Решение № 4244 от 26.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4244 гр. Варна, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г. като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110110602 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е образувано по молба на А. Ж. Г., действаща лично и в качеството й на законен представител на А. А. А., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение Г. М. С..

В сезиращата съда молба молителката сочи, че е била в брак с А.С. А., чийто брак е прекратен с влязло в законна сила решение по гр.д. № 9407/2024г., по описа на РС-Варна, като родителските права по отношение на общото им дете А. А. са предоставени на майката.

Твърди, че на 05.09.2025г. молителката и синът й А. се намирали в дома на Д.А. – нейната сестра, в село Т.. Около 18:00ч. пред дома на сестра й пристигнали ответницата и нейния съпруг – бабата и дядото по бащина линия на А., с молба да го вземат за кратък период от време, за да отидат на гости на прадядото на детето, който също живеел в село Т..

Молителката се съгласила, като в 20:31ч. звъннала на бащата на детето – А. А. и го помолила да предаде на ответницата, че е необходимо да върне детето при нея, за да го нахрани и да го сложи да спи. Твърди се, че малко след това молителката разговаряла с ответницата на телефонния номер на лелята на А.. Ответницата я уведомила, че А. иска да замине с нея за гр. П., поради което щяла да й го върне на следващия ден по обяд. А. не била съгласна на предложението и отказала, на което Г. отвърнала с обвинения на висок тон. След като молителката заявила, че идва да прибере А., получила отговор „Ела да видим как ще си вземеш детето!“. Малко след това А. и сестра й пристигнали в къщата на прадядото на А., където били събрани около десет човека. Помолила ответницата ако има да й казва нещо това да не е пред детето, но Г. и отвърнала, че това което ще й каже трябва да бъде чуто от всички. Казвайки това отместила детето от себе си и нанесла удар с юмрук на молителката в областта около окото, като едновременно с това крещяла „Синът ми малко те е бил в 1

Англия“. Веднага след като А. прегърнал молителката, ответницата се намесила и започнала да дърпа детето. В този момент се намесили сестрите на молителката и ответницата, които казали на Г. да пусне детето.

Сочи, че след като се прибрали в дома на сестра й, успокоила детето, което било много уплашен и травмиран. В 21:40ч. А. звъннала на телефон 112 и след като е обяснила какво се е случило, на адреса дошли служители на МВР, на които дала обяснение за случилото се в дома на прадядото на детето. В продължение на три дни след случката окото на молителката било подуто, имала главоболие, гадене, страдала от безсъние и от липса на апетит. Твърди, че на 08.09.2025 посетила спешния кабинет в МБАЛ Св. Анна – Варна АД, където й била направена рентгенография на черепните кости, а на 09.09.2025 г. посетила Съдебна медицина към същата болница и малко след това отпътувала със сина си за Великобритания.

С оглед горното сезира съда с искане за налагане на мерки за защита.

Ответната страна Г. М. С. оспорва молбата. Поддържа, че същата има за цел да удовлетвори неприязънта на молителката към ответницата, породена от прекратяване на гражданския й брак със сина на С.. Не оспорва, че на процесната дата е помолила молителката да позволи детето А. да гостува в дома на неговия прадядо, находящ се в същото населено място, в което е й домът на А. Г.. Не оспорва и че след като детето е прекарало период от време с нея и дядо си, С. провела телефонен разговор с молителката, като твърди обаче, че същият е бил с различно съдържание от изложеното от А. Г.. В тази връзка сочи, че няма причина да иска да задържи детето при себе си и да проявява агресия, тъй като молителката доброволно е пуснала детето да й гостува, с което поведение тя демонстрирала спокойствието си да повери грижите за детето А. на неговата баба. Твърди, че в телефонния разговор е попитала А. Г. дали детето може да нощува при тях и да го заведат в дома на С.. След като е получила отрицателен отговор от майката, се е съгласила с нейното решение. Оспорва да я е обиждала, заплашвала, нагрубявала или по какъвто и да е друг начин да е оспорвала решението й. Именно докато се подготвяла да върне детето на молителката, последната заедно със сестра си, с викове и заплахи нахлули в двора на дома на ответницата. Без да се съобразява с присъствието на детето и другите близки родственици, гостуващи в дома на бащата на ответницата, молителката се насочила към С. крещейки „Ще те оправя аз! Ще видиш какво ще стане“ и други. При това агресивно, неочаквано и съпроводено с крясъци поведение на молителката, детето А. изпищяло и именно след неговия вик и поведението на Г., съпругът на ответницата пресякъл пътя на майката на детето, попречвайки й да стигне до С., като на висок тон й казал да спре да крещи, защото плаши детето. Ответницата предала детето в ръцете на сестрата на молителката, тъй като последната продължавала да вика, като се опитвала с агресивни намерения да достигне до С.. Въпреки, че взели детето, двете сестри не напуснали дома, като продължили да викат, че С. е злобна и лоша, заплашвайки я, че повече няма да види детето. Поддържайки, че на процесната дата не е заплашвала, не е обиждала и не е удряла молителката, моли за отхвърляне на молбата.

2

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане” – Долни чифлик, с молба от 07.10.2025г., сочи, че не е в съС.ие да извърши социално проучване, тъй като майката А.

Г. и детето А. са установени трайно в Кралство Великобритания.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че Г. М. С. е майка на А. С. А., който е бил в брак с А.

Ж. Г., от който двамата имат общо дете А. А. А.ом, което се установява и от приложената на л. 11 от делото справка в НБД „Население“, решение № 3876/03.11.2024г., постановено по гр.д. № 9407/2024г., по описа на ВРС (л. 7-8) и удостоверение за раждане (л. 10).

Приобщени към доказателствата по делото е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която А. Ж. Г. е декларирала, че на 05.09.2025г., около 20:40ч., в присъствието на детето А., Г. С. й нанесла удар с юмрук в областта на окото, като през това време викала и крещяла срещу молителката: „Синът ми малко те е бил в Англия!“, дърпала детето от Г., докато то я прегръщало и плачело.

Видно от приложеното на л. 52 от делото писмо от Районен център 112-Варна и възпроизведеното по реда на чл. 204 ГПК съдържание на аудиофайловете на представеното CD в о.с.з. на 10.10.2025г.,, че на 05.09.2025г., в 21:40ч., А. Ж. Г. е подала сигнал за това, че бившата й свекърва я е ударила пред детето и много други хора, с което стресирала детето.

На тел. 112 е постъпило и второ обаждане от молителката в 22:24ч., тъй като до този момент служители на полицията не са се отзовали. Сигналът е посетен от с. Д. Д. и ст.пол. Ж. М. К. около 21:50ч. (докладна записка от полицейските служители – л. 68). Възпроизведени по реда на чл. 204 ГПК са и видеофайловете от записите на персоналните полицейски камери, от които се установява, служителите на районното управление са посетили адреса на молителката, като същата е отказала медицинска помощ. Посетен е адреса, на който е била ответницата, като в разговор със собствениците на имота, същите са заявяват, че С. си е тръгнала и по-рано. Братът на ответницата е съобщил, че по-рано между молителката и ответницата се скарали. Между двете имало дрязги.

От изисканите от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД доказателства (л. 46-51) се установява, че на 08.09.2025г., в 13:07ч., А. Ж. Г. е посетила Спешен център на горното болнично заведение, където е съобщила за нанесен й побой в петък – ударена в лицето, като се е оплакала от главоболие. Направена й е рентгенография на черепни кости, при което не са установени видими травматични промени на костните структури (л. 9-гръб).

В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е извършил справки, като от същите се установява, че Г. М. С. и А. Ж. Г. не са настанявани за лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна (л. 44) и не са осъждани (л.

41-42).

Събрани в хода на производството са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Симеон Д. Д. и Ж. М. К. – старши полицаи от Четвърто РУ при ОД на МВРВарна, както и на водените от молителката свидетели – Д. Ж. А. (сестра на молителката) и 3

Д. А. Т. (баба на молителката) и тези водени от ответната страна – Я.М.С. (брат на ответницата) и С. А. С.ов (съпруг на ответницата).

От показанията и на четиримата водени от страните свидетели се установява, че на 05.09.2025г. детето А., гостувало с ответницата в дома на бащата на последната, находящ се в с. Т., в близост до дома на свидетелката Д. А.. Било взето за няколко часа според изнесеното от свидетелката А. и свидетелят С.ов. Последващо молителката и ответната страна провели телефонен разговор свързан с това детето да гостува на баба си в гр. П..

В показанията си свидетелката А. излага, че след разговора сестра й била ядосана, тъй като не искала да вземат детето без да са я предупредили и заявила на ответницата, че ще отида де вземе сина си. Затворила телефона и тръгнала. Първо сестра и влязла в двора на имота на бащата на ответницата, където след малко влязла и свидетелката. Чула как молителката и ответницата си говорят на висок тон, като сестра й казала, че иска да вземе детето. Ответницата от своя страна й казала да спре да й се „зъби“, станала и ударила с юмрук А. Г. между очите. Свидетелката чула как сестра й ответницата си викали една на друга „Спри! Спри!“ Преди това да се случи, свидетелката излага, че детето било в ръцете на ответницата, но в суматохата то се озовало на земята. Свидетелката се помъчила да го вземе, но С. започнала да го дърпа от ръцете й. Детето обвило ръце около врата на свидетелката и я попитало „Леля, защо всички викат? Защо се карат?“. Тръгнала с детето, като се обърнала да види къде е сестра й. Видяла, че всички присъстващи – около десетина човека, били станали. Братът на ответницата казвал на последната да спрат да се карат.

Всички ръкомахали. Свидетелката се върнала да вземе сестра си и си тръгнали. След това се обадили в полицията.

Според показанията на свидетелката Т., след като взели детето, молителката и сестра й отишли в дома на Т.. Молителката била много разстроена. Обяснила, че в дома на бащата на ответницата имало кавга, при която ответницата ударили А. Г. по лицето. Според свидетелката дясното око на молителката било червено, подуто, като свидетелката слагала лед върху окото, за да се успокои. Що се отнася до детето, свидетелката сочи, че след като се прибрали, молителката го сложила да спи и то заспало.

Според свидетеля Салиев, 5-10 минути след проведения телефонен разговор между ответницата и молителката, последната дошла в дома на свидетеля, заедно със сестра си.

Още с влизането в двора започнала да крещи, да вика на ответницата „Детето няма да го вземаш!“, „Ела тук настрани да се оправяме“, на което С. реагирала, че „не може да й каже, да й задава условия, къде да отивам, какво да правя“. Молителката се засилила към ответницата, при което съпругът на последната станал й й препречил пътя, заставайки между двете жени. Още двама-трима от присъстващите станали да попречат на А. Г.. Според свидетеля не е имало физически контакт между двете жени, тъй като при опитите на молителката да стигна до сестрата на свидетеля, двама-трима човека възпирали Г.. Сочи, че когато последната влязла в двора на къщата, детето стояло до баба си. Когато молителката се засилила към ответницата, детето отишло при сестрата на Г.. В този момент свидетелят излага, че се е намесил, като казал на двете неканени жени „Айде вземайте си главите и си 4 заминавайте, махайте си от тук, заминавайте си“. По-късно сочи, че се дошли полицаи, които разговаряли със свидетеля и съпругата му, не и с ответницата, която си била тръгнала.