Решение № 590 от 02.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Пловдив, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300502396 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Юробанк България“АД против решение № 3093/04.07.2023г. по гр.д.№ 17393/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против А. С. С. и И. С. Р. за осъждането им да заплатят на банката суми в размер от по 482,10 лева, представляващи главници по договор за издаване на кредитна карта от 28.08.2004г., сключен между „Бългериън Ритейл сървисиз“АД и наследодателя на въззиваемите С. И. С., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на завеждане на делото, както и за осъждането им да заплатят на банката суми в размер от по 87.60 лева за нотариални такси за периода 02.01.2017г.25.05.2021г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че фактът на сключването на горепосочения договор за кредитна карта е безспорен между страните, като при това от ответната страна са изложени твърдения в отговора на исковата молба, че са извършили плащания по този договор. Налице било и заверено копие от заявление- договор за издаване на кредитна карта и въпреки това РС по свое усмотрение и без да има заявено оспорване, приел за недоказан факта на сключването на този договор, както и факта на усвояването на определени суми по него. Обсъдени са събраните по делото доказателства и са изложени подробни доводи за това, защо считат, че изводите на РС са погрешни. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.

От въззиваемите А. С. С. и И. С. Р. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържат се изложените от РС мотиви.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По първоинстанционното дело са предявени обективно съединени искове с по чл. 79, 1 ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Юробанк България”АД против И. С. Р. и А. С. С. за осъждане ответниците да заплатят на ищеца суми в размер от по 482,10 лева- главница, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 03.11.2021г.- датата на подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане, и суми от по 87,60 лева за нотариални такси за периода 02.01.2017- 25.05.2021г.. В исковата молба се твърди, че на 28.08.2004г. между наследодателя на ответниците С. С., починал на 08.05.2017г., и „Бългериън Ритейл сървисис” АД е сключен договор за издаване на кредитна карта “Евролайн”, с кредитен лимит от 2100 лева. Усвояването на кредитния лимит започнало на 04.10.2004г.. На кредитополучателя били изпращани месечни извлечения, сочещи извършените операции с картата, срока за погасяване на задълженията, период, за който не се начислява лихва, лихвен процент, минимална месечна вноска и просрочени задължения. Дължали се и такси за одобряване на кредита, за обслужване, за ползване в брой, надвишаване на кредитен лимит, просрочие на плащанията, преиздаване на карта. На 24.03.2005г. предприятието на „Бългериън Ритейл сървисис” АД било продадено на ищеца- жалбоподател във въззивното производство, за което длъжникът бил уведомен. Той бил натрупал следните задължения:

1446,29 лева- главница, 114,28 лева- договорна лихва, 44,60 лева- мораторна лихва, установени с две последователни месечни извлечения от 30.12.2016г. и 29.01.2017г..

Задълженията били обявени за предсрочно изискуеми. Наследниците на длъжника били трима. Същите приели по опис наследството. На 20.01.2021г. между ищеца и третия наследник Д. С. било сключено споразумение за доброволно заплащане на припадащата й се 1/3 ид.ч. от задълженията. На 27.01.2021г. на С. С. била връчена нотариална покана за плащане на припадащите му се задължения. Такава покана била връчена и на И. С. на 27.01.2021г. Извършени били две заверки на подписи на стойност 36 лева и две връчвания на нотариални покани на стойност 139,20 лева.

С подадения отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни.

Заявено е възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се, че в приетото по опис имущество на наследодателя се включва само лек автомобил „Опел Астра“. Отговарността им била до размер от по 1/3 ид.ч. от стойността на този автомобил.

По същество на спора по делото ще следва на първо място да се направи преценка относно това дали и доколко въпросът относно наличието на валидно сключен на 28.08.2004г. договор за издаване на кредитна карта “Евролайн” между „Бългериън Ритейл сървисис” АД, чийто универсален правоприемник е „Юробанк България”АД / за това са налице преки доказателства по делото на ПдРС/ и наследодателят на въззиваемата И. Р., С.

И. С., починал на 08.05.2017г.. В отговора на исковата молба е записано следното: „От описаната фактическа обстановка не оспорвам единствено факта, че доверителката ми е дъщеря на С. И. С. и като такава се явява наследник по закон.“ После е обяснено, че дълги години преди смъртта му въззиваемата не е поддържала контакти с баща си и не й е известно какви договори е сключвал той.

