Решение № 183 от 01.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500381 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез процесуалния представител ю.к. И.Г., против решение №479/15.04.2022г., постановено по гр.д.№1240/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е осъдена държавата, представлявана от министъра на финансите, на осн. чл.2в от ЗОДОВ да заплати на Г. Й. Р. сумата от 34 973,18лв., представляваща сбор от сумата от 31 166, 18лв., представляваща неполучено от ищеца основно възнаграждение за периода от 08.07.2019г. до 19.02.2021г., и сумата от 3 807лв., представляваща неполучено от ищеца ДВПР /допълнително възнаграждение за постигнати резултати/ за периода от 08.01.2019г. до 19.02.2021г. вкл., изплащано на всяко тримесечие, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие на противоконституционната законодателна дейност на Народното събрание в чл.10, ал.1, изр.второ от ЗМ, обнародвано ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от 7.01.2019г., и обявена за противоконституционна с Решение №7 на КС на РБ, ДВ, бр.75 от 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 34 973, 18лв., считано от датата за предявяване на иска17.05.2021г. до окончателното й изплащане, както и е осъдена държавата, представлявана от министъра на финансите, да заплати на Г. Й. Р. сумата в размер на 3 393, 93лв., разноски по делото.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на държавата по предявените искове, т.к. пасивно процесуално легитимирано да отговаря по същите е Народното събрание на Република България, 1 евентуално Агенция „Митници“.Претендира се решението да бъде обезсилено и производството против държавата прекратено.В условие на евентуалност се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемият Г. Й. Р. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.В. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 21.06.2021г. ищецът Г. Й. Р. излага, че към 0 7.01.2019г. е работил като държавен служител/държавен митнически инспектор/ в Митница Варна.С §50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обн.ДВ, бр.98/18г., в сила от 0 7.01.2019г., е изменен чл.10, ал.1 от Закон за митниците/ЗМ/, като е добавено изр.2, съгласно което митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.Предвид обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по ДП №8/16г. по описа на ТСБОП-Варна, пр.пр.№486/16г. по описа на СП, и с оглед приетото от Народното събрание горецитирано изменение на ЗМ, със заповед №3024/07.01.2019г. на директора на Агенция Митници служебното му правоотношение било прекратено, считано от

08.01.2019г.Административният орган е приел, че промяната в чл.10, ал.1 от ЗМ съставлява обективна невъзможност ищецът да изпълнява служебните си задължения.Като съобразил противоречията на приетото изменение на чл.10, ал.1 от ЗМ с Правото на ЕС и с Конституцията на РБ, завел адм.дело, с което оспорил заповед

№3024/07.01.2019г.В резултат с решение

№1566/08.02.2021г., постановено по адм.д.№10534/20г. по описа на ВАС, заповедта била отменена.Със заповед на директора на Агенция Митници бил възстановен, считано от 19.02.2021г., на длъжността, която заемал преди уволнението/с променено наименование след преструктуриране на агенцията с изменения, обн.ДВ, бр.98/19г./.

Нормата на чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ е обявена за противоконституционна с решение №7/17.09.2019г., постановено по к.д.

№7/19г. на КС, обн.ДВ, бр.75/24.09.2019г., в сила от 28.09.2019г.

Приемането на тази норма и прилагането й е довело до претърпяване на вреди от ищеца - от уволнението си до датата на възстановяване на работа той е бил лишен от основната заплата, която би получавал на заеманата преди уволнението длъжност - 1 396лв. месечно.Бил е лишен и от допълнителното възнаграждение за постигнати резултати/ДВПР/, начислявано ежемесечно и получавано на тримесечие - по 200лв. на тримесечие.На осн. чл.104, ал.1 от ЗДС е получил за периода от 08.01.2019г.-08.07.2019г. основната си заплата.Ако НС не беше приело посоченото изменение в ЗМ, той би получил и основното си възнаграждение за периода 08.07.2019г.-19.02.2021г., общо в размер 26 524лв., както и ДПВР за периода 08.01.2019г.-19.02.2021г., общо в 2 размер на 1 270лв.

Поддържа, че са налице предпоставките да бъде ангажирана отговорността на държавата за причинени вреди от нейни органи, какъвто е законодателният орган Народно събрание.Противоправното поведение на длъжностните лица, съставляващи колективния държавен орган Народно събрание, се изразява както в приемане на посочената разпоредба на ЗМ при съществени нарушения на Правото на ЕС и както и в противоречие с Конституцията на РБ, така и в проявеното бездействие, изразяващо се неуреждане на възникналите в резултат от приемането й правни последици.

