд — Димитровград, в частта му за разноските, като осъжда „Сити Кеш" ООД, ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Славянска" № 29, ет. 7, представлявано от Н. П., да заплати на Еднолично адвокатско дружество 2

М., със седалище и адрес на управление град ***, бул.*** с БУЛСТАТ 180814656, представлявано от адв.М. В. М., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца И. Т. Т., ЕГН ********** от град *** безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 800/осемстотин/ лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно уважената част от исковите претенции.

Обстоятелства по въззива

Недоволна от постановеното решение е останала И. Т. Т., ЕГН ********** от град ***,поради което обжалва същото като неправилно и незоконосъобразно в отхвърлителната част на предявените претенции.Въззивната страна претендира иска отмяна и присъждане и на отхвърлените суми за разликата над 271.02 лева,неоснователно платени по договор за потребителски кредит №*** г. до пълния размер от 908.45 лева,както и отмяна на решението в отхвърлителната част на решението над присъдената сума от 394.93 лева,неоснователно платени по договор за потребителски кредит № *** г. до пълния предявен размер от 1 681.28 лева.

Частичното отхвърляне на исковете от страна на РС-Димитровград било изведено от обстоятелството,че съдът приел за недължимо платени само сумите,съставляващи неустойка за непредставяне на поръчител в 3 дневен срок,въпреки,че нямало доказателства въобще за предоставяне на главниците по двата процесни кредита от страна на „Сити Кеш“ ООД.

Заемът бил реален договор и предвид липсата на установено предаване на посочените като кредит суми,то и въобще не се дължало връщане на посочените главници,предвид липсата на сключен договор.Поради това и направените плащания от въззивницата били неоснователни.

От друга страна ответната страна признавала предявеният иск и не възразявала за претендираните суми,като единствено се уточнявало,че клаузата за неустойка не водела до недействителност на целите договори.

Неправилно РС-Димитровград приел,че ГПР не бил в нарушение на чл.19 ал.I от ЗПК и бил в рамките на законовите допустими 50%.Въззивницата сочи,че СЕС постановил решение №15/15.III.2012 г. по дело С-453/2010 г. съобразно което посочения в съответние потребителски договор ГПР,който е под размера на действителния такъв е равносилно на заблуждаваща практика 3 по смисъла на Директива 2005/29 на ЕС.Недействителността на клаузите извеждащи ГПР по двата договора водела и да пълната недействитеност на самите договори.

Включената неустойка относно непредставянето на обезпечение в рамките на три дни била незаконосъобразно и водела до заобикаляне на нормата на чл.19 ал.IV от ЗПК.Размерите на тези неустойки били изначално разсрочени и включени в анюитетните вноски по кредитите,поради което има фаункцията на скрито възнаграждение за дружеството.При включване на въпросните суми в ГПР,то същият нараствал да няколко стотин процента.

Поради това и първата инстанция неправилно приела,че тези неустойки не водели до скрито оскъпяване на двата кредита.

Поради това и същите били изцяло недействителни на основание чл.22 вр. с чл.11 ал.I т.9 и т.10 от ЗПК,като се дължало връщане само на получените,респ. неизплатени главници,съобразно чл.23 от ЗПК.

Представен е отовор на въззивната жалба от страна на „Сити Кеш“ ООДСофия,с което се извежда неоснователността на същата и се потвърждаване на решението.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят правни последици.Същата е обективиран израз на субективните му права.

Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства..В хода на проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на очертания предмет от въззивната жалба.

В хода на производството е несъмнено e установено,че между страните по 4 делото са възникнали договорни правоотношения от потребителско естество договор за потребителски кредит №*** г, като на ищеца е предоставен от дружеството кредит в размер на 600 лева, при следните условия: срок- 7 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 40,05 % и годишен процент на разходите- 48,53 %. Налична е и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 467.54 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.Съобразно договор за потребителски кредит №***г, като на ищеца е предоставен от дружеството кредит в размер на 1200 лева, при следните условия: срок- 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент- 40, 05 % и годишен процент на разходите- 48, 36 %.Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 2 422.14 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.Установява се,че заемополучателят е получил сумите като главница по описаните договорни отношения В рамките на проведеното съдебно дирене е установено по делото пред първата инстанция,вкл. и чрез приетата по съдебно-счетоводна експертиза , ч е ако бъде включена неустойката по чл.6.2. от двата договора,ГПР ще възлиза-по договор за заем № *** г. на 574.49%,а по договора за заем № *** г. на 517.76 %.

По договор за заем № *** г. са внесени суми от 1 681.28 лева,с които изцяло е погасена главницата от 1 200 лева,така и 394.93 лева неустойка за м.февруари,март и частинчно за април 2022 г.и 86.35 лв.договорна лихва за същия период,като кредитът е погасен предсрочно на 29.III.2022 г.

По договор за заем № *** г.. са внесени суми от 908.45 лева,с които изцяло е погасена главницата от 600 лева,така и 271.02 лева неустойка за декември и частично за м.януари.2023 г. г.и 37.43 лв.договорна лихва за същия период,като кредитът е погасен предсрочно на 20.I.2022 г.

Обсъдените договори за кредит са нищожни. Съдът следва да осъществи цялостна проверка на потребителския договор на основание чл.7 ал.III от ГПК.

В случая годишния процент на разходите е изведен в рамките на законово допустимия размер и по двата договора,но само формално.Видно от установените действителни размери на ГПР по двете договорни потребителски правооношения между страните и при включена неустойка по 5 чл.6.2. от двата договора,ГПР ще възлиза-по договор за заем № *** г. на 574.49%,а по договора за заем № *** г. на 517.76 %,което надвишава десетократно допустимия праг по чл.19 ал.IV от ЗПК.Налице е недействителност и на двата договора за кредит на основание чл.22 вр. с чл.11 ал.I т.10 от ЗПК. В процесния случай годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит на са посочени коректно и водят до заблуждаване на потребителя. В случая в договорите за потребителски кредит е визирано, че годишният процент на разходите е в рамките на чл.19 ал.IV от ЗПКно не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва за конкретния случай. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите, както и общото посочване на взетите предвид допускания, обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти от потребителя, от които се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл.19 ал.I от ЗПК. при вярното им отчитане и сборуване.В случая няма възможност първоначално да се отчете дали посочения размер на ГПР е изведен само формално като по-нисък от величината по чл.19 ал.IV от ЗПК,за да се спази привидно изискването на закона относно валидността на договора или същият действително,при сбор на законовите му съставки,води до визирания размер като проценти.Както се установи в хода на производството това не е така и в действителност същият над десетократно по-висок от формално посочения в двата договора ГПР. В конкретния случай в процеснит е договори за кредит липсва яснота относно посочените обстоятелства. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита-кои точно компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора и за конкретния случай негов размер. Клаузите на договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от сключване на договора.

Следователно не са спазени изискванията на чл.11 ал. I т.10 от ЗПК – годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване за конкретното облигаторно правоотношение.Посочването на съставките на ГПР в конкретния случай дава възможност и да се прецени дали същият действително,а не само формално отговаря на изискването на чл.19 от ЗПК 6 или не.Това е изключително важно обстоятелство,тъй-като касае действителността на целия договор.Поради това следва съставките на ГПР да са ясно изброени.