С определение в з.з. на 12.12.2023г. е отменено постановеното в публично съдебно заседание на 08.11.2023г. определение, с което е даден ход на делото по същество и исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 17393/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., е оставена без движение до уточняване от ищеца „Юробанк България“АД в едноседмичен срок, с писмена молба с преписи за ответниците, дали към 28.08.2004г. „Бългериън Ритейл сървисис”АД е разполагало с лиценз за извършване на банкови сделки, включително и за издаване на кредитни карти, а в случай, че ищецът се придържа към възприетата от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ГПК, ще следва да уточни по какъв начин и колко- един или повече, договори за заем са сключени.

С молба от 10.01.2024 г. от „Юробанк България“АД уточняват, че към 2004 г.

„Бългериън Ритейл сървисис” АД не са разполагали с лиценз за извършване на банкова дейност. Договорът за кредитна карта бил сключен по реда на ЗЗД. Относно начина на сключване се сочи, че наследодателят на въззиваемите подал заявление- договор до картоиздателя, същото е било прието, като по този начин бил сключен един договор за заем с постигането на съгласие между страните.

2

По първоинстанционното дело е прието заверено копие от заявление- договор за издаване на кредитна карта, подписано от С. С. на 28.08.2004г.. На гърба на заявлението са отразени общите условия за издаване и използване на карта „Евролайн“. В заявлението не са посочени никакви конкретни параметри на договора- срок, кредитен лимит, размер на възнаградителната лихва, начина на погасяване и др. В случай оаче, че договорът е сключен именно по това заявление, то несъмнено по своето правно естество същият би следвало да е договор за издаване на кредитна карта. До приемането през 2009г. на отменения Закон за платежните услуги и платежните системи, договори за издаване на кредитна карта, са могли да сключват само банки в качеството на кредитодатели. Всъщност, както беше посочено- по горе, от страна на жалбоподателя се твърди, че между „Бългериън Ритейл сървисис”АД и наследодателя на въззиваемата е сключен договор за заем по чл.240 от ЗЗД, съгласно която разпоредба, този договор заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Твърди се също така, че договорът за заем е сключен с постигането на съгласие между кредитора и кредитополучателя. Договорът за заем обаче не е консенсуален, а реален договор и се сключва с предаване на парите или другите заместими вещи, а не с постигането на съгласие за това. Ето защо, дори и само предвид посоченото твърдение относно начина на сключване на договора за заем, е налице основание за отхвърляне на исковете.

В исковата молба по първоинстанционното дело се твърди, че на С. С. отпуснат револвиращ кредит с кредитен лимит от 2100 лева, като за целта му била издадена кредитна карта. Чрез тази карта той усвоил 964,19 лева. Става дума за специфичен вид договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, по който кредитодателят предоставя на кредитополучателя възможността, чрез предоставената му кредитна карта, да ползва парични средства многократно до размер на определения кредитен лимит, като съобразно усвоените средства се определят и погасителните вноски. Договорът за банков кредит съществено се различава от договора за заем. Последният е реален и неформален, а договорът за банков кредит е формален и не е реален. Договорът за банков кредит винаги е възмезден. Ето защо, не може договорът, който се твърди в исковата молба да е сключен и който по своите характеристики е в съответствие с общите условия към заявлението- договор, да се приравни на договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Също така издаването на кредитна карта с определен кредитен лимит не може да се приравни на предаване в собственост на заемателя на пари или други заместими вещи. При положение, че не се установява между страните да е сключен договор за заем чрез еднократно предаване на определена дата на определена сума пари, обстоятелството дали чрез издадената кредитна карта са ползвани парични средства, в какъв размер и каква част от тях е останала невърната остава без значение за спора по делото. В тази връзка следва само да се добави, че ползването на парични средства чрез кредитната карта също не може да се приравни на сключване на договор или множество договори за заем. Доколкото сумите, претендирани на договорно основание, се явяват недължими, недължими са и претендираните суми за направени разходи за нотариални такси за отправяне на покани до въззиваемите за доброволно изпълнение. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемите А. С. С. и И. С. Р. бъдат присъдени направените от тях съдебни разноски за адв.възнаграждение в размери от по 400 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3093/04.07.2023г. по гр.д.№ 17393/2021г. на ПдРС, ХІХ гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя „Юробанк България“АД искове против А. С. С. и И. С. Р. за осъждането им да заплатят на банката суми в размер от по 482,10 лева, представляващи главници по договор за издаване на кредитна карта от 3

28.08.2004г., сключен между „Бългериън Ритейл сървисиз“АД и наследодателя на въззиваемите С. И. С., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на завеждане на делото, както и за осъждането им да заплатят на банката суми в размер от по 87,60 лева за нотариални такси за периода 02.01.2017г.- 25.05.2021г..

ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.*****, да заплати на И. С. Р. от гр.*****, ЕГН: ********** и на А. С. С. от гр.*****, ЕГН: ********** по 400 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4