Решение № 2626 от 24.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2626 гр. Бургас, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Е. Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120105031 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на Д. И. Г., с настоящ адрес в гр. Бургас, против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище гр. София, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище гр.

София, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ............... год., сключен с ответното ЕАД, и на договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2022 год., сключен с ответното ЕООД, обезпечаващ Договор за кредит № ...................... год.; претендира осъждане на „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца следните суми: 20 лева – получена възнаградителна лихва по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и 50 лева – платена от ищеца в полза на „Кредисимо“ ЕАД без правно основание, въз основа на нищожния процесен договор за поръчителство.

В хода на делото ищецът е изменил размерите на предявените осъдителни искове, като е увеличил размерите им до, съотв,. 250 лева и 780 лева, а впоследствие ги е намалил до, съотв., 35,72 лева и 120,20 лева; измененията са приети с протоколни определения от 30.10. и 20.11.2025 год.

1

Ищецът Д. Г. е изложил следните фактически и правни твърдения: ищецът е сключил с ответника-ЕАД Договор за потребителски кредит № ............... год., а с втория ответник – договор за предоставяне на поръчителство, и е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1400 лева; договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22, ЗПК, чл. 143, т. 19, ЗЗП и чл. 11, ал. 10, ЗПК; действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора; кредиторът е вписал ГПР от 21.77 % и е заблудил потребителя, а заблуждаващата търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и до нищожност на клаузата за ГПР – поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора; уговореното възнаграждение за дружество-поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР; в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 21.77 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на поръчителя; ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, поради което е налице „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП; посоченият в СЕФ и в договора размер на ГПР от 21.77 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите; на ищеца не е било разяснено по ясен и разбираем начин преди сключване на договора какъв е размерът на всички разходи, които той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора; кредиторът заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя СЕФ с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението; потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение и неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение; във величината на ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение; ГПР се формира по точно опредЕ. методика, регламентирана в чл. 19, ал. 1, ЗПК; в процесния договор кредиторът е посочил като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР, но липсва посочена методика на формиране на ГПР; посочен е фиксиран лихвен процент по кредита – 19.86 %, но не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси 2 за извършването им; ако съдът не приеме за основателни доводите за нищожност на кредитния договор, ищецът твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учреденото от негова страна лично обезпечение; ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и е подписал с втория ответник – „Ай Тръст“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да изплати на поръчителя възнаграждение в общ размер на 1081,51 лева, платимо като добавък към падежната вноска; уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителя не поражда правни последици; договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав; правното основание за учредяването на поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуално неизпълнение на задълженията на длъжника; длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице – поръчител е лишена от правно основание; договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен; уговорката кредитополучателят да заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение; противоречи на добрите нрави съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни; при договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация и така се нарушава принципът на справедливост; преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност; клаузата, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията; възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредиторът, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя, като по-слаба страна в гражданския и търговски 3 оборот; изпълнен е съставът на чл. 143, ЗЗП, поради което договорката следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя; поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи договор с поръчителя, „Кредисимо“ ЕАД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22, ЗЗД; договорът за поръчителство е с акцесорен характер, той може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг; кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключеният договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Правните основания на предявените обективно съединени установителен и осъдителни искове са чл. 124, ал. 1, ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. първо, и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 23, ЗПК.

С проекта си за доклад на делото – определение рег. № 5635/09.10.2025 год., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на процесния договор за кредит, произтичаща от спазване нормативните изисквания на ЗЗП и ЗПК, вкл. и поради наведените от ищеца възражения за недействителността му.

Двамата ответници са оспорили исковете.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД е изложил следните фактически и правни твърдения: за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожността на процесните Договор за потребителски кредит № ................ год. и договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2022 год., които към настоящия момент не са действащи между страните; не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск; ищецът е предявил и осъдителен иск, за връщане на платеното без основание, като в рамките на това производство съдът ще се произнесе в мотивите си и относно евентуалната нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство; предявяването на самостоятелен отрицателен установителен иск противоречи и на принципа на процесуалната икономия; п оведението на ищеца и процесуалния му представител в настоящото производство граничи със злоупотреба с процесуални права, защото ще бъдат генерирани повече разноски в полза на адвоката, при условията на чл. 38 от ЗАдв;

4 прекратяването, като недопустими поради липса на правен интерес, на предявения отрицателен установителен иск няма да противоречи на принципа на ефективност; ответникът-ЕАД не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ................... год. и договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2022 год., с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Д. Г.; общият размер на дължимите по кредита суми, при точно спазване на погасителния план, възлиза на общо 2035,39 лева (1793,60 лева – главница, и 241,79 лева – договорна лихва); ищецът е погасил задълженията си по договора за кредит доброволно и предсрочно, поради което не е заплатил в пълен размер уговорената с договора договорна лихва; ответникът признава, ч е във връзка с погасяването на задълженията си по процесните договори ищецът е заплатил на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 20 лева – договорна лихва, и 50 лева – за погасяване на задължения към ответника „Ай Тръст“ ЕООД; не оспорва твърдението на ищеца, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст“ ЕООД изпълнението на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство; в Приложение № 1 към процесния договор за кредит по ясен и разбираем начин са посочени ГПР и общата дължима сума, упоменато е, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в общите условия; договорът има необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; ответникът признава факта, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство в полза на „Ай Тръст“ ЕООД не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК; единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва; възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита; сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е задължително условие за получаване на кредита; размерът на възнаграждението за поръчителя не е известен на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит; за ищеца не е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник; кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита; обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от ответника-ЕАД, не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта и не са пряко свързани с размера на отпускания 5 кредит и условията за погасяването му; договорът за кредит предвижда изричната възможност потребителят да избере необезпечен кредит; дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, т. 13 от приложимите общи условия, съгласно които, преди подписване на договора, първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД; клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което е още един аргумент, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита; договорът за предоставяне на поръчителство е незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК; към момента на сключване на процесния договор за кредит ответникът-ЕАД не е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство; договорът за предоставяне на поръчителство се сключва след сключването на договор за кредит и кредитодателят не знае предварително какво възнаграждение ще се уговори по един бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна; договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която ответното ЕАД няма контрол, нито достъп; „Ай Тръст“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него, в т. ч. и размера на дължимото възнаграждение, в момент, когато договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри и ГПР са договорени и не могат да бъдат променяни; „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, но двете дружества са самостоятелни юридически лица; договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита; „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на ищеца възложените от него действия – да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД, солидарно, за изпълнение на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по него; не е спорно, че в случай, че към посочения в договора за кредит ГПР от 31.89 % се добави възнаграждението за 6 предоставяне на поръчителство, същият ще надхвърли законово допустимия размер, съгласно ЗПК.