Съществените нарушения на Правото на ЕС са както следва: 1/ правото на труд е гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз.Приетото изменение противоречи на чл.15, §1 от ХОПЕС, предвиждащ, че всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия, както и на чл.47/уреждащ справедливия съдебен процес/ и чл.48/уреждащ презумпцията за невиновност/ и чл.52/уреждащ обхвата и тълкуването на правата и принципите/ от същата; 2/ нарушени са и чл.6, §.2 и чл.8 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС/; 3/ нормата е в нарушение и на Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Предвид разпоредбата на чл.5, ал.4 от КРБ, КЗПЧОС има предимство пред нормите на вътрешното право, които й противоречат.Видно от чл.6, §2 и §3 от ДЕС Съюзът се присъединява към КЗПЧОС, като основните права, както са гарантирани от конвенцията и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.В решенията си ЕСПЧ приема, че ограниченията върху осъществяване свободата да се упражнява определена професия са недопустими в случаите, когато преследваната цел е непропорционална или е налице прекалена намеса, накърняваща същността на гарантираното право - така напр. Решение от 27.07.2004г. на ЕСПЧ по делото С. и Д. срещу Литва по Жалби №55480/00 и №59330/00, в което е прието, че невъзможността на жалбоподателите да кандидатстват за редица длъжности в частния сектор е посегателство върху личния им живот така, както е закрилян от чл.8 от Конвенцията.Понятието личен живот е тълкувано от ЕСПЧ и в делата Пек срещу Великобритания, Ниемец срещу Федерална Република Германия, Пфайфер срещу Австрия и др.Приетата норма на ЗМ нарушава и чл.6, §.2 от КЗПЧОС - всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.Презумпцията е утвърдена в чл.47 и чл.48 от ХОПЕС, чл.14 от Международния пакт за граждански и политически права и чл.11 от Всеобщата декларация за правата на човека.Съгласно Директива /ЕС/ 2016/343 държавите членки трябва да гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона, както и преди окончателното решение да не бъдат представяни като виновни.Прието е и, че презумпцията за невиновност би била нарушена, ако в публични изявления на публични органи или съдебни решения, различни относно решенията по вината, заподозрените и обвиняемите бъдат 3 представени като виновни, докато вината им не бъде установена в съответствие със закона.

Народните представители са длъжни да знаят посочените по-горе норми на ПЕС, както и да зачитат в законотворчеството си тяхното предимство.Както е прието в съдебната практика

- решение

№71/06.04.2019г. по гр.д.№3804/19г., ВКС, IV гр.о. отговорност на Народното събрание, съгласно чл.5, ал.4 на Конституцията, е и съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната.Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат и това предимство следва да се зачита пряко от съда, от всеки друг правоприлагащ орган, както и от законодателя.

Претърпените вреди от ищеца са в пряка причинно-следствена връзка с противоправните действия на държавния орган Народно събрание.От една страна приетото от НС изменение на ЗМ е противоконституционно, което от своя страна предполага неизпълнение на основното задължение за спазване на конституцията, поради което и е във висша степен противоправно и съответно деликт, такова е и бездействието да се уредят последиците от противоконституционния закон по реда на чл.22, ал.4 от ЗКС.От друга страна приетото от НС изменение на ЗМ е в съществено нарушение на Правото на ЕС.Държавата носи отговорност да обезщети вредите, произтекли от незаконната дейност на Народното събрание, предвид което се претендира ответникът държавата, представлявана от министъра на финансите, да му заплати за така претърпените вреди сумата от 26 524лв., представляваща основното му възнаграждение за периода 08.07.2019г.-19.02.2021г., което би получил за заемана от него длъжност, ако не беше прието посоченото изменение на ЗМ, както и сумата от 1 270лв., представляваща ДПВР, което бил получил за периода 08.01.2019г.-19.02.2021г.Претендира се и законна лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане.

По искане на ищеца, по реда и в срока по чл.214 от ГПК е допуснато от първоинстанционния съд изменение в посока увеличаване размера на претенциите, съответно на 31 166, 18лв./представляваща основно възнаграждение за периода 08.07.2019г.-19.02.2021г./ и на 3 807лв.

/представляваща ДПВР за периода 08.01.2019г.-19.02.2021г./ Ответникът държавата, представлявана от министъра на финансите, в депозирания отговор в срок и в хода на производството оспорва предявените против нея искове като недопустими.Твърди, че не е процесуално легитимирана да отговаря по тях, т.к. се твърдят вреди, претърпени от противоправно поведение на НС.Предвиден е специален ред за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия и бездействия на нейни държавни органи, какъвто е Народното събрание, и който от своя страна носи отговорност, съгласно чл.5, ал.4 на Конституцията на РБ, за съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната, както и за уреждане на 4 правните последици от прилагането на закон, обявен за противоконституционен.Този специален ред е предвиден в ЗОДОВ, конкретно чл.2в , ал.1, т.2, вр. чл.7 от ЗОДОВ.В производствата по ЗОДОВ е легитимирана да участва като главна страна не държавата, а нейният процесуален субституент при условията на процесуална суброгация, който в случая е Народното събрание, т.к. се претендира обезвреда за вреди, настъпили от приет от НС закон.В условие на евентуалност поддържа становище за неоснователност на исковете, поради липса на причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, т.к. в периода 08.07.2019г.-19.02.2021г. за ищеца не е имало законова пречка да работи по трудово или служебно правоотношение, а след 24.09.2019г., вкл. и като митнически служител.Продължилата над 2 години незаетост на ищеца по трудово или служебно правоотношение не е в пряка връзка с нарушение на правото на ЕС, а е резултат от неговото бездействие.Ако евентуално е работил в този период, то би се следвала само разликата в размерите на възнагражденията, които реално е получил и на тези, които би получил, ако не беше прекратено служебното му правоотношение.Извън горното и обезщетението не може да включва ДВПР, защото неговият индивидуално определян за всеки служител размер и получаването му зависят от множество фактори, напр. постигнатите от служителя конкретни резултати, дадената оценка от оценяващия го ръководител и